Определение № 260110 от 09.11.2020, Апелативен съд - Пловдив

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ 260110 гр.

Пловдив.09.11.2020г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ

ГАТОВ

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА

РАНГЕЛОВА

ДЕНИЦА СТОЙНОВА след като се запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 518/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава

XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по постъпила жалба, изготвена и депозирана от адв. С., в качеството й на защитник на лишения от свобода Б.Ю.Ю., против определение №551/15.10.2020г., постановено по ЧНД № 2209/2020г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода. С жалбата се изразява несъгласие със съдебния акт по подробно изложени аргументи, на чиято база се отправя искане атакуваното определение да бъде отменено и Апелативният съд да постанови ново, с което Ю. да бъден условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.

По категоричен начин е установено по делото, че осъденият Б.Ю. към момента търпи наказание 1г.

4м. лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 149 ал.1 от НК, с начало на изтърпяване на наказанието 03.10.2019г. Към датата на подадената от Затвора * официална справка осъденият е изтърпял фактически 10м. и 25д., от работа 8д., а остатъкът от наложеното наказание лишаване от свобода към датата на справката – 28.08.2020г., е 4м. и 27д., а към днешна дата 2м. и 11д.

В контекста на посоченото не може да има спор, че е налице първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на Ю. по смисъла на чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е изтърпяно фактически повече от 1/2 от наложеното му ефективно наказание лишаване от свобода.

За да бъде уважено искането за предсрочното освобождаване обаче, Ю. следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание, както и готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява риск за членовете му, за самия себе си и за близкото си обкръжение, като отсъствието на доказателства в подкрепа на тази кумулативно изискуема се предпоставка, е мотивирало окръжният съд да откаже да уважи молбата на осъденото лице. Този състав споделя виждането на първостепенния съд, че съдържащите се в личното досие на осъдения материали - доклади, становища, справки и др. са еднозначни в мнението си, че за краткия период на престоя на Ю. в затвора не може да се очаква и не е настъпила трайна положителна промяна в поведението и нагласите му, респективно, че корекционният процес не се завършен и се налага да продължат дейностите в тази насока. В тази връзка не може да остане незабелязано, че по време на престоя си в затвора и въпреки корекционна дейност, която се извършва спрямо Ю., не е отчетено понижение на скалата на риска от рецидив – 40 бала и в този показател никаква положителна промяна, дори минимална, не се установява да е постигната. Едни и същи са и констатираните при постъпването на Ю. в затвора и понастоящем проблемни зони – отношение към правонарушението и умения за мислене.

Както е отразено във всички относими документи – становище на началника на затвора, на главните инспектори, на социалния работник, и понастоящем Ю. не желае да признае наличието на проблемни зони, както и да положи усилия за трайно поправяне, превъзпитание и въздържане от други престъпни прояви.

Напротив, Ю. е пасивен, омаловажава отговорността си за правонарушението и не приема наложеното му наказание. Не без значение при преценка на готовността на осъдения за ресоциализиране и липсата на риск от това, е констатацията, че престъплението за което е осъден е свързано с престъпно сексуално посегателство спрямо лице, с което Ю. живее в едно домакинство и с което, след излизането си от затвора, се очаква отново да сподели ежедневието си. Поради това наложително е спрямо него корекционната дейност за неутрализиране на проблемните зони да се проведе в цялост, за да се избегне риска от рецидив. Следва да се отбележи и че законодателят е посочил като предпоставка за условно предсрочно освобождаване не относително, частично поправяне, а пълно поправяне, чрез демонстриране на положително отношение, а не на пасивно такова, към провежданите с негово участие социални и превъзпитателни дейности. Или, анализът на документите, установяващи наличието на посочените критерии, посочени в чл. 439а от НПК, не сочат на трайна положителна промяна у осъдения Ю., което води до извод за необходимост от продължаване на индивидуално - корекционната дейност по установяване на приемливи нагласи и позитивна поведенческа линия с нужната устойчивост. Към момента търсеният поправителен ефект на наказанието не е постигнат в цялост, корекцонният процес спрямо осъдения не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата, което квалифицира като несъстоятелно оплакването на защитата на жалбоподателя, че е налице и втората предвидена в закона предпоставка за предсрочното му условно освобождаване.

Като е стигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил законосъобразно и обосновано определение, което следва да се потвърди, поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:

О

П

Р

Е

Д

Е

Л

И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №551/15.10.2020г., постановено по ЧНД № 2209/2020г. по описа на ОС – Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: