Определение № 40736 от 14.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40736 гр. София, 14.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110152039 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Н. П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. София, ж.к. (АДРЕС) чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано с БУЛСТАТ №177492004, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ж.к.„Манастирски ливади“, бл. 112, вх. А, ет. 2, оф. 11, представлявано от Д. М. М. против „ВИВУС.БГ” ЕООД с ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от управителите З.С.Р. и А.М..

След проверка на исковата молба по аргумент от чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В указания на ответника срок, по делото е постъпила насрещна искова молба от „ВИВУС.БГ” ЕООД с ЕИК: 202393458 , със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1421, р-н „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ №52- 54, представлявано от З.С.Р. – управител, чрез пълномощника Д. Д. – юрисконсулт , с която се оспорват заявените искови претенции.

В случай че не бъдат отхвърлени, ответникът прави изявление за прихващане на две еднородни, насрещни, изискуеми задължения, ако се счете, че клаузата за „Бързо разглеждане“, изрично заявена от ищеца, респективно уговорена в специалните условия на договор за кредит №9783111004, е нищожна, до размера на по-малката.

С настоящото и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът, като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си 1 интерес, изготвя следния проект на доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 15.01.2022 г. в качеството й на заемополучател е сключила договор за кредит № 9783111004 с „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/ в качеството му на заемател. Твърди се, че с този договор на ищеца е предоставен паричен заем в размер на 500 лв. със срок за връщане 30 дни, чиято възнаградителна лихва е в размер на 41% годишно, която се дължала съгласно договора.

Твърди се също, че сумата е следвало да бъде усвоена на 15.01.2022 г. и да бъде върната на 14.02.2022 г., като за този период договорената възнаградителна лихва се равнява на 16.85 лв.

Ищецът твърди, че съгласно условията на договора дължи на кредитора такса в размер на 123.15 лв. за бързо разглеждане. Той твърди, че тази такса противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна.

Ищецът твърди, че посочената такса следва да бъде включена в годишния процент на разходите /ГПР/ съобразно чл. 19 от ЗПК. , като самото й невключване в ГПР е нарушение на императивните правила на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че размерът й многократно надхвърля максимално допустимата граница, предвидена в чл. 19, ал. 4 от ГПК. За отпуснатия кредит в размер на 500 лв. потребителят дължи възнаградителна лихва в размер на 41%, която за срока на договора се равнява на 16.85 лв., а таксата в размер на 123.15 лв. е над седем пъти по-голяма от нея или в размер на около 700%, с което се твърди, че реалният ГПР става близо 740%.

Твърди се още, че посочената такса противоречала на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не ставало ясно за какви конкретни действия се дължи тя, нито какво е насрещното задължение на кредитора по нея, като липсват каквито и да било данни за извършване на такива. Твърди се, че ако се приеме, че таксата се е събирала във връзка с усвояването и управлението на кредита, то тя противоречи на разпоредбата на чл. 30а, ал. 2 от ЗПК и съответно е недействителна.

Ищецът твърди, че таксата противочери и на разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, тъй като извършването на цялостна оценка на кредитната способност на заемополучателя е на кредитодателя, поради което начисляването на такса за същото на практика прехвърляло финансовата тежест от изпълнението на това задължение върху длъжника.

Ищецът заявява, че са налице основания целият договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен. В тази връзка излага доводи, свързани с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно, че съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне на ограниченията на ЗПК следва да се тълкува като цялостно неизпълнение на изложената разпоредба.

Ищецът твърди, че липсва погасителен план към договора, като допълва, че дори погасяването на задължението по договора за кредит да се състои в една вноска това не освобождава ответника от това задължение.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните С. Н. П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.

София, ж.к. (АДРЕС) и „ВИВУС.БГ” ЕООД с ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от управителите З.С.Р. и А.М., че клаузата, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 123.15 лв., част от договор за кредит №9783111004, сключен между ищеца и ответника, е нищожна.

Прави се искане за присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение.

С насрещната исковата молба ответникът „ВИВУС.БГ” ЕООД оспорва исковите 2 претенции.

Ответникът твърди, че е сключил със С. Н. П. договор за кредит №9783111004 за сумата от 500.00 лева, явяваща се главница по кредита, като срокът му е 30-дневен и е с падежна дата 14.02.2022 г. Заявява, че начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 16.85 лева и такса „Бързо разглеждане“ в размер на 123.15 лева, като така общият размер на кредита, който ищецът е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 640.00 лева.

Твърди се, че срокът на договора за кредит е започнал да тече от датата на превеждане на сумата по кредита по сметката на ищеца, т.е. 15.01.2022 г., когато е преведена по сметка на каса на „Изи Пей“ АД, като в основанието за превода е записан номерът на кредита, както и ЕГН-то на клиентката.

Ответникът твърди, че е била предоставена възможност на ищеца да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, т.е. да се възползва от т.нар. „такса за бързо разглеждане“, която е незадължителна услуга.

