Решение № 1277 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100502214 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 22997 от 18.12.2024 г. по гр.д. № 16643/2024 г. Софийски районен съд, 165 състав признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по отношение на ответника Ж. Г. Д., ЕГН **********, че в полза на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, съществува вземане за сума от 424.43 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди за обект в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 127559, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52189/2023 г. по описа на СРС, 165 състав, като отхвърлил иска за главница за топлинна енергия за горницата над уважената част до пълния предявен размер от 2 212 лв., както и отхвърлил акцесорния иск за сумата от 376.95 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.08.2021 г. 13.09.2023 г., и исковете за сумата 22.68 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2022 г., и за сумата от 5.26 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово 1 разпределение за периода 16.10.2020 г. - 13.09.2023 г. На основание чл. 78, ал.

1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 236.55 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното производства.

Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД, като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, който, съгласно молба-уточнение от 14.01.2025 г. го обжалва в частта, с която искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 424.43 лв. до дължимите от ответника 753.47 лв. (съобразно дела му в съсобствеността от 1/3); в частта, с която акцесорният иск за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен до размер от 125.65 лв.; в частта, с която искът за главница за дялово разпределение е отхвърлен до размер от 7.56 лв., както и в частта, с която акцесорният иск за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен до размер от 1.75 лв. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано.

Първоинстанционният съд неправилно приел, че исковете са основателни само за задълженията за ТЕ за БГВ. Подлежащите на доказване от ищеца факти били установени с приетото заключение на СТЕ, където били посочени дължимите суми за имота общо и по пера за процесния период м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г., като общото задължение за периода било 2 260.40 лв. В жалбата се цитира чл. 69 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и се поддържа, че не следвало да се насърчава посредством отхвърляне на исковете поведението на ответника да черпи права от неправомерното си поведение да не осигурява достъп за отчет на уредите. Освен това имотът се намирал в топлоснабдена сграда и клиентът на топлинна енергия бил задължен да плаща и сума за сградна инсталация. Поради това моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове до посочените по-горе размери. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна Ж. Г. Д., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Л. Д. от САК, с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. Районният съд изложил подробни мотиви защо отхвърля иска за разликата над 424.43 лв. Моли съда да потвърди решението в 2 обжалваните части като правилно. В хода на устните състезания навежда довод, че „СЕС отменил методиката на изчислението на топлинна енергия“.

Третото лице помагач на ищеца – „НЕЛБО“ АД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, както следва:

- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 2 212 лв. главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за битови нужди в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. в топлоснабден имот на адрес: гр.

София, ж.к. ****, абонатен № 127559;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 376.95 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2021 г.

– 13.09.2023 г.;

- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 22.68 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г., и

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5.26 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. – 13.09.2023 г.

Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 21.09.2023 г. до окончателното плащане. За вземанията е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 52189/2023 г. на Софийски районен съд, 165 състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 3

1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Пред настоящата инстанция не е спорно, че ответникът е собственик на 1/3 ид. част от процесния топлоснабден имот. В качеството му на собственик, същият дължи цената на доставената в имота топлинна енергия съобразно квотата му в съсобствеността.

Съгласно ЗЕ в относимата за спора редакция, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна – на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК се установява, че потребеното количество ТЕ в сградата – етажна собственост на процесния адрес, вх. А и Б, се измерва от общ топломер, който 4 е преминавал през изискваните от ЗИ метрологични проверки със заключение „съответства”. Ищецът ежемесечно е отчислявал технологичните разходи преди разпределението на ТЕ. В процесния период ответникът не е осигурил достъп за отчет (видно и от приетите и неоспорени 4 бр. протоколи за неосигурен достъп). За имота са начислявани само суми за ТЕ за БГВ – на база 1 потребител, по реда на т. 5.2 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, както и суми за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, които са начислявани въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект от 215 куб. м. Дължимата след изравняванията сума за доставена в имота топлинна енергия в периода м.

05.2020 г. – м. 04.2022 г. е 2 260.40 лв.

Съдът кредитира заключението на СТЕ като обективно, компетентно и обосновано. Същото кореспондира с посочените количества ТЕ в приетите изравнителни сметки за отоплителни сезони 2020/2021 и 2021/2022 г.

При съобразяване на извършеното частично плащане в размер на 48.37 лв. с ДДС по общата фактура за отоплителен сезон 2020/2021 г., дължимата сума за доставената топлинна енергия е 2 212.03 лв. Съобразно дела на ответника в съсобствеността от 1/3, същият дължи на ищеца от претендираните 2 212 лв. сумата 737.33 лв.

Районният съд неправилно е основал изводите си на приетото заключение на ССЕ. Това заключение е необосновано и противоречи както на на приетото извлечение от сметка, така и на отразеното в двете общи фактури за процесните два отоплителни сезона, а също и на отразеното в неоспорените изравнителни сметки. Първостепенният съд е приел за дължима само сума за ТЕ за БГВ в размер съгласно заключението на ССЕ, а за ТЕ за отопление е приел, че такава не се дължи, тъй като не било доказано да е реално доставена.

Този извод не се споделя от въззивния съд. Видно от заключението на СТЕ и обясненията на вещото лице при изслушване на това заключение, за имота са начислявани само суми за ТЕ за БГВ и за ТЕ от сградна инсталация, суми за ТЕ за отопление на имот не са начислявани.

Противно на поддържаното от въззиваемия чрез особения му представител в хода на устните състезания, СЕС не е, а и няма как да отмени методиката към Наредбата за топлоснабдяването. С решение от 23.10.2025 г. по дело С-760/23 г. на СЕС е прието, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда в режим на етажна собственост е длъжен да заплати разходите за топлинната енергия, отдадена от 5 всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

При това разрешение следва да се приеме, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, следва да се изчисли в съответствие с методиката към Наредбата за топлоснабдяването, доколкото от страна на ответника - клиент на топлинна енергия не са наведени твърдения, че топлинната енергия е в по-малък размер поради специфики в изолацията на сградата или в системата за отопление. Такива специфики не са твърдени с отговора на исковата молба или след това, нито се установяват по делото. В приетото и неоспорено заключение на СТЕ вещото лице изрично е посочило, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е коректно изчислена от ФДР.