Протокол № 825 от 28.10.2022, Районен съд - Видин

ПРОТОКОЛ

№ 825 гр. Видин, 27.10.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20221320100510 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:20 часа се явиха:

Ищцата З. И. П., като майка и законен представител на Ц. Н. М. и М. Н.

М., уведомена в предходно съдебно заседание, се явява лично и се представлява се от адв. Н. Г. с пълномощно, приложено по делото.

Ответникът Н. М. Г., уведомен в предходно съдебно заседание, се явява лично и с адв. С. С. с пълномощно по делото.

Страната Д „СП“ – Видин, уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, представител не се явява.

По хода на делото.

Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. С.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, за което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

На основание чл. 146 ГПК, Съдът прави следния доклад по делото.

Твърди се от ищцата, че с ответника съжителствали през 2005 г.

Излага се, че от съжителството си имат родени две деца – Ц. Н. М. и М.

Н. М.. Раздялата между ищцата и ответника е настъпила през 2012 г.

Поддържа се, че от този момент до сега и двете деца живеят при ищцата 1

З. И. П. и тя сама полага грижите по отглеждането и възпитанието им с финансова и морална подкрепа от страна на мъжа, с когото съжителства в момента, както и от родителите й.

Сочи се, че ответникът не осигурява доброволно издръжка, с която да се задоволят нуждите на децата им Ц. Н. М. и М. Н. М..

Иска се от Съда да постанови решение, с което:

- Да предостави упражняването на родителските права върху непълнолетните деца Ц. Н. М., с ЕГН ********** и М. Н. М., с ЕГН ********** на тяхната майка и законен представител З. И. П., с ЕГН **********;

- Да бъде определен режим на лични отношения на децата с техния баща Н. М. Г.;

- Да бъде осъден ответникът Н. М. Г., с ЕГН ********** да заплаща на детето Ц. Н. М., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200.00 лева и на детето М. Н. М., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 190.00 лв. чрез тяхната майка и законен представител З. И. П..

- Да бъде осъден ответникът Н. М. Г., с ЕГН ********** да заплати издръжка за минал период, считано 12 /дванадесет/ месеца преди постъпване на исковата молба в размер на 200.00 лева на месец за детето Ц. Н. М. и в размер на 190.00 лева на месец за детето М. Н. М. чрез тяхната майка и законен представител З. И. П..

Ответникът в едномесечния срок е подал отговор, като е взел становище по предявените искове и е направил насрещен иск.

Становището по допустимостта на иска е, че той е допустим, но по същество е неоснователен.

В становището по обстоятелствата, на които се основава искът, ответникът Н. М. Г. посочва, че с ищцата З. И. П. нямат сключен граждански брак и в продължение на около 7 години са живели на съпружески начала в жилище, осигурено от него, с добри условия за отглеждане на децата.

Посочват се рождените дати да децата Ц. Н. М., с ЕГН ********** и М. Н. М..

Твърди се от ответника, че по времето на съжителството му с ищцата, той издържал семейството единствено с неговите доходи, грижите за децата се полагали от него и родителите му, а ищцата неглижирала техните нужди и 2 не полагала грижи по отглеждането на децата.

Ответникът Н. М. Г. посочва, че е осъзнал, че ищцата е безотговорна майка, с буен нрав и тежък характер, като на моменти се е случвало да изпада в нервни състояния. Настроението й се променяло рязко, като е изпадала в състояние на агресия, която се е изливала върху децата и ответника. В такива моменти се е случвало З. И. П. да използва обидни думи и реплики срещу всички заобикалящи.

Сочи се, че ищцата е водела разнообразни контакти с други мъже и е давала лош пример на децата, а присъствието на ответника е затруднявало интимните й контакти с други мъже, което е довело до прекъсване на взаимоотношенията между Н. М. Г. и З. И. П.. Твърди се, че ответникът не е прекъснал ежедневния контакт с децата и е продължил да полага грижи за тях.

Излагат се причините за раздялата, които се крият в поведението, светогледа и характера на ищцата и засягат отношенията помежду им, но са и причина да бъдат пренебрегнати интересите на децата.

Посочва се, че с взимането на децата ищцата цели единствено да манипулира ответника и да ги използва като източник на средства за в бъдеще, а реално не полага грижи по отглеждането и възпитанието им.

Твърди се, че ищцата З. И. П. през последните години живее извън България и не полага грижи за децата и същите са изложени на риск, поверени на трети лица и се отглеждат в условия на занижен родителски контрол и грижи. Не посещават училище, живеят в домакинство с още 10 деца.

Сочи се, че ищцата се занимава с неморално криминална дейност в Германия и рядко се прибира в България.

Ответникът посочва, че има жилище, с всички необходими условия за отглеждане на деца. Твърди, че притежава необходимите родителски умения и капацитет за отглеждане и възпитание на деца на тази възраст.

Иска се от съда: предоставяне на родителските права по отношение на двете деца на ответника Н. М. Г.; определяне на режим на лични отношения на майката с децата Ц. Н. М., с 3

ЕГН ********** и М. Н. М., с ЕГН **********, който да й позволява да вижда и взема децата всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 до 19.00 часа, както и един месец през лятото; изплащане на месечна издръжка на децата Ц. Н. М., с ЕГН ********** и М. Н. М., с ЕГН ********** от тяхната майка в размер на 177.50 месечно, считано от постановяване на съдебното решение;

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата е депозирала своето становище по предявената насрещна искова молба, с което се излага, че искът е допустим, но неоснователен. Посочват се обстоятелствата и възраженията срещу иска, на които те се основават.

Правната квалификация на исковете е по чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143 от СК и чл. 149 от СК.

Тежестта на доказване се разпределя както следва:

Тежестта на доказване при претенцията по чл. 127, ал. 2 от СК е на ищеца. Същият следва посредством пълно и главно доказване да докаже, че е родител на децата, като следва да докаже и че е по-пригоден родител за еднолично упражняване на родителските права, с оглед необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия.

Тежестта на доказване при претенциите по чл. 143 от СК и чл. 149 от СК е на ищеца. Същият следва да докаже, че са налице основанията по чл. 143 от СК, съответно, че е родител и че се дължи издръжка на децата в претендирания размер.

Ответника, с оглед направеното оспорване, следва да докаже, че не дължи издръжка в искания размер.

Всяка от страните следва да обстоятелствата, от които черпи права. докаже твърдяните факти и

Няма права и обстоятелства, които да се признават и такива, които да не се нуждаят от доказване.

На основание чл. 146 ал. 3 ГПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДОСТАВЯ на страните възможност да изложат становището си във връзка с доклада по делото.

4

Адв. Г.: Нямам възражения по доклада.

Адв. С.: Нямам възражения по доклада.

На основание чл. 146, ал. 4, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА, като относими по делото представените с исковата молба доказателства, както и отговора на исковата молба, ведно с представеното писмено доказателство към същия.