Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 14.03.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 276/2022
Вид
Решение № 34
Подписан
14.03.2023
В сила
05.05.2023
Състав
ИЛИЯНА ПОПОВА, МАЯ ПЕЕВА, ГАЛЯ МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Велико Търново, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ М.

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20224001000276 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 58/20.06.2022 г. по т.д. № 174/2021 г. Плевенският окръжен съд осъдил „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр. София да заплати на Р. С. Ю. на основание чл.

380, ал. 1 и чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ексцес и претърпяна оперативна интервенция в резултат на ПТП на 26.09.2018 г. в гр. Плевен, с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение към 26.09.2018 г. по застрахователна полица на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД № BG22118001644355, с валидност от 6.06.2018 г. до 5.06.2019 г., в размер на 20 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като до размера на 30 000 лв. отхвърлил предявения иск като неоснователен. Със същото решение съдът осъдил „Застрахователна компания Лев Инс“ АД- гр. София да заплати на Р. С. Ю. обезщетение за претърпени имуществени вреди на същото основание в размер на 5 538,20 лв., заедно със законната лихва от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр. София да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗАдв на адв. Т. П. възнаграждение в размер на 1 296,15 лв., а по сметка на Плевенски окръжен съд – държавни такси и разноски за производството в размер на 1 188,20 лв.

Осъдил Р. С. Ю. да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр. София деловодни разноски в размер на 72,50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивна жалба против горното решение в частта, с която са уважени предявените искове за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди, е подадена от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр. София, чрез юрисконсулт Р. Ч.. Оплакването е за неправилност на съдебния акт в обжалваната част. В жалбата се излага, че при постановяване на решението си съдът неправилно е приел, че искът е доказан при справедлив размер на неимуществените вреди от 20 000 лв. Твърди се, че претендираните като ексцес увреждания са настъпили за ищцата още в хода на производството по т.д. № 1

14/2019 г. на Окръжен съд – Плевен, като в настоящото производство били допуснати и обсъдени доказателства и обстоятелства, обсъдени в предходното производство, преклудирани и пререшени от състава на окръжния съд, постановил обжалваното решение.

Извършената оперативна интервенция била нормално лечение на наличното още към предявяване на първоначалната искова претенция увреждане, посочено в КТ изследване от 2.10.2018 г. на прешлените на ниво С5-6, с оглед на което същото не представлява наличен ексцес, а е с дегенеративен характер и не подлежи на обезщетяване. Твърди се, че в случая се касае до вид изменения, към които тялото на ищцата е склонно или до такива, които са породени от начина на живот. Не било допустимо да се присъжда обезщетение за установено по повод вредоносното събитие заболяване, налично клинично и преди него, но протекло до момента му без симптоматика, което нормално преминава в посочените състояния и е нормално да се лекува по посочения начин, но не било причинено при или по повод на него. Ноторно известно било също, че посочените в исковата молба оплаквания били налични при всички индивиди страдащи от това заболяване. Посочва се, че травматичното увреждане на пострадалата е напълно обезщетено още в производството по т.д. № 14/2019 г. на Окръжен съд – Плевен, като характерът на поставената диагноза, с оглед проведеното лечение на оплакванията във връзка с ПТП, е само повода, при който е установено, че е налично заболяването. Нанесените травми, които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП били отшумели напълно. Претърпяната телесна повреда била изключително лека и именно поради пълното възстановяване на пострадалата в рамките на обичайния за подобни травми период и без усложнения, размерът на присъденото обезщетение по т.д. № 14/2019 г. на Окръжен съд – Плевен бил справедлив. Претендираното в настоящото производство обезщетение било недължимо, прекомерно и не кореспондирало с действителните вреди, както и със съдебната практика в сходни случаи. Неправилно съдът приложил и чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на неимуществените вреди, като присъденото обезщетение било в изключително завишен размер, несъобразен със социалноикономическите условия в страната към датата на ПТП, с възрастта на пострадалата, както и с естеството на самите увреждания. В хода на съдебното дирене не били доказани наведените в процеса твърдения за търпени неимуществени вреди в условията на ексцес, които да се намират в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието и които да са с интензитет, кореспондиращ с присъдената парична сума за обезвреда. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции за неимуществени и имуществени вреди изцяло, а алтернативно – за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди до размер на 4 000 лв. Жалбоподателят претендира в своя полза и присъждането на разноски за производството, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответната по жалбата страна Р. С. Ю., чрез адв. Т. П., е депозирала писмен отговор, в който заема мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказател ствата по делото, приема за установено следното:

Пред Плевенския окръжен съд са предявени искове с правно основание чл. 432 от КЗ от Р. С. Ю. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр. София за заплащане на сумата 30 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило усложнение от увреждане, причинено при ПТП на 26.09.2018 г., за което е било присъдено обезщетение с влязло в сила съдебно решение, както и сумата 5 538,20 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка със същото усложнение в здравословното състояние на ищцата, ведно със законната лихва от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

От фактическа страна се установява следното:

С решение № 125/5.08.2019 г. по т.д. № 14/2019 г. Плевенският окръжен съд осъдил 2

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр. София да заплати на Р. С. Ю. сумата 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 26.09.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение съдът осъдил „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр.

София да заплати на Р. С. Ю. сумата 311,86 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от същото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски.

