Протокол с решение от ОСЗ № 5696 от 29.05.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 5696 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330116617 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:07 часа се явиха:

***

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Г. Н. И., против „КРЕДИ ЙЕС" ООД. Твърди се в исковата молба, че между Г. И., в качеството му на заемател "КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството на заемодател, бил подписан договор за паричен заем № ***/27.11.2023г. По силата на документа ищецът получил 4000 лева, която сума следвало да върне с договорна лихва от 861,37 лева (40,80%) при годишен процент на разходите (ГПР) 49,297%. Била начислена неустойка в размер на 2123,63 лева за това, че в тридневен срок от подписване на договора, заемателят не учредил обезпечение на паричните си задължения измежду банкова гаранция и поръчителство на две физически лица. Описаните суми следвало да бъдат върнати погасяването на 11 месечни вноски за периода от 27.12.2023г. до 27.10.2024г., всяка в размер от 635 лева. Ищецът твърди, че за периода от датата на подписване на договора до датата на депозиране исковата молба в съда, погасил 4000 лева заемна сума, 396,92 лева договорна лихва и 887,14 лева неустойка за непредставено обезпечение.

Ищецът счита, че договорът е потребителски, като е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК относно изискванията за посочване ГПР в договора. Сочи, че договорната неустойка представлява „скрито“ оскъпяване на кредита и ако била добавена към общата сума за плащане, посочена в договора, потребителят цял да установи, че ГПР надвишава 50%. С това се допускало нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна, а по този начин нищожен бил и договорът на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 3ПК.

Ищецът излага и самостоятелни основания за нищожност на неустойката. Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1

3700/2025 г. на РС – Пазарджик, с която ответникът бил осъден да плати следните суми по реда на чл. 410 ГПК: 396,92 лева – недължимо платена договорна лихва по договор за паричен заем № ***/27.11.2023 г., ведно със законната лихва от 02.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Моли съда да признае за установено между страните, че тази сума се дължи. Претендира разноски в двете производства. Посочва банкова сметка.

Ответникът на първо място счита, че искът е недопустим, тъй като относно същия предмет и между същите страни имало влязло в сила решение по гр. д. № 1671/2025 г. на РС – Пловдив. Това възражение е неоснователно, тъй като цитираното гражданско дело касае иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД относно суми, платени по клаузата за неустойка по договора, докато в настоящото се иска установяване на вземане на потребителя относно суми, платени недължимо по клауза за договорна лихва.

По същество ответникът оспорва иска като неоснователен. Признава сключването на договора и цитира съдържанието му. Сочи, че потребителят е бил наясно с всички клаузи и е имал възможност да влияе на съдържанието им, което определяло действителността на договора. Твърди, че задължението било предсрочно погасено, като била платена обща сума в размер на 5 281,07 лв. Представя таблица, в която сочи каква сума е прихваната за отделните задължения.

Поддържа, че посоченият в договора ГПР не надвишава 5-кратния размер на законната лихва, като ясно били посочени какви са компонентите му. Счита, че съгласно закона неустойката не следва да се включва в ГПР като разход при неизпълнение. Същата нямала характер на лихва, такса или друг разход по кредита, била индивидуално уговорена с оглед нейния размер, като преценката за накърняване на добрите нрави следвало да се извърши към момента на сключване на договора. Поддържа, че неустойката и лихвата за забава се дължали за различни вреди, както и че потребителят можел да се откаже от договора.

Ответникът моли за отхвърляне на иска и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че е платил на ответника сумата от 396,92 лева като договорна лихва по процесния договор за кредит. В тежест на ответника е да докаже, че е налице правно основание за нейната дължимост – сключен договор за кредит с писмена клауза за възнаградителна лихва в размер 396,92 лева. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си за недействителност на договора.

Страните не оспорват сключването на договора за паричен заем. Това се доказва от представения днес договор. Установява се от същия, че в чл. 6 било 2 уговорено потребителят да представи обезпечение по кредита, а в чл. 8 било уговорено, че ако това обезпечение не се представи в 3-дневен срок от сключване на договора, се дължи неустойка в размер на 2 123,63 лв.

Безспорно е между страните, че тази неустойка не е включена в размера на ГПР.

Съдът намира, че същата следва да се включи, тъй като с оглед нейния размер и неизпълнението, за което се дължи, се прави извод, че тя не обезщетява вреди, а съставлява допълнително възнаграждение, прикрито под формата на неустойка. Нарушаването на правилата за включване на всички разходи по кредита в ГПР води до недействителност на договора на основание чл. 22, вр. с чл.11 ал. 1, т. 10 ЗПК.

Страните не спорят по платените суми по договора, като ответникът представя справка на извършените плащания в самия отговор, от която се установява, че като лихва по договора за кредит е платена обща сума в размер на 396,90 лв. Ищецът не оспорва тази таблица и признава плащанията в този размер. На основание чл. 23 ЗПК следва да се уважи искът в този размер, а за горницата от 0,02 лв. да се отхвърли, като за отхвърлената част не следва да се присъждат разноски в полза на ответника, тъй като съгласно практиката на СЕС при частично отхвърляне на осъдителния иск не се дължат такива разноски.

Следва да се признае дължимостта на сумата от 396,90 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението.

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски, сторени за държавна такса в заповедното и исковото производство по съразмерност - 12,78 евро държавна такса в исковото производство и 21,25 лева / 10,86 евро - държавна такса за заповедното. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира за основателно само по повод заповедното производство, като по съразмерност следва да се присъдят 99,99 евро в полза на ищеца, а в полза на адв. Б. за разноски в исковото производство следва да се присъдят исканите 204,52 евро, като се отчита процесуалното поведение на ищеца и неговия процесуален представител.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, че „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.

Хасково, бул. „България" № 196, дължи на Г. Н. И., ЕГН **********, от гр.

***, следната сума, за която е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№3700/2025г. на РС – Пазарджик, а именно – 202,93 евро/396,90 лева недължимо платена договорна лихва по договор за паричен заем № ***/27.11.2023г., ведно със законната лихва от 02.10.2025г. до окончателно 3 изплащане на вземането, като отхвърля иска за горницата до претенцията от 202,94 евро/396,92 лв.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК 200688545 да плати на Г. Н. И., ЕГН **********, сумата от 12,78 евро - държавна такса в исковото производство и 21,25 лева / 10,86 евро - държавна такса за заповедното, както и 99,99 евро - адвокатски хонорар в заповедното производство.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК 200688545 да плати на адв. Д. Б. от *** сумата от 204,52 евро - адвокатски хонорар в исковото производство на основание чл.38 от ЗА.

Указва на ответника че може да плати горните суми по следната банкова сметка: IBAN: ***

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок, който за ищеца тече от днес, а за ответника - от връчването му.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 15,28 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

4