Решение № 767 от 12.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20241100900491 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 538 и чл. 485, ал. 1 ТЗ от ФЬОНИКС Фарма ЕООД срещу Т. М. М., Скай Хелт ЕООД, Супра ЕООД, Супра Трейд ЕООД, Бетафарм АД и В. Л. Д. за установяване, че ответникът Т. М., в качеството на издател на запис на заповед, и авалистите Скай Хелт ЕООД, Супра ЕООД, Супра Трейд ЕООД, Бетафарм АД и В. Л. Д., дължат солидарно на ищеца сумата 286328.38 лв. по запис на заповед, издаден на 15.04.2021 г. за сумата от 300000 лв., с падеж 19.09.2022 г.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 15.04.2021 г. в негова полза е бил издаден запис на заповед от Т. М. М., авалиран от Скай Хелт ЕООД, Супра ЕООД, Супра Трейд ЕООД, Бетафарм АД и В. Л. Д. с падеж 19.09.2022 г. За вземанията по записа на заповед на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, срещу която ответниците са депозирали възражения, поради което се иска установяване съществуването на вземане по запис на заповед в размер на 286328.38 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски, включително за юрисконслултско възнаграждение.

Ответниците са подали отговор на исковата молба, в който оспорват основателността на иска, като правят възражение за нищожност на записа на заповед поради липсата на изискуемите от закона реквизити, тъй като датата на падежа била дописана без съгласието на издателя. Посочва, че записът на заповед е издаден във връзка с наличието на договорни правоотношения между страните по Договор за покупко-продажба на стоки № 228/16-ОПЛЗ от 23.01.2017 г., в чл. 13 от който било предвидено издаване на запис на заповед за сумата на общия кредитен лимит от ЕТ “Т. М.”, но не и от физическото 1 лице Т. М., като записът на заповед е следвало да бъде авалиран от Супра Трейд ЕООД, Скай Хелт ЕООД и Супра ЕООД. Посоченият договор бил изменен с Анекс № 1 от 22.05.2018 г. и Анекс № 2 от 29.01.2019 г., като в чл. 1 от последния страните изменили договора и Бетафарм АД встъпва като купувач на всички права и задължения на продавача по договора и като авалист по записа на заповед, предвиден по чл. 13, ал. 1 от същия се добавя и Бетафарм АД. В тази връзка счита, че ответниците Т. М. и В. Д., в качеството им на физически лица и потребители, не са пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск. Страните изменили сключения между тях договор от 23.01.2017 г. с Анекс № 4 от 15.04.2021 г., според който Т. М. се задължава да издаде запис на заповед, а съгласно т. 13 продавачът по договора по своя преценка може да попълни дата като падеж, което според ответниците създава възможност за злоупотреба. Предвид изложеното счита, че цитираната клауза за попълване на падежа от страна на продавача е нищожна, съответно нищожен се явява и процесния запис на заповед. Прави възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която оспорва направените от ответниците възражения. Не оспорва твърдението, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на Договор за покупко-продажба на стоки № 228/16-ОПЛЗ от 23.01.2017 г., по силата на който ищецът има качеството на продавач на лекарствени продукти, а ответниците съответно на купувачи.

Посочва, че в т. 2 от цитирания от ответниците Анекс № 4 от 15.04.2024 г. към Договор за покупко-продажба на стоки № 228/16-ОПЛЗ от 23.01.2017 г. страните изрично уговорили, че процесният запис на заповед ще бъде с бланков падеж на определен ден, като продавачът по своя преценка може да попълни като падеж на записа на заповед всяка една дата при наличие на просрочени задължения към него за сумата на просрочените задължения към датата на падежа, посочен в менителничния ефект. Ищецът твърди, че тъй като купувачът допуснал просрочие, той попълнил падежа на записа на заповед с датата съответстваща на датата на падежа на последната фактура – 19.09.2022 г. , като претендираните суми по ефекта от 286328.38 лв. съответстват на общия размер на задълженията на ответниците към тази дата Оспорва твърдението на ответниците, че Т. М. има качеството на потребител, като посочва, че същата е вписана в качеството си на едноличен търговец като търговец на дребно с лекарствени продукти и само в това си качество е закупувала стоки от ищеца в качеството му на търговец на едро.

Ответниците са подали допълнителен писмен отговор, с който оспорват изложеното в допълнителната искова молба и поддържат възраженията си.

Посочват, че предвид признанието на ищеца, че записът на заповед е с бланкетен падеж, то менителница, в която не е посочен падеж, се смята за платима на предявяване. Твърди, че липсват доказателства записът на заповед да е предявен за плащане нито на издателя, нито на авалистите.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже качеството си на приносител по редовен от външна страна запис на заповед, качеството на издател на записа на заповед от страна на Т. М. в качеството й на ЕТ „Т. М.“, както и поемането на поръчителство по записа на заповед от страна на другите ответници Скай Хелт ЕООД, Супра ЕООД, Супра Трейд ЕООД, Бетафарм АД и В. Л. Д.,; във връзка с твърденията си за връзката на записа на заповед с каузално правоотношение, което същият обезпечава, следва да докаже, че е попълнил падежа в записа на заповед съобразно уговореното, както и че е извършил доставка на стоки със съответната цена на ответниците, за които е издал процесните фактури на обща стойност 286328.38 лв.

В тежест на ответниците е при доказване на горните факти от ищеца, да докажат, че са платили задълженията по издадените фактури.

С оглед твърденията на страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обявени обстоятелствата, че записът на заповед е издаден Т. М. качеството й на ЕТ „Т. М.“ и е авалиран от останалите ответници в обезпечение на задълженията им по договора от 23.01.2017 г. и анексите към него, както и сключването на последните.