С решение № 118/15.04.2020 г. по в.т.д. № 468/2019 г., поправено с решение № 144/18.05.2020 г. по същото дело, Великотърновският апелативен съд отменил решение № 125/05.08.2019 г. на Окръжен съд – Плевен по т. д. № 14/2019 г. по описа на същия съд, в частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр. София е осъдена да заплати на Р. С. Ю. на основание чл. 432 от КЗ разликата над 15 000 лв. до претендирания и присъден размер от 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 26.09.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и в съответната част за разноските, вместо което отхвърлил предявения от Р. С. Ю. против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр. София иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата над 15 000 лв. до предявения размер от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 26.09.2018 г. в гр. Плевен, причинено от К. Н. Г. при управление на л. а. „Фолксваген Голф“ с ДК № ЕН 39****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане. Потвърдил решението в останалата обжалвана част. С определение № 309/20.05.2021 г. по т.д. № 1884/2020 г.

Върховният касационен съд не допуснал касационно обжалване на решението на въззивния съд.

В производството по т.д. № 14/2019 г. на Окръжен съд – Плевен е установен факта на настъпилото ПТП, механизма на настъпването му, виновното лице, както и наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на виновния водач към датата на настъпване на ПТП. Установено е наличието и на следните травматични увреждания, получени от ищцата в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП – повърхностна травма на окосмената част на главата и увреждане на шийни коренчета с радикулопатия С5 и С6 двустранно.

Видно от приложения по делото амбулаторен лист № 492/29.07.2020 г., на същата дата по отношение на ищцата е извършен контролен преглед при лекар невролог, при който е установено, че от повече от месец Р. Ю. се оплаква от силно главоболие, болки и ограничена подвижност в шийния отдел на гръбначния стълб, като болката ирадира към плешките, раменете и двете ръце със силно изтръпване на пръстите. Отразено е, че подобни оплаквания има от няколко години с доказани шийни дискови хернии, като няма подобрение от проведеното амбулаторно лечение. При извършено МРТ изследване на 24.07.2020 г. е установено наличието на голяма медианна дискова херния на ниво С5-С6 с оформяне на централна спинална стеноза и миелопатия. Ищцата е насочена за консултация с неврохирург за провеждане на оперативно лечение.

От представената епикриза, издадена от клиниката по неврохирургия към МБАЛ Токуда-гр. София се установява, че Р. Ю. е постъпила за лечение в клиниката на 10.08.2020 г. Окончателно поставената диагноза е спондилодискогенна стеноза С5 – С6, като след предварителни изследвания и консултации с лекари от различни специалности, на 12.08.2020 г. е извършена операция, с поставяне на шийна остеосинтеза. Ищцата е изписана 3 на 17.08.2020 г., след гладко протекъл постоперативен период и в добро общо състояние, без неврологично влошаване. Предписано е медикаментозно лечение, проследяване на общосоматичния и неврологичен статус от общопрактикуващия лекар, а при необходимост – нова консултация с неврохирург.

По делото са представени болнични листи, видно от които ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 24.07.2020 г. до 16.09.2020 г.

С писмо от 09.06.2021 г. ищцата Р. Ю. е предявила извънсъдебно претенцията си за обезщетение за претърпени в условията на ексцес неимуществени и имуществени вреди спрямо застрахователя „Застрахователна компания Лев Инс“ АД. По делото липсват данни за произнасяне на застрахователното дружество по така предявената претенция.

От заключението по допуснатата от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза се установява, че при извършените прегледи и изследвания на Р. Ю. са били диагностицирани: повърхностна травма (разкъсно-контузна рана) по окосмената част на главата; наличие на медианна дискова херния, със стенозиране на предното епидурално пространство и компресия на медулата на ниво С5-6 (пети – шести шийни прешлени). При контролно МРТ изследване от 22.05.2019 г. е описана втора протрузия с образуване на херния на ниво С6-7, която при по-късно изследване от 24.07.2020 г. не е потвърдена.

Изяснено е, че дисковите хернии представляват постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота. Разкъсно-контузната рана представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При образните изследвания е установено наличието на голяма медианна дискова херния с изразена компресия на медулата и оформяне на спинална стеноза, т.е. голяма срединно разположена херния, която стеснява гръбначномозъчния канал и притиска гръбначния мозък и нервните коренчета в тази област. Изяснено е, че всичко това води до посочената симптоматика – главоболие, болка в областта на раменете и ръцете, спазъм на паравертебралната мускулатура, ограничена подвижност, изтръпване на страничната повърхност на ръцете и пръстите на ръцете, намалена чувствителност и слабост в мускулатурата на ръцете, което рязко влошава качеството на живот. Заключението на вещото лице от медицинската експертиза е, че в случая е налице причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и образуваната дискова херния, която води до влошаване на здравословното състояние на пострадалата. Провеждано е лечение, възприето при подобни травми – първоначално консервативно (медикаментозно и физиотерапия), а впоследствие, поради неуспех на консервативното лечение – извършване на оперативна намеса – в случая премахване на диска заедно с шиповете (дискектомия и остеофитектомия) и замяна на собствения диск с имплант. Периодът на консервативно лечение е от появата на първите симптоми след датата на инцидента до оперативното лечение. Медикаментозна терапия, хигиенно-диетичен режим и физиотерапия се препоръчват и след операцията.