Присъда № 36 от 04.12.2024, Районен съд - Харманли

МОТИВИ към Присъда №36 от 04.12.2024г. по н.ч.х.д. № 231/2024 год. на РСХарманли Производството е образувано по тъжба от Н.С.М, ЕГН:********** от гр.Гълъбово, ул. „...... срещу ДКМ, ЕГН:**********, родена на 20.01.1948г. в с.Главан, общ.Гълъбово, с адрес с.Главан, общ. Гълъбово за това, че на 25.10.2023 година в с.Главан, общ.Гълъбово, на предизборна среща с населението на с.Главан, нанесла публична обида на Н.С.М, ЕГН:********** от гр.Гълъбово, ул. „......, като казала в негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „пълен лъжец“ и „че бяга от всякаква отговорност“ - престъпление по чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1 от НК.

Предявен и приет за съвместно разглеждане е и граждански иск по чл.45 от ЗЗД за обезщетение на причинените, вследствие на нанесената на 25.10.2023г. обида, неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание тъжителят и повереникът му адв.М поддържат така повдигнатото обвинение и предявения граждански иск, като считат същите за доказани.

В съдебно заседание подсъдимата Д.М и защитникът й адв.Василев считат обвинението за недоказано, макар да не оспорват изричането от страна на подсъдимата на съответните думи, за които й е повдигнато обвинение за обида.

Защитникът адв.Василев пледира, че в случая подсъдимата отстоявала свободно мнението си и че казаното всъщност представлявало разумна критика на политически фигури. Безспорно се касаело за неефективен ремонт на инфраструктурата, за което били налични доказателства. Липсвал и умисъл относно процесното деяние. Молят за оправдателна присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.10.2023г., в с.Главан, общ.Гълъбово, се провела предизборна среща с населението на с.Главан, като срещата се състояла в ритуалната зала на селото и на нея присъствали много хора – над 200 човека, включително подсъдимата Д.М и тъжителят Н.Манолов – служител на общинската администрация на гр.Гълъбово.

По време на предизборната среща била дадена думата на подсъдимата Д.М, която заявила, че св.ПБ и тъжителят Н.М били „пълни лъжци“ и „че бягат от всякаква отговорност“. Подсъдимата Д.М казала това, тъй като не била доволна от извършен ремонт на тръба, разположена в близост до дома й, тъй като смятала, че съществувала опасност от наводняване на имота й при по обилен дъжд и снеговалеж. Тези изказвания били направени публично, пред всички присъстващи по това време в залата, включително и в присъствието на тъжителя Н.Манолов, който също възприел думите на подсъдимата, отправени по отношение на него. Подсъдимата Д.М не оспорва казаното от нея на предизборната среща в с.Главан, съгласно обясненията, дадени пред съда по реда на чл.277 от НПК.

Вследствие на чутото по свой адрес, тъжителят М се почувствал засегнат, силно разстроен от това, че пред цялото село го нарекли лъжец, приел го много негативно.

След време също споделил, че изреченото продължава да му тежи.

Така описаните обстоятелства съдът установи чрез събраните по делото гласни 1 доказателства, а именно от показанията на свидетелите ГС, ВВ, ПБ, Д.П. Така посочените свидетели са категорични относно изречените от подсъдимата М по отношение на тъжителя М думи, описани по-горе, в негово присъствие и в присъствието на много други лица, присъстващи в залата на предизборната среща.

Тези гласни доказателства съдът кредитира с доверие и извлича изводи за действителното фактическо положение по делото, като счита същите за логични, убедителни, вътрешно непротиворечиви, както и в съответствие с останалия доказателствен материал по делото, вкл. и с обясненията на самата подсъдима Д.М, която пред съда също потвърди, че е изрекла тези думи, тъй като била афектирана, че не били предприети адекватните според нея действия във връзка с подадена от нея жалба относно тръбата, минаваща покрай дома й. Тези обяснения, съдържащи и неизгодни за нея факти и обстоятелства, са също доказателствено средство, не само обслужващи защитната й версия, поради което съдът извлича от тях изводи за фактическата обстановка по делото.

