Решение № 135 от 19.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000716 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 342/06.03.2025 г. по т.д. № 1354/2023 г. на СГС, VI-23 състав са отхвърлени предявените от „МОНИ ТЕКС 66“ ООД, ЕИК 201420991, със седалище и адрес на управление: - гр. Дупница, ул. ”Плиска” № 15 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Сребърна” № 16, искове с правно основание чл. 405, ал.1 от Кодекса за застраховането за осъждане на ответника да заплати сумата 67 415.66 лева, представляващи застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, обективирана в застрахователна полица

№

080702209100000012 „Индустриален пожар“ за вреди върху производствена сграда, причинени от пожар, възникнал на 15.11.2022 г., около 16:10 ч., на адреса на застрахованото имущество, и сумата 400 848.46 лева, представляващи застрахователно обезщетение по имуществена застраховка по застрахователна полица № 080702209100000012 „Индустриален пожар“ за вреди върху стоки, причинени от пожар, възникнал на 15.11.2022 г., около 16:10 ч., на адреса на застрахованото имущество, както и искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 1786.37 лева – представляваща лихва за забава върху главницата от 67 415.66 лева, за периода 28.04.2023 г. – 17.07.2023 г. и сумата 10 621.59 лева представляваща лихва за забава върху главницата от 400 848.46 лева за периода 28.04.2023 г. – 17.07.2023 г.

С решение № 675/15.05.2025 г. е оставена без уважение молбата на ищеца за допълване на основното решение.

Ищецът „Мони Текс 66“ ООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно като постановено 1 при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Жалбоподателят поддържа, че решаващият състав е мотивирал мнението си за допуснато съпричиняване като приема, че ищецът е „допринесъл за настъпване на значителна част от вредите“ /стр. 17/ поради допуснати нарушения на относимото законодателство, уреждащо правилата за пожарна безопасност, конструктивните изисквания и електрическите инсталации“ - тъй като липсва пожароизвестителна система, едновременно е допуснато използване на помещението за складиране и производство, поради липса на профилактика на осветителни тела. Счита, че това становище е дълбоко погрешно, тъй като от една страна застрахователят е приел да застрахова обекта без никакви забележки знаейки за фактическото състояние на имота, а от друга счита, че едно от горните „нарушения“ не е доказано да е било причина или дори улесняващ фактор за възникване на пожара. Съдът не отчел и че: в застрахователния въпросник ищецът изрично е посочил, че липсва пожароизвестителна система, и въпреки това застрахователят е сключил договора; повредите по част от стоките, вкл. микрофибърните платове, са настъпили в резултат на вторично въздействие от дим, влага и миризма, вследствие на гасителните действия от органите на РСПБ и опушване на помещенията – факт, потвърден от съдебната експертиза и свидетели. Допуснати били и редица процесуални нарушения. Въпреки събраните доказателства и направените възражения, съдът възприел необосновано изводите на застрахователя относно съпричиняването и прилагал механизми за намаляване, които не се основават на обективна оценка, а са основани на изводи на компрометирана експертиза - вещото лице изготвило експертизата, без да посети имота и да извърши оглед, буквално преписало частното заключение изготвено за застрахователя от проф. Г. Б. и фаворизирал хипотетичните формални нарушения, без да посочва каква връзка имат те с настъпването на вредоносния резултат.

На следващо място се сочи, че СГС не възприел точно фактическата обстановка, поради което направил неправилни правни изводи. Така съпричиняване било прието да е налице, без да е установена причинна връзка между поведението на застрахования и пожара; използван е коефициент на подзастраховане без да са налице доказателства за това; отхвърлена е претенцията за микрофибърни платове въпреки наличните доказателства за вреди върху тях от вторични последици от пожара; дадено е прекалено доверие на експертиза, базирана на частна такава и неправилно не била допусната повторна или тройна такава; нямало мотиви по отношение претендираните вреди върху производствената сграда; изводите в решението противоречали на съдебната практика.

По нататък жалбоподателят подробно развива оплакванията си. Сочи, че приетото съпричиняване съдът пренебрегнал изискването на чл. 362, ал. 2 КЗ и приел, че някои нормативни несъответствия, за които застрахователят не бил поставил предварително въпроси, могат да служат за намаляване на застрахователното обезщетение под формата на „съпричиняване“, като се позовава и на съдебна практика на ВКС, на която първоинстанционното решение противоречи. Сочат се конкретни нормативни несъответствия като броя на етажите, класа на реакция на огън на конструкцията и смесеното ползване на помещенията са лесно установими при направения оглед и застрахователят е знаел за тях, тъй като повече от 10 години е застраховал сградата, но не е поставял въпроси за тях във въпросника, касаещ определянето на риска. Съдът неправилно приел липса на ВПК и извел някои от изводите си въз основа на този неверен факт, а такива имало в цялата сграда.

Липсвала доказана пряка причинно-следствена връзка между твърдените релевантни нарушения и настъпването/размера на вредите. Така въпреки, че не била категорично установена причината за пожара съдът приемал, че липсата на профилактика на осветителните тела допринесло за пожара. Освен това било 2 представено Досие по пожарна безопасност, което съдържало Заповед № 23/01.10.2021 г. и приложен към нея График за периодичност при почистване на технологичното и електрическо оборудване, както и на отоплителните тела и инсталациите от прахове и други горими материали, от която се виждало, че е извършвано почистване по график.

