Решение № 9 от 17.02.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Първомай, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря П. Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА

Административно наказателно дело № 20255340200162 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от

„Еко

Традекс

Груп“

АД,

ЕИК:********************* против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № ********** от 23.08.2023г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал.

2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят чрез процесуалния си пълномощник – адв.И. М. твърди, че не били спазени предвидените в закона давностни срокове за издаване на електронния фиш. Също така към момента на извършване на твърдяното нарушение процесното ППС е било отдадено под наем с договор от 04.01.2021г. на ,,Глобъл Клинър“ ООД, поради което неправилно имуществената санкция била наложена на „Еко Традекс Груп“ АД. Твърди се още, че правилата, касаещи издаването на електронен фиш, не се прилагали при нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, за които следвало да се състави акт за установяване на административно нарушение и издаде наказателно постановление. Наведени са аргументи, че не се установявало в какво се изразява неправомерното поведение от страна на дружеството – дали санкцията е за това, че е нарушена забраната по чл.102, ал.2 от ЗДвП, като е допуснато движение на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП, или заради това, че не е заплатена дължимата пътна такса. Също така 1 счита, че съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 ЗП следвало да му бъде предоставена възможност в 14-дневен срок да заплати таксата за преминаване през съответния пътен участък, като в този случай не се образувало административнонаказателно производство. В жалбата се сочи, че не са приложени разпоредбите на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. Изложени са доводи, че е бил нарушен и принципът на пропорционалност, като наложената имуществена санкция била несъразмерно висока. Непропорционален бил самият начин на определяне на наказанията, доколкото не отчитал характера и тежестта на извършеното нарушение.

По тези съображения моли електронният фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище от юрк.П. И., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш, като се прави искане същият да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение в максимален размер.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Специален автомобил „Мерцедес Актрос 1832 Л“ с рег. №

********************* с технически допустима максимална маса 19000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке бил собственост на дружествотожалбоподател „Еко Традекс Груп“ АД, ЕИК:*********************, със законен представител В. Х. М. и седалище и адрес на управление в ********************* На 23.08.2023 г., в 11:46ч. в община Първомай, по път I-8, в района на км 264+758, с посока на движение намаляващ километър, в пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено движението на специален автомобил „Мерцедес Актрос 1832 Л“ с рег. № ********************* с технически допустима максимална маса 19000 кг, брой оси 2, за който частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС имало маршрутна карта, но платената категория била по-малка от измерената.

За това деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, бил съставен Електронен фиш № **********, с който на жалбоподателя в качеството на собственик на основание 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. В него е посочено, че независимо от налагането на това административно наказание жалбоподателят дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП в размер на 176,00 лв. Жалбоподателят могъл да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в размер на 418,00 лв., след което електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал. 5 ЗП ще се счита за изпълнено.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства – електронен фиш, доклад по чл.

167а, ал. 3 ЗДвП и приложени към него 2 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал, справка за нарушител с лични данни и данни на МПС, Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, 2

Национално тол управление, Разрешение за строеж № РС-29/15.04.2019 г. ведно с Приложение № 1 към него, Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова контролна стационарна точка от 15.08.2019 г., Протокол №28765/21 и Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. за утвърждаване на образец на електронен фиш, Договор за наем на техника от 04.01.2021г. между ,,Еко Традекс Груп“ АД и ,,Глобъл Клинър“ООД, писмо от ,,Глобъл Клинър“ ООД до ,,А1 България“ ЕАД и ,,Интелигентни Трафик Системи“ АД.

Доказателствата са непротиворечиви, а фактическата обстановка е безспорна като не се налага съотнасяне и подробното обсъждане на наличните доказателства.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на посочените погоре доказателствени източници, от правна страна се установява:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в преклузивния 14дневен срок за обжалване и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по съображения, че при издаването на атакуваното наказателно постановление е нарушен принципът на пропорционалност.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

От посоченото следва, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 лева, противоречи на съдържащото се в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури изискване за съразмерност на предвидените наказания, доколкото от страна на законодателя не е оставена възможност наказанието да бъде индивидуализирано, в частност като се отчитат характерът и тежестта на нарушението и всички други обстоятелства, които имат отношение към обществената опасност на деянието - напр. категорията на управляваното ППС, изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса и други подобни. В този смисъл, макар и към настоящия момент за нарушенията по ЗДвП да е възможна преценка за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, то предвид фиксираният размер на санкцията по чл.179, ал.3 б ЗДвП, в светлината на приложението на чл.28 ЗАНН не би могло да се отчете спецификата и конкретната тежест на всеки отделен случай. Не е възможно санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б да бъде тълкувана по начин, който да гарантира съответствие с принципа за съразмерност на наказанията, установен в чл.9а от Директивата, доколкото както вече се посочи наказанието е определено в абсолютен размер и съдът няма правомощие да определя наказание извън предвидения в закона размер.

При тези обстоятелства съдът приема, че единственият възможен изход е санкционната норма да остане без приложение, което следва да има за последица 3 отмяна на електронния фиш. С Решение на СЕС от 9 март 1978 г. по дело Simmenthal се налага разбирането, че е налице задължение на националния съд да не приложи националните разпоредби, които създават пречки за пълната ефикасност на общностните норми. Както се сочи в това решение, в качеството си на общностен съд на общото право националният съд има задължението да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то предоставя на частноправните субекти, като остави без приложение всяка разпоредба на вътрешното право, която е в противоречие с общностното право. При съобразяване със задължителното тълкуване на съюзното законодателство, дадено с Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред Районен съд - Първомай електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност на наказанията, въведен с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г.

Европейския парламент и на Съвета относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, поради обстоятелството, че наложеното наказание е предварително определено в абсолютен размер без да е оставена възможност за неговата индивидуализация.

В съдебната практика е безспорно установено, че констатираното противоречие на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с принципа за съразмерност на наказанията, установен в чл.9а от Директивата е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и следните решения - Решение № 1210 от 10.02.2025 г. по к. а. н. д. № 1518/2024 г., Решение № 1353 от 12.02.2025 г. по к. а. н. д. № 2858/2023 г., Решение № 9947 от 18.11.2024 г. по к. а. н. д. № 1815/2024 г., Решение № 1216 от 10.02.2025 г. по к. а. н. д. № 1333/2024 г., Решение № 3444 от 11.04.2025 г. по к. а. н. д. № 143/2025 г., Решение № 3315 от 8.04.2025 г. по к. а. н. д. № 191/2025 г., Решение № 4180 от 8.05.2025 г. по к. а. н. д. № 458/2025 г., Решение № 1218 от 10.02.2025 г. по к. а. н. д. № 1129/2024 г., всички по описа на АдмС – Пловдив.

В изложения контекст и тъй като наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, атакуваният електронен фиш подлежи на отмяна като незаконосъобразен, поради което съдът намира, че не е необходимо произнасяне по останалите релевирани в жалбата възражения.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане на разноски и е представен договор за правна защита и съдействие, както и списък с разноски. Съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева /337,45 евро/ на пълномощника на ищеца се явява прекомерно, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налице е изобилна съдебна практика по спорния предмет и е приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищеца – адв.И. М. не се е явил, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до предвидения съгласно Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа минимален размер, а именно 281,21 евро.