В подкрепа на така събраните гласни доказателства е и видеозаписът, съдържащ се във вещественото доказателство по делото – флаш памет с надпис „обида“, който бе изгледан и изслушан от съда по реда на чл.285 от НПК и на който в 31.45 минута се чуват следните думи: „Аз не искам да кажа, че всички са такива, но за г-н Б и за г-н Неделчо, който не виждам в момента, това са пълни лъжци, те бягат от всякаква отговорност, това мога да кажа“.

По отношение на видеозаписа следва да се отбележи, че съгласно чл.109 от НПК като веществени доказателства по делото се събират и проверяват предметите, върху които има следи от престъплението. В случая се касае именно за веществено доказателство, създадено извън рамките на наказателния процес, не с цел да послужи за нуждите на съдопроизводството, поради което същото може да се ползва като доказателствен източник, след проверка на достоверността му, чиято автентичност и достоверност страните изрично заявиха, че не оспорват. В случая не е бил нарушен и чл.32 ал.2 от Конституцията, тъй като съгласно показанията на свидетелите П.Б и Д.П камерата се е виждала – била е изправена на тринога и не е била скрита, като всички са знаели, че има запис. В този смисъл е и съдебната практика – Решение №384/22.12.2014г. по к.д. №1103/2014г. по описа на ВКС, първо н.о., Решение №180/09.12.2020г. по к.н.д.№834/2020г. по описа на ВКС, второ, н.о., Решение №602/20.02.2012г. по к.н.д.№2736/2011г. по описа на ВКС, трето н.о. и др.

Установи се също така по делото от ангажираните от подсъдимата свидетели Слави Кралев и Венко Русинов, а и от показанията на свидетелите Д.П и П.Б, че е правен ремонт на тръбата, минаваща в близост до имота на подсъдимата, като доколко същият е извършен качество е иррелевантен въпрос в настоящото наказателно производство и не касае предмета на доказване по делото.

Видно от справката за съдимост на БС при РС-Харманли, подс.Д.М е неосъждана.

От приетата характеристика на подсъдимата, изготвена от РУ-Гълъбово, се установява, че същата няма криминална регистрация, но е окачествена като конфликтна личност.

От страна на подсъдимата е представена декларация от други нейни съселяни, че не е конфликтна личност, а е отзивчив човек, ангажиран с проблемите на селото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

2

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, анализирани по-горе в мотивите на съда, се доказва по несъмнен начин, че на 25.10.2023г. в с.Главан, общ.Гълъбово, на предизборна среща с населението на с.Главан, подс.Д.М нанесла публична обида на Н.С.М, ЕГН:********** от гр.Гълъбово, ул. „......, като казала в негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „пълен лъжец“ и „че бяга от всякаква отговорност“ - престъпление по чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1 от НК.

Обидата е престъпление, което засяга чувството за лично достойнство на другиго чрез дадена от дееца негативна оценка за личността му, в негово присъствие или опосредено и с цел тя да достигне до него. Това може да бъде направено чрез епитети, квалификации, сравнения, жестове, обективирани именно с цел да засегнат честта и достойнството на адресата. Когато това е сторено публично престъплението е по-тежко наказуемо, поради по-големия кръг от лица, до които е достигнала.

Осъществяване на изпълнителното деяние от обективна страна се доказа по несъмнен начин от обясненията на самата подсъдима М, която не отрича изказванията си, както и от показанията на свидетелите ГС, ВВ, ПБ, Д.П, всички очевидци на случилото се, вкл. и от приетия като веществено доказателство видеозапис, съдържащ се във наличната по делото флаш памет. От всички тези непротиворечиви доказателства се доказа, че подс.М е изрекла по адрес на тъжителя Н.Манолов и в негово присъствие, вкл. и в присъствието на повече от 200 човека, горецитираните думи, а именно „пълен лъжец“ и „че бяга от всякаква отговорност“.