Твърди още, че с настъпването на падежната дата – 14.02.2022 г., ищцата е следвало да изплати задължението си в пълен размер, което тя е отлагала, възползвайки се от възможността да удължава срока на договора си за потребителски кредит, в резултат на което последната падежна дата по процесния договор за кредит е била 17.06.2022 г.

Ответникът твърди, че ищецът е извършил едно плащане с цел погасяване на задължението си с дата 05.05.2022 г. в размер на 50.40 лева. С това плащане ищецът е погасил частично дължимата такса бързо разглеждане на въз основа реда на покриване на сумите по договора по т. 11.10. от приложимите Общи условия. С посоченото плащане процесната такса е намалена до 72.75 лева.

Ответникът твърди, че считано от 17.06.2022 г. ищецът е изпаднал в просрочие, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД, съгласно данните от системата ни, е начислена наказателна лихва за забава в размер на 108.50 лева, натрупана за периода от 17.06.2022 до 28.11.2022 г.

Твърди се, че към датата на подаване на насрещната искова молба, 28.11.2022 г., а и след 05.05.2022 г. ищецът не е извършвал повече плащания.

Ответникът с насрещната си искова молба завежда иск срещу С. Н. П., с който е предявил претенции за сумата от 698.10 лева, представляваща неизплатено задължение по договор за кредит №9783111004/15.01.2022 г., от които: главница – 500.00 лева; договорна лихва – 16,85 лева; такса бързо разглеждане – 72.75 лева и наказателна лихва за забава, начислена за периода от 17.06.2022 до 28.11.2022 г. (на основание чл. 86 от ЗЗД) – 108,50 лева.

Ответникът излага твърдения, че се търси неоснователно обогатяване за негова сметка, като се нарушават разпоредбите на чл. 55 ЗЗД, което се свързва в конкретика с предоставената вече услуга, за която се заплаща таксата, както и с реалната главница и договорна и наказателна лихва за забава. Твърди се, че са опитани всички доброволни способи за погасяване на задължението на ищеца.

Ответникът заявява, че в условията на евентуалност, ако съдът признае извършената престация по изрично заявената от длъжника допълнителна незадължителна услуга за „Бързо разглеждане“, уговорена в договор за кредит №9783111004, за нищожна, то „ВИВУС.БГ“ ЕООД ще признае, че споменатата такса в размер на 123.15 лева не е дължима.

Въпреки това, ищецът все още би се явявал длъжник по цитирания кредит за сумата от 516.85 лева, от които: главница в размер на 500 лева и договорна лихва в размер на 16.85 лева. След приспадането на платената на 05.05.2022 г. сума в размер на 50.40 лева, длъжникът остава да дължи 466.45 лева – остатък от главница по кредита. Ответникът към 3 тази сума добавя и наказателна лихва за забава, начислена за периода от 17.06.2022 до 28.11.2022 г. – 105,30 лева.

В тази връзка ответникът моли, в условие на алтернативност, ако бъде уважен искът, да бъде присъдена сумата в размер на 571.75 лева, представляваща остатък от дължимото на основание договора за кредит. Добавя, че при евентуално уважаване едновременно на главния и насрещния искове съществува правен интерес от извършване на прихващане.

Ответникът, вземайки становище по твърденията на ищеца, заявява, че исковата претенция за прогласяване на нищожност на такса „Бързо разглеждане“ по договор за кредит №9783111004/15.01.2022 г. е неоснователна и недоказана. Твърди се, че са неоснователни твърденията за нищожност на процесния договор поради нарушаване императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, тъй като са спазени всички посочени там изисквания.

Ответната страна заявява, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация чрез СЕФ, също че той получава договора за кредит на имейл адреса си, освен това заявява, че е неоснователно твърдението за противоречие на договора с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, понеже в специалните условия на процесния договор изрично е посочен действителният размер на разходите по кредита, който от своя страна съответства на заложената законово допустима граница, определена в ЗПК.

Твърди се, че ГПР може да се уговаря свободно до размер от 50% от главницата по кредита, като в процесния случай страните са се съгласили да сключат договора с годишен лихвен процент от 41% и ГПР 49.7%. В тази връзка се твърди също, че законът не предвижда ограничение на отделните компоненти, от които може да се формира ГПР, нито налага задължителни такива. Твърди се, че размерът на ГПР по договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК.

Ответникът твърди, че заявяването на отделна допълнителна и незадължителна услуга не следва да се включва в ГПР. Твърди, че таксата се начислява за незадължителна услуга, предоставена по желание на ищеца-кредитополучател. Допълва, че въпросната такса не е част от общия разход по кредита по смисъла на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО, тъй като нито таксата се заплаща във връзка с договора, нито е задължително условие за получаване на кредита.

Ответникът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че в договора не е посочена каква е договорната лихва, както и че липсват условия за прилагане на ГЛП, понеже в т. 9 от общите условия тази информация е описана, като точната сума на лихвата и размерът на ГЛП по кредита са ясно и недвусмислено посочени.