Неправилно било прието наличие на съпричиняване и поради неизключване на осветлението. Невярно било приетото, че е налице нарушение на чл. 36 от Наредба № 81213-647 или на вътрешните правила. Оставянето на осветлението е било в съответствие с утвърдения ред - Заповед № 22/01.10.2021 г., част от Досието по ПБ и продиктувано от необходимостта да има осветление за оставащите в сградата служители. Липсвало каквото и да е виновно поведение от страна на въззивника или негови служители. Неправилно съдът обсъждал в посока съпричиняване и складиране на силно горими материали и затруднен достъп до ПТС, тъй като това било част от дейността на ищеца, а и застрахователят не поставил никакви конкретни въпроси относно това складиране.

На следващо място се сочи, че относно твърдението за липса на ВПК и пожарогасители до вратата, дори да се приеме липсата им за релевантно нарушение, причинната връзка с размера на вредите е изключително спорна. Експертът С. допускал, че ВПК биха могли да помогнат, но това е при хипотеза на открИ.е на пожара в определена фаза и възможност за безопасно достигане и използване.

Предвид фактите по делото (пожар в таванско пространство, късно открИ.е поради липса на ПИС, бързо разпространение, силно задимяване, опасност), било съмнително дали служителите биха могли ефективно и безопасно да използват ВПК.

Застрахователят не доказал по безспорен начин, че наличието на ВПК със сигурност би предотвратило разрастването на пожара до степента, в която е настъпил.

Представените Дневник за пожарогасители и протоколи от обслужване доказвали, че въззивникът е поддържал в изправност необходимия брой пожарогасители (10 бр.).

Невярно било и приетата непълнота в Досието по ПБ – то същото и свързаните дневници и протоколи, доказвали спазването на изискванията на Наредба № 81213647. Изводите на СГС в обратна насока били необосновани. Чл. 362 КЗ предвиждал задължения за застрахования да информира застрахователя за обстоятелства, които са от значение за застрахователния риск, но тези обстоятелства касаели качествата и състоянието на застрахованото имущество, а не на сградата. В конкретния случай сградата не е предмет на застраховката и нейните характеристики, свързани с пожаробезопасност, са ирелевантни за оценката на риска по договора.

Поддържа се, че поради неизискването на въпроси, ответникът не е обявил значимите обстоятелства за застрахователния риск, който поема, по смисъла на чл.362 от КЗ, поради което сега въведените и посочени обстоятелства от него, настъпили във времето преди датата на сключване на застрахователния договор, не били значими за поетия от него риск, поради което нямали правно значение за настъпването на застрахователен риск – пожар, неговото развитие, разпространение и оттук увреждане на застрахованата вещ.

Съдът следвал и да стигне до извод, че приложими за процесната сграда са били правилата на Наредба № Із-1971/2009 г. на строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар в редакцията й към датата на одобряване на инвестиционния проект и на издаване на разрешението за строеж. Последващите изменения на наредбата, не са приложими и не засягат предходно одобрените инвестиционни проекти и издадените разрешения за строеж, които се изпълняват, както са били одобрени.

Жалбоподателят е изложил и доводи за явна необоснованост и произволност на определения от СГС размер на съпричиняване от 70%.

3

Прави се оплакване за необоснованост на решението поради неправилна преценка на доказателствата и неправилни изводи относно претенцията за обезщетение на увредени платове на стойност 95081.71 лева Мотивите на СГС за този отхвърлителен диспозитив се основавали на две алтернативни и според жалбоподателя еднакво необосновани и противоречащи на събраните доказателства тези: 1) че не била доказана идентичността между платовете, описани като "годни" в протокола от 08.02.2023 г., и тези, огледани впоследствие от вещото лице по СОЕ и установени като негодни, и 2) че дори да са същите платове, увреждането им било резултат от последваща небрежност и неположена грижа от страна на въззивника при съхранението им след пожара. Излагат се подробни съображения. Сочи се, че особено изводът на СГС, подкрепен с допускането на вещото лице инж. П., че е възможно топовете да са подменени, е чисто хипотетичен и не почива на никакви конкретни доказателства. Нелогично било въззивникът да подмени 275 топа "годни" (според Застрахователя) платове с други, увредени такива. Не на последно място, съществували митнически и търговски документи, включително фактури, оборотни ведомости и складови описания, които съответстват напълно на претендираното количество и вид микрофибърни платове. Те са били представени в хода на производството и не са били оспорени по същество от ответника. Поддържа, че щетите са пряка и логическа последица от пожара, дори когато вредите са настъпили чрез вторично въздействие (дим, влага, миризма), което е част от общата последователност на събитието.

Поддържа се още, че алтернативният мотив на СГС за отхвърляне на иска е, че дори да се касае за същите платове, тяхната негодност е резултат от последваща небрежност на въззивника, изразяваща се в продължителното им съхранение в негодни условия в опожарения склад. Този извод също бил неправилен, необоснован и противоречи на доказателствата и на принципите на застрахователното право.

На следващо място жалбоподателят поддържа, че СГС незаконосъобразно приложил института на подзастраховането, като напълно некритично възприел доводите на ответника за наличие на подзастраховане по отношение на производствената сграда, като допуснал прилагане на коригиращ коефициент от 36,73% при изчисляване на застрахователното обезщетение. Това било направено без каквото и да било изследване на предпоставките за приложимост на института на подзастраховането, без доказателства и при очевидно неправилно тълкуване на чл. 383 от Кодекса за застраховането.