Страните имат отношения, възникнали от Договор за покупко-продажба на стоки № 228/16-ОПЛЗ от 23.01.2017 г., сключен между ищеца като продавач, ответниците на ЕТ „Т. М.“, Скай Хелт ЕООД, Супра ЕООД, Супра Трейд ЕООД, като купувачи, и В. Л. Д., като съдлъжник на купувачите, по силата на който договор подавачът се задължил да доставя по заявка на купувачите лекарствени, козметични продукти, медицински изделия, консумативи или хранителни добавки с отложено плащане до определена обща стойност на всички доставени и неплатени стоки от всички купувачи, определена като стоков кредитен лимит, като уговорките са изменяни с анекси относно кредитния лимит и начина на заплащане на стоки, а с Анекс 2 от 29.01.2019 г., като купувач е встъпил и ответника Бетафарм АД.

Неоснователни са доводите на ответниците за недействителност на записа на заповед, обосновани с нищожност на уговорката Анекс № 4 от 15.04.2024 г. към Договор за покупко-продажба на стоки № 228/16-ОПЛЗ от 23.01.2017 г. относно издаването на запис на заповед до размера на предоставения на ЕТ Т.

М. стоков кредитен лимит с непопълнен падеж.

Със същия анекс с ищецът, в качеството му на продавач и ответниците търговски дружества, в качеството им на купувачи, а В. Л. Д., в качеството му на съдлъжник, са постигнали съгласие в т.4.1 за изменение на общия размер на предоставения общ стоков кредитен лимит за купувачите до 300000 лв., както и съгласие в т.4.2, че за обезпечаване на плащането на усвоената част от този лимит ЕТ Т. М. се задължава да издаде деня на подписване на този анекс запис на заповед за сумата на общия стоков кредитен лимит, а Скай Хелт ЕОД, Супра Трейд ЕООД, Супра ЕООД, Бетафарм АД и съдлъжникът В. Д. да 3 авалират същия, който запис се унищожава при прекратяване на договора и изплащане на доставените стоки. Изрично е постигнато съгласие в т.4.2, че записът на заповед следва де с бланков падеж на определен ден, като продавачът по своя преценка може да попълни като падеж всяка една дата при наличие на просрочени задължения към продавача за закупуване на стоки и услуги на отложено плащане и да пристъпи към изпълнение на просрочените задължения към датата на падежа.

Ответниците се позовават на „възможност за злоупотреба“, каквото основание за нищожност законът не познава, а ако този довод се приеме като такъв за противоречие с добрите нрави, то клаузата по никакъв начин не им противоречи, защото попълването на бланковия падеж не е предоставено на волята на поемателя без ограничения, а е обвързано с определени конкретни условия, които произтичат от каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден, като правото на защита на издателя и авалистите е точно толкова гарантирано, както и правото им на защита по каузалното правоотношение.

В случая записът на заповед е издаден на 15.04.2021 г., както е уговорено в Анекса, за сумата от 300000 лв., която отговаря на кредитния лимит, като издател е Т. М., действаща като ЕТ Т. М., а записът е авалиран от Скай Хелт ЕОД, Супра Трейд ЕООД, Супра ЕООД, Бетафарм АД и В. Д., точно както е уговорено в т.4.2 от Анекс № 4. Записът съдържа безусловно обещание за плащане на падеж, място на издаване, посочване на поемателя, като датата на падежа е попълнена не от издателя, а впоследствие от Фьоникс Фарма ЕООД с щемпел като 19092022 , за което страните не спорят.

Следователно се касае за запис на заповед, който има всички изискуеми от закона реквизити с падеж на определена дата, като е създаден като бланков в частта относно тази дата.

Неоснователни са доводите на ответниците, че запис на заповед, в който датата не е попълнена от издателя, следва да се приеме за такъв без посочен падеж и следователно платим на предявяване, каквото липса и следователно вземането по него било неизискуемо.

На първо място непопълването на падежа от издателя с воля той да бъде попълнен от друго лице е изрично призната от закона възможност по отношение на записа на заповед и менителницата съгласно чл.537, вр.чл.464 ТЗ, като в този случай не се касае за липса на реквизит, който се замества от разпоредбата на закона, а за бланков ефект, какъвто именно е настоящият случай, в който от попълненото от издателя съдържание е изразена воля падежът да бъде конкретна дата, която да бъде попълнена от поемателя според уговорките между страните, които следват от каузалното правоотношение.

На следващо място, макар и изводът за бланкетен падеж изобщо да изключва доводите във връзка с тезата на ответниците за неизискуемост поради непредявяване, следва да се посочи, че тя сама по себе си и несъстоятелна дори и за запис на заповед с падеж „на предявяване“, какъвто не настоящия случай, като ответниците превратно тълкуват и цитират съдебна 4 практика, включително Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК, като смесват понятията предявяване за плащане и предявяване за определяне на падеж, сроковете за предявяване за плащане и давността, както и последиците от непредявяването за плащане съгласно чл.514 ТЗ, във връзка с чл.461 ТЗ. При всички случаи записът на заповед е предявен съдебно за плащане с подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане, поради което и вземанията по него са изискуеми.

Съответно попълнената дата на падеж е 19.09.2022г., а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 09.08.2023 г., поради което и установените давностни срокове съгласно чл.531 ТЗ, вр.чл.537 ТЗ за погасяване на преките искове срещу платеца и авалистите му, каквито са ответниците по делото, не са изтекли.

Следователно записът на заповед, на който се основават исковете, е валиден, като връзката му с каузално правоотношение е безспорна, което предполага ищецът да докаже предпоставките, обуславящи възникване на каузалните вземания.