Определение № 368 от 09.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 368 гр. Велико Търново, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20264100500247 по описа за 2026 година

Производство по чл.278 от ГПК ввр. чл.274 ал.1 т.1 ввр. чл.83 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№961/23.02.2016г.(чрез ССЕВ) на Kирил Гeoргиев Т. с ЕГН**********, с адрес: гр.Елена ул.“Костовска“№9А([email protected]) против Определение№80/23.02.2026г. по гр.дело№80/2026г. на РС-Eлена, с което е оставена без уважение искането на Kирил Гeoргиев Т. за освобождаване от внасяне на ДТ за обжалване на съдебния акт, като неоснователно и недоказано. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради съществено нарушение на производствените правила за наличието на законни основания за отвод на първоинстанционния състав. Производството било по реда на ЗЗДискр. и съгласно чл.75 ал.2 от ЗЗДискр. за производствата пред съд по този закон не се събирали държавни такси, а разноските били за сметка на бюджета на съда.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Пред РС-Елена е образувано гр.дело№80/2026г. по молба на К. Г. Т. против РС-Елена по предявен иск по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. ввр. чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. за сумата 6000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от К. Г. Т. неимуществени вреди, които са пряка последица от неравностойното му третиране в производството по гр.дело№154/2025г. на PC-Елена, ведно със законната лихва върху присъдената сума, счиатано от дата на завеждане на иска до окончателното и изплащане. С Определение№49/10.02.2026г. по гр.дело№80/2026г. РС-Елена е прекратил производството по делото и същото е изпратено на основание чл.7 ал.2 изр.I от ЗОДОВ ввр. чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. на най-близкия родово компетентен съд – РС-Г.Оряховица, който да го разгледа.

От страна на К. Г. Т. е подадена частна жалба против Определение№49/10.02.2026г. по гр.дело№80/2026г. на РС-Елена. С Разпореждане№128/11.02.2026г. по гр. дeло№80/2026г. на РСЕлена частната жалба против Определение№49/10.02.2026г. е върната.

1

Постъпила е частна жалба от К. Г. Т. против Определение№128/11.02.2026г. по гр.дело№80/2026г. на РС-Елена. С Разпореждане№131/12.02.2026г. по гр.дело№80/2026г. РС-Елена е оставил частната жалба без движение, като на жалбоподателя е било указано, че следва да внесе по сметка на ВТОС дължимата ДТ 7.67€(15.00лв,), съгласно чл.19 от Тарифа за ДТССГПК, като документа за извършеното плащане представи по делото. Със същото разпореждане е указано на указано на К. Г. Т., че не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.5 б.„о“ от ЗДТ ввр. чл.83 ал.2 от ГПК и по тази причина следва да представи съгласно изискванията на чл.83 ал.2 от ГПК доказателства за следните обстоятелства: 1.доходите си и тези на неговото семейство;

2.имущественото си състояние(недвижими имоти, движими вещи, МПС, наличности по банкови сметки, ценни книжа, вземания и др.), удостоверено с декларация, която да съдържа изричния текст, че деклараторът е запознат с наказателната отговорност за невярно деклариране;

3.семейното си положение; 4.здравословното си състояние(към момента на подаване на молбата);

5.трудовата си заетост; 6.възрастта; 7.други констатирани обстоятелства, имащи отношение за освобождаване от внасяне на ДТ. Изпратеното съобщение до молителя-жалбоподател Т. е получено от него на 12.02.2026г., като същият не бил изпълнил указанията на съда в определения едноседмичен срок, който е изтекъл на 19.02.2026г.

РС-Елена е отчел, че въпреки изричните указания на съда(Разпореждане№131/12.02.2026г. по гр.дело№80/2026г.) ищецът Т. не представил никакви доказателства за наличие на обстоятелствата по чл.83 ал.2 от ГПК, за да му бъде признато от съда, че няма достатъчно средства да заплати ДТ за обжалване на съдебния акт, като с Определение№80/23.02.2026г. по гр.дело№80/2026г. на РС-Eлена, с което е оставена без уважение искането на Kирил Гeoргиев Т. за освобождаване от внасяне на ДТ за обжалване на съдебния акт, като неоснователно и недоказано.

При тези факти по делото въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел, че се касае за иск по чл.74 от ЗЗДискр., основан на неправилни процедурни действия по соченото в исковата молба производство. Затова процесът следвало да се развие по реда за ЗОДОВ, а в чл.7 ал.2 изключвал възможността иск против институцията да се разгледа от съдии, които работят в нея. Препращането на чл.74 ал.2 от ЗЗДискр към ЗОДОВ е пряко, а това сочи приложимост на правилото на чл.7 ал.2 от ЗОДОВ, поради което РС-Елена е прекратил производството и е изпратил делото разглеждане на РС-Г.Оряховица.

Само доколкото специалният закон съдържа някои процесуалноправни разпоредби, може да се приеме, че той урежда и ред за разглеждане на делата. Уредените в ЗОДОВ процесуални правила изключват тези на ГПК, когато дело за обезщетение за вреди по този закон се разглежда по реда на ГПК, както и че при разглеждане на дело за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС по реда на ГПК, приложение намират процесуалноправните разпоредби на ЗОДОВ, към които препращат чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ(определянето на ответника по реда на чл.7 от ЗОДОВ); чл.2в ал.3 от ЗОДОВ(приложението на чл.9а от ЗОДОВ за определянето на дължимите такси и разноски и чл.10 от ЗОДОВ за задължителното участие на прокурор в производството. В тази връзка е неоснователно наведеното възражение в частната жалба за приложимост на чл.75 ал.2 от ЗЗДискр.(…за производствата пред съд по ЗЗДискр. не се събират ДТ, а разноските са за сметка на бюджета на съда…).

