Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5617 от 11.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 714/2022
Вид
Решение № 5617
Подписан
11.09.2025
В сила
10.09.2025
Състав
Рени Коджабашева, Анелия Стефанова Янева, БЕТИНА БОГДАНОВА БОШНАКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5617 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100500714 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 18.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 11633/ 2021 г. на Софийски районен съд, І ГО, 167 състав, по предявен от П. И. Х. /ЕГН **********/ отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че П. И. Х. /ЕГН **********/ не дължи на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК 130277958/ сумата 1 360.48 лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена за периода 25.10.2020 г.- 25.01.2021 г. по фактура № 0003355261/ 05.02.2021 г., издадена въз основа на Констативен протокол за извършена проверка № 1026148 от 25.01.2021 г., за електро-снабден имот, находящ се в гр. София, ул.„********. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца П. И. Х. сумата 381 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „ЧЕЗ разпределение България“ ЕАД- гр.

София, понастоящем с променено наименование: „ЕЛЕКТРО-РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения по делото отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК като неоснователен, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна П. И. Х. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, 1 намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество обжалваното решение на СРС е неправилно и следва да бъде отменено.

Предявеният от П. Х. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта на служебно начислена от ответника стойност на електрическа енергия е неоснователен.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно отношение за доставка и разпределение на електрическа енергия между страните, наличието на предпоставки за извършването на едностранна корекция на сметка и правилно преизчисляване на дължимите суми. Ищецът дължи да докаже възраженията си срещу вземането, респ. срещу неговата изискуемост.

Спорно по делото, предвид направените в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи спорното материално право, е дали през исковия период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предметпродажба и разпределение на електрическа енергия /арг. чл.92 ЗЕ/, по което ищецът П.

Х. е бил купувач на разпределена от ответника в недвижим имот, представляващ къща на бул.“******** в гр. София, с кл.№ 530001631356, електрическа енергия.

Установява се въз основа на събраните в процеса доказателства, че ответникът е оператор на електроразпределителна мрежа за територията на гр. София- съгласно представена по делото Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л- 13507/ 13.08.2004 г., а също и че за процесния обект: къща на бул.“******** в гр. София, е открита партида с клиентски № 530001631356- за доставка на електрическа енергия.

Измерването и отчитането на потребената в посочения имот електрическа енергия е осъществявано чрез електромер с фабричен № 01630296, за чиято проверка е представеният от ответното дружество Констативен протокол № 1026148/ 25.01.2021 г., съставен по реда на ПИКЕЕ.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е доказал в условията на пълно и главно доказване наличието на изрично сключен между него и П. И. Х. договор за достъп и пренос на електроенергия, като не е представил нито цитираното в писмения отговор на исковата молба по чл.131 ГПК Заявление за присъединяване № 1201466520 от 29.04.2014 г., в което ищецът декларирал, че е собственик на наследствен имот, находящ се на ул.„******** в гр.

София, и ползва същия, нито друго доказателство, установяващо, че ищецът е собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот. В резултат на това съдът е приел, че по делото не се установява наличието на облигационно право-отношение между страните и е извел окончателен извод за основателност на иска.

Като доказателство във въззивното производство е представено Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди от 29.04.2014 г., изходящо от ищеца П. И. Х., за имот: къща на бул.„******** в гр. София, при посочено основание 2 за ползване „собственост“ /с удостоверение за наследници/, което е прието от електроснабдителното дружество и за имота е открита клиентска партида с кл.№ 300046331253. В качеството на собственик /ползвател/ на имота, за който е осъществена корекционната процедура от ответника, ищецът следователно е бил потребител/клиент на електрическа енергия по смисъла на чл.92, т.4 ЗЕ вр. & 1, т.41б от ДР на ЗЕ и чл.4, ал.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД през процесния период. Като потребител на електрическа енергия в присъединен към мрежата обект ищецът е носител на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от действащите при „ЧЕЗ Електро България“ АД /сега „Електрохолд Продажби“ АД/ Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД и от действащите при ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /понастоящем „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД/ Общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на същото дружество, които са влезли в сила. В качеството на потребител на ел. енергия и съответно на ползвател на електроснабдителната мрежа на "Електроразпределителни мрежи Запад" АД, снабдяван с електрическа енергия от крайния снабдител, ищецът е бил в облигационна връзка както с доставчика на ел. енергия, така и с оператора на електроразпределителната мрежа. След като е присъединен към електроснабдителната мрежа с цел потребяване на електрическа енергия, ищецът е ползвател на тази мрежа по смисъла на чл.2 и чл.41, т.1 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-056 от 07.11.2007 г., изменени с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г., приложими през процесния период. Няма твърдения, нито данни и доказателства по делото съществуващото между страните облигационно правоотношение да е било прекратено преди или по време на процесния период.