Основният елемент, който всъщност трябва да бъде изследван при преценката за наличие на обида, е характерът на използваните от дееца думи – дали те са от естество да накърнят достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение. Достатъчно е те да изразяват отрицателно мнение на дееца, засягащо достойнството на пострадалия, стига това мнение да е изразено в една сравнително крайна форма, която именно по тази причина е обществено неприемлива. В случая думите „пълен лъжец“ и „че бяга от всякаква отговорност“ според съда следва да се квалифицират като обида по смисъла на НК, тъй като инкриминираните изрази действително имат унизителен характер и са от естество да накърнят чувството за лично достойнство и чест на пострадалия, като тази преценка е въз основа на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. В този ред на мисли не е допустимо и обществено приемливо негативното отношение на подсъдимата спрямо частния тъжител да бъде изразено чрез квалификации като „ „пълен лъжец“ и „че бяга от всякаква отговорност“.

Иррелевантно за осъществяване на престъпния състав е обстоятелството дали действително тъжителят се е почувствал засегнат и обиден и дали твърдяното отговаря на действителността. Не е необходимо да се доказва истинността на отправените твърдения. Достатъчно е казаното да е унизително за честта или достойнството, каквито са и отправените спрямо Н.Манолов думи.

Не може да се приеме за основателно възражението, че изказаното от подсъдимата по адрес на тъжителя представлява израз на нейното свободно мнение.

Употребените по отношение на тъжителя инкриминирани думи и изрази стоят според съда извън пределите на свободното изразяване на мнение за личността му. Те не са израз само на несъгласие с неговите действия във връзка с ремонта на тръбата до имота на подсъдмата, а заедно с това и преди всичко – на желание да бъдат уязвени самочувствието и достойнството на личността му.

3

Безспорно е, че правото свободно да се изразява и разпространява мнение е сред основните права на личността и то е прогласено в Конституцията на РБ (чл. 39, ал. 1).

Ограничаването на тези права обаче е допустимо с цел охраняване на други, също конституционно защитени права и интереси. Така налице е възможност да се осъществява намеса от страна на държавата в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, защото по този начин се охраняват честта и доброто име на личността, прогласени в чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 от КРБ. Това конституционно ограничение съвсем не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика, но това следва да бъде разумно и съобразено с останалите конституционно защитени права и интереси на гражданите.

Идентично разбиране относно свободата на изразяване на мнение се съдържа и в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). В ал. 2 на нормата изчерпателно са посочени основанията, при които ползването на това право може да бъде ограничено - , „… доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона и са необходими в едно демократично общество…”, като едно от тези основания е „… в интерес … на репутацията или на правата на другите…”.

В случая тези основни принципи, права и интереси не са съблюдавани от подс.М чрез изречените от нея по отношение на тъжителя обидни думи и изрази.

Поради това съдът приема, че е налице обида, и то присъствена, каквито са и изискванията на закона, доколкото безспорно в случая изпълнителното деяние е осъществено по същото време и на същото място, където и когато е присъствал и тъжителят Манолов, като обидните квалификации са адресирани именно към пострадалото лице и са били възприети лично и непосредствено от него. Категорично в теорията и практиката се приема, че използваният от законодателя израз „в негово присъствие” следва да се тълкува в смисъл, че е необходимо обиденият да има обективната възможност да възприеме унизителната за него проява. Независимо дали подсъдимата е знаела или не за присъствието на тъжителя в залата, тя е била наясно, че такава обективна възможност за възприемане от негова страна на обидните думи и изрази е съществувала в обсъждания случай, предвид начина на осъществяване на изпълнителното деяние – в присъствието на много хора и при видеозаснемане на срещата и изказванията, за което видеозаснемане се установи от показанията на свидетелите Б и П, че е било явно и със знанието на присъстващите. Следователно дори и подсъдимата да не е видяла лично тъжителя в залата, то тя е била наясно, че това не изключва присъствието му, както и че изречените от нея обидни думи са били видеозаснети и е било обективно възможно да станат достояние на тъжителя.