2

Съгласно чл.71 от ГПК внасянето на ДТ е задължително условие за разглеждане на спора между страните от съда. Пропорционалната такса се определя като процент от цената на иска – при установен минимален размер, но не и максимален такъв. Това означава, че колкото по-голям е размера на иска, толкова по-голям ще бъде и размерът на дължимата ДТ. В определени случаи това би могло да доведе до съществени затруднения за ищеца, който да не може да внесе дължимата ДТ или да е съществено затруднен да направи това. По отношение на физическите лица това затруднение може да бъде преодоляно чрез освобождаването им от задължението за внасяне на ДТ по реда начл.83 ал.2 от ГПК. Затова в случаите когато се претендират вреди в голям размер определената по пропорционална такса би могла да направи практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата на ищеца, което би противоречало на принципа на ефективност. Същевременно правните субекти не могат да бъдат ограничавани да претендират пълния размер на претърпените от тях вреди, като предявят иск само за част от тях, съобразявайки се с възможностите си за внасяне на дължимата се ДТ. В последния случай принципа на ефективност може да бъде съобразен чрез приложението на простата ДТ. Същевременно принципът на равностойност изисква всички правила относно исковете или жалбите да се прилагат еднакво за исковете или жалбите, основани на нарушение на правото на ЕС, и за сходни искове или жалби, основани на нарушение на вътрешното право. С оглед на това приложима при предявени искове по чл.4 §.3 от ДЕС следва да бъде разпоредбата на чл.9а от ЗОДОВ и съответно чл.2а от Тарифата за ДТССГПК.

В исковата молба се съдържа особено искане по чл.83 от ГПК, за освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса с позоваване на чл.5 б.„о“ от ЗДТ. Сочената от молителя разпоредба на чл.5 б.„о“ от ЗДТ не намира приложение в конкретния случай, тъй като тя е приложима само по отношение на определения в нея кръг от лица(с увреждания, бременните и майките с деца до 6годишна възраст, сираците) и в изрично посочените хипотези(на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия)(Определение по ч.т.дело№3504/2014г. - ІІт.о.

ВКС; Определение по ч.г.дело№6483/2014г. - ІVг.о. ВКС; Определение по ч.гр.дело№943/2020г. Iг.о. ВКС; Определение№4285/29.11.2022г. по ч.гр.дело№3654/2022г. – IVг.о. ВКС).

Съгласно чл.83 ал.2 от ГПК, при направено искане за освобождаване от такси и разноски по искови производства, следва да се прецени дали молителят - физическо лице има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса, като се вземат предвид доходите му и тези на неговото семейство, имущественото състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към искането. При преценката основателността на молбата следва да се вземе предвид не само материално състояние на молителя, но и всички други релевантни обстоятелства. Посочените в чл.83 ал.2 от ГПК предпоставки следва да се удостоверят с декларация за имуществено състояние, за чието достоверност се носи наказателна отговорност, като няма пречка декларираните обстоятелства да се докажат с представени от молителя нарочни доказателства, включително и по указания на съда. В разглеждания случай, на жалбоподателя изрично са били дадени указания от РС-Елена да представи такава декларация, както и да конкретизира фактическите основания на искането си. Указанията са връчени, но в указания срок декларация не е представена.

Служебното начало по чл.7 ал.1 от ГПК не освобождава страната от изпълнение на процесуалните n задължения, включително от подаване на декларацията по чл.83 ал.2 от ГПК, под 3 страх от наказателна отговорност. Няма пречка декларацията да бъде включена като част от съдържанието на подадената молба, при условие че съдържа всички изискуеми от закона данни и представлява ясно волеизявление на страната относно семейното, имотното n състояние и доходите - и всичко това декларирано със знанието за носене на наказателна отговорност при посочване на неверни данни. Изисква се баланс между гарантирания достъп до съд и задължението на страната да съдейства за установяване на своето действително материално положение. В конкретния случай поставените от закона изисквания - подаване на декларация, респ. внасяне на минимална ДТ - са съразмерни и не представляват препятствие за правото на защита. Непредставянето на декларация с пълна информация и под страх от наказателна отговорност лишава съда от възможността да извърши тази необходимо пропорционална преценка, поради което искането е неоснователно.

Отказът за освобождаване, основан на непредставяне на задължителната декларация и на недостатъчна изясненост на имущественото състояние, не представлява дискриминация, а прилагане на еднакъв процесуален стандарт. Освен това следва да се отчете, че отказът да се освободи жалбоподателят от ДТ в конкретния случай не изключва възможността му да упражни правото си на достъп до съд(производството ще продължи в най-близкия до РС-Елена съд…). С оглед на изложеното въззивният съд приема, че РС-Елена е приложил правилно чл.83 ал.2 от ГПК, като е оставил без уважение искането на Kирил Гeoргиев Т. за освобождаване от внасяне на ДТ за обжалване на съдебния акт(Определение№128/11.02.2026г. по гр.дело№80/2026г. на РС-Елена) при липса на надлежно изпълнение на доказателствената тежест от негова страна.

Гореизложените съображения на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода, че първоинстанционното определение, което е предмет на обжалване в настоящото производство, е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение№80/23.02.2026г. по гр.дело№80/2026г. на РС-Eлена.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.