Извънсъдебната претенция на ответното дружество към ищеца- потребител на електрическа енергия, се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметката за потребена електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно наличието на такова право и надлежното му упражняване от ответника.

С разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ /след измененията- обн.

ДВ- бр.54/ 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е предвидена възможност енергийното предприятие да извършва едностранна корекция на сметките за ел. енергия на крайните потребители за минало време във всички случаи на неизмерена или неточно измерена ел. енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ /ДВ- бр.54/ 2012 г./ устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства бази данни.

Така съгласно регламентираната в чл.83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 ЗЕ законова делегация, редът и начините за осъществяваното от електроразпределителното дружество право да коригира /преизчисли/ количеството ел. енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, следва да бъдат регламентирани в 3 правила за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР.

В случая за процесната корекционна процедура са приложими Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/- обн. ДВ- бр.35/ 30.04.2019 г. При наличието на законова възможност за корекция на сметките и въведени обективни правила, по които да се изчислява тази корекция, начислената корекционна сума се дължи при доказване на някоя от хипотезите, визирани в ПИКЕЕ.

Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 ПИКЕЕ, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за пократкия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащ датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Начинът за изчисляване на количеството електрическа енергия в този случай- при неизмерване, неправилно или неточно измерване, е определен в цитираната разпоредба, в зависимост от това дали се касае за средство за търговско измерване, измерващо извън допустимата грешка- б."а", или за неизмерващо средство за търговско измерване- б."б" на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ.

Съгласно чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата ел. енергия, операторът на съответната електро-разпределителна мрежа изчислява количеството ел. енергия за по- краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/ неправилно/ неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащ датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване; преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8- часово натоварване, а съгласно чл.50, ал.5 ПИКЕЕ, преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от същите правила.

От анализа на чл.98а, ал.2, т.6, б."а" ЗЕ, чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ следва извода, че коригирането на сметките се извършва само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяното количество ел. енергия от СТИ и не е необходимо доказването на виновно поведение от страна на потребителя, възпрепятствало правилното отчитане на ползваната енергия.

Нормативно установеният принцип е, че след като в обекта е консумирана електроенергия в количество, надвишаващо отчетеното, или която не е отчетена, се дължи заплащането й от потребителя, като размерът на задължението се установява служебно, съобразно ПИКЕЕ, дори и да не е установено кои са лицата, възпрепятствали правилното отчитане на ползваната енергия. Правото на корекция не е обусловено от доказването на неправомерно виновно поведение от страна на ползвателя, тъй като целта на корекционната процедура е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да се ангажира отговорността на ползвателя за вреди от негово виновно поведение, т.е. основава се на общия принцип за недопускането на неоснователно обогатяване. Уредените в ПИКЕЕ правила за едностранно извършване на корекции на сметките на потребителите от електроразпределителното дружество, в случаите на установено неизмерване или неточно измерване на ел. енергия, не противоречат на законови нормативни разпоредби. Правото на енергийното предприятие да търси доплащане на доставената ел. енергия, когато поради неточно измерване е била отчетена доставка в по- малък размер и съответно е заплатена по- малка цена от реално дължимата, респективно 4 задължението на купувача за доплати разликата, намират основание в разпоредбата на чл.200 ЗЗД. Това следва от общото законово правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускането на неоснователно обогатяване, доколкото предвидената в ЗЕ възможност за корекция на сметките и съответно регламентираната в ПИКЕЕ корекционна процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване.