Решение № 624 от 12.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Бургас, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120106817 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на З. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: с. Р**, чрез адвокат Д. М. от АК-П**, против "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С* (*), **, представлявано от С. Р. Я., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 100лева, с която ответното дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на ищцата, поради получаването на горната сума, въз основа на недействителен договор за потребителски кредит № ***г. сключен между страните, поради противоречието му със закона и добрите нрави, както и за осъждане на ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С исковата молба е предявен и иск против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С* (*), **, представлявано от И. М. Ш., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 11.03.2022 г. сключен между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 11.03.2022 г. между ищцата и ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, с който е бил предоставен кредит в размер на 5000лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия за обезпечаване договора за кредит, ищцата следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. На 11.03.2022г. между ищцата и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ищцата следвало да заплати сумата от 4000 лв. Излага се, че процесният договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Поддържа се, че договорът не отговаря на изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа действителния размер на годишният процент на разходите по кредита и общата дължима сума от потребителя. Посочва се, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез договора за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. Изложени са подробни съображения за неравноправност на клаузата на договора, нарушаване на правата на 1 потребителя, противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Затова счита, че кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита и се претендира връщане на сумата от 100лв. като недължимо платена.

По отношение на втория иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се излагат сходни аргументи, като се твърди още и че договорът нарушава добросъвестността в отношенията, поради явната нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена. Посочва, че договорът е неразбираем и поставя в невъзможност потребителят да прецени икономическите последици от сключването му. Поради неговата нищожност се иска връщане на платената сума като възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД, с който претенцията се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Не се оспорва плащането на сумата от 100 лв. – възнаградителна лихва по договора. Излагат се подробни съображения за валидността на договора, като се поддържа, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие на договора за заем и респ. не представлява част от общите разходи по кредита и не се отразява на ГПР.

Представят се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с който претенцията се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Не се оспорва плащането на сумата от 500лв. от ищеца. Излагат се подробни съображения за валидността на договора за предоставяне на поръчителство. Посочва се, че обезпечаването на договора за кредит с договор за поръчителство не е задължително условие, то е възможност за кредитополучателя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР.

Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между "КРЕДИСИМО" ЕАД и ищеца С. е бил сключен процесният договор за кредит № *** от 11.03.2022 г., съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 5000 лв., със срок за погасяване на задължението – 24 месеца.

От съдържанието на Приложение № 1 към договора за кредит се установява, че лихвеният процент по договора е 19.88 %, при ГПР – 21.80 %, а общата дължима сума по кредита е в размер на 6130.24 лв. В чл.4, ал.1 от договора е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението до 24ч. и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита.

Видовете обезпечение, които ищецът следва да предостави са банкова гаранция, съгласно общите условия, която следва да се представи в десетдневен срок от подаване на заявлението; или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице / поръчител/ в срок от 48 часа от подаване на заявлението. Ал.2 на същия член предвижда, че при непредоставяне в срок на обезпечението, заявлението ще се счита за неодобрено от кредитора и договорът няма да породи действие.

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че на 11.03.2022г. е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя - ищцата С. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с кредитора "КРЕДИСИМО" ЕАД и да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения /чл. 1, ал.1/. Срещу това потребителят се задължил да заплати възнаграждение на поръчителя. Видно от приложение № 1, т. II размерът на възнаграждението на поръчителя е 3974.68 лв., дължимо за целия период на действие на договора за кредит и платимо на месечни вноски, съгласно погасителен план. Според чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя „Ай Тръст“" ЕООД всички плащания произтичащи 2 от договора за поръчителство.

По делото не се спори, че кредитът е усвоен, както и че по процесния договор на датата на падежа не е върната цялата сума от общо 6130.24 лв, но са извършени частични плащания, от които извън главницата по договора за кредит са платени и 100 лв. възнаградителна лихва, както и 500 лв. – по договора за поръчителство.

С оглед установените по делото факти и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи:

В случая е безспорно, че кредитополучателят е потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на закона и посочените по-горе разпоредби, освен ако търговецът не установи, че клаузата по договора е била индивидуално уговорена /чл.146, ал.4 ЗЗП/. Затова, доколкото не е налице изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за противоречието на процесния договор с изискването за добросъвестност и наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. С оглед установените по делото факти, съдът намира, че оспореният договор за кредит противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради което е нищожен. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 21.80 %, с което формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, но липсва изчерпателно изброяване на всички разходи, които длъжникът ще прави и следва да бъдат отчетени при формиране на годишния процент на разходите. Това води до невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува ГПР, както и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. Също така съдът приема, че в случая посочения ГПР не отразява действителния такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, което следва да е включено в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по него, а освен това кредиторът е едноличен собственик на капитала на поръчителя. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя още при сключването на договора за кредит. Освен това, предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т.нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит (с поръчителство и без поръчителство) на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита и за отпускането на кредита, или за отпускането му в 14-дневен срок от заявлението. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението. По този начин, сключването на договора за потребителски кредит е обусловено от сключването на договор за поръчителство между двете свързани дружества (кредитора и поръчителя), в който е уговорено и възнаграждение за тази "услуга" под формата на месечни вноски с падеж, съответен на падежа на погасителни вноски по договора за потребителски креди. С тази договорна конструкция се цели възнаграждението за поръчителя да бъде изведено извън рамките на договора за потребителски кредит, така, че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието "общи разходи по кредита за потребителя". Този разход при наличие на такъв договор следва да 3 бъде отразен при формиране на ГПР и липсата на възнаграждението по договора за поръчителство, води до противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а от там и до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че определеният в процесния договор за кредит ГПР не отразява всички общи разходи по кредита и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Ето защо, потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, съгласно чл. 23 ЗПК.

По отношение на договора за поръчителство съдът намира, че същият е сключен в нарушение на изискването на чл.143 от ЗЗП, тъй като уговорката свързана със сключването му е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите правата и задълженията на търговеца и потребителя. Срещу заплатеното възнаграждение ищецът получава уверението на съдоговорителя, че той ще сключи договор за поръчителство с кредитора, като същевременно сключването на договора за гаранция (поръчителство) с „Ай Тръст“ ЕООД е въздигнато като условие, благоприятстващо отпускането на кредита. Всичко това води до извод за нарушаване на изискванията на добросъвестността и възлагане в тежест на потребителя на допълнителни разноски, свързани с отпускане на кредита и повишаващи, в противоречие със законовото ограничение (чл.19, ал.4 от ЗПК), размера на дължимите разходи по кредита. Предвид това договорът за поръчителство също е недействителен и ищцата не дължи заплащане на възнаграждението уговорено в него.

Разпечатката съдържа 24 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cee401b8-f46e-4615-a108-feed06735edc