Решение № 1998 от 07.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1998 гр. Пловдив, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330119088 по описа за 2023 година

По делото са предявени искове с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата Р. Й. П., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв. К. К., е предявила против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от ********** Н.П., искове за осъждане на ответника да й заплати сумата от 184, 18 леванедължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ********/ 20.02.2019 г., както и сумата от 962, 82 лева- недължимо платена по клауза за неустойка по договора за заем, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 20.12.2023 г., до окончателното им плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ********/ 20.02.2019 г., по който ищцата получила в заем сумата от 1 000 лева, платима на 19 седмични вноски, при ГЛП- 40, 05 % и ГПР- 49, 61 %. По договора се предвиждало обезпечение- банкова гаранция или поръчител, като при неизпълнение се начислявала неустойка в общ размер на 250 лева, платима разсрочено. Договорът за паричен заем представлявал договор за потребителски кредит и следвало да отговаря на изискванията на специалния закон- ЗПК. По договора не били дължими сумите за възнаградителна лихва и за неустойка, които били нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, материалния закон и неговото заобикаляне. Договорът бил недействителен на основание чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, защото не били посочени условията за прилагане на ГЛП- не бил посочен размерът 1 на лихвата и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка месечна вноска.

Договорът бил недействителен и на основание чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото липсвало посочване от какви пера е съставена общо дължимата сума. Освен това, нарушен бил и чл.

11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, тъй като не било посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. Размерът на лихвата бил прекомерен, защото надвишавал трикратния размер на законната лихва. Предявяват се искове за връщане на недължимо платените суми за лихва и за неустойка, защото те били заплатени при начална липса на основание. Търси се и законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се оспорват исковете, като се моли те да се отхвърлят изцяло. Твърди се, че исковата молба била нередовна и следвало да се остави без движение. Ищцата била длъжна да посочи доказателства и обстоятелствата, които ще доказва с тях, а не да иска от ответника да се изискват справки по договора, защото по този начин се подменяла тежестта на доказването и на ответника не можело да се вменява в негово задължение да представя документи, които следвало да представя ищцата. Така се размествала доказателствената тежест, а с оглед предмета на иска- неоснователно обогатяване, в тежест на ищеца да било да докаже плащане на сумите, които иска да му се върнат. Противопоставя се на доказателствените искания, чрез които се заобикаляли процесуални правила. Моли за отхвърляне на исковете, също претендира разноски. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем № ********/ 20.02.2019 г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 1 000 лева, при следните условия: вноски- 19 двуседмични, с краен падеж- 13.11.2019 г., при фиксиран годишен лихвен процент- 40, 05 % и годишен процент на разходите- 49, 61 %, с общ размер на всички плащания- 1 184, 18 лева. Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 962, 82 лева, платима разсрочено по погасителния план.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, ведно погасителен план към него.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че общо платената по договора за кредит сума е в размер на 2 183, 45 лева, разпределена, както следва: главница- 1 000 лева, възнаградителна лихва- 184, 18 лева, неустойка- 962, 82 лева и такси, ведно със законна лихва- 36, 45 лева.

Във връзка със заключението на вещото лице по ССчЕ е допуснато изменение на осъдителните искове, както следва: искът за възнаградителна лихва е увеличен в размер до 184, 18 лева, вместо първоначално предявения такъв от 20 лева, а искът за неустойка- в 2 размер до 962, 82 лева, вместо първоначално предявения от 30 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В настоящия случай ищецът поддържа становище, че клаузите по договора относно възнаградителната лихва и неустойка, били нищожни, поради противоречието им с добрите нрави и материалния закон и затова търси връщане на платените за тях суми. В тази връзка съдът следва да дължи произнасяне само по тези наведени от страната основания, без да е необходимо да се изследват всички изложени от ищеца доводи за нищожност на договора за кредит.

По отношение на възнаградителната лихва- в исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 61 %, а възнаградителната лихва- 40, 05 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще 3 дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- за посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията (начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40, 05 %, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

На второ място, още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 8 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 962, 82 лева (при отпусната заемна сума от 1 000 лева), а видно от погасителния план към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително суми за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция или поръчител) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Именно затова тази клауза от процесния договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и води до нейната недействителност. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи 4 на страните.

Предвид горното, клаузите, предвиждащи лихва и неустойка се явяват нищожни, а оттук- и несъществуващи, поради което по тях не се дължи изпълнение от потребителя, а платеното се явява недължимо и подлежи на връщане. Видно от приетата по делото ССчЕ, за възнаградителна лихва по договора е платена сумата от 184, 18 лева, а за неустойкасумата от 962, 82 лева. Така и двата осъдителни иска следва да се уважат изцяло, в размерите им, поддържани след изменението. Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.