Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 932 от 01.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 654/2025
Вид
Решение № 932
Подписан
01.12.2025
В сила
09.01.2026
Състав
Таня Димитрова Евтимова, Тихомир Руменов Рачев, Радостина Петкова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.68 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. Бургас, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20252100500654 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 244/01.11.2024., постановено от Районен съд –Айтос по гр. д. № 20232110100962. С това решение, съдът:

ОТХВЪРЛЯ иска на Х. С. Ю., ЕГН: ********** и Х. А. Х., ЕГН:

**********, двамата от гр. А., ул. "Я. С." № ** с правно основание чл.124 от ГПК, вр.79, ал.1 от ЗС срещу Р. С. Ю., ЕГН: ********** и Е. С. И., ЕГН:

**********, двамата с постоянен адрес в гр. А., ул. "С." № * да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 5 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж върху дворно място, представляващо УПИ ХІІ – 3488 в кв.187 по плана на гр. Айтос, целият с площ от 445 кв.м. в резултат на спокойно и непрекъснато давностно владение в продължение на 10 години.

ОТХВЪРЛЯ иска на Р. С. Ю., ЕГН: ********** и Е. С. И., ЕГН:

**********, двамата с постоянен адрес в гр. А., ул. "С." № * с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС против Х. С. Ю., ЕГН: ********** от гр.Айтос, *** за заплащане на сумата от 200 лева за всеки един от ищците, представляваща наем за ползването на недвижим имот, представляващ жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 5 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж върху дворно място, представляващо УПИ ХІІ 1

– 3488 в кв.187 по плана на гр. Айтос, целият с площ от 445 кв.м.

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 5 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж върху дворно място, представляващо УПИ ХІІ – 3488 в кв.187 по плана на гр. Айтос, целият с площ от 445 кв.м. при квоти: 1/3 идеална част за Х. С. Ю., ЕГН: **********; 1/3 идеална част за Р. С. Ю., ЕГН: ********** и 1/3 идеална част за Е. С. И., ЕГН: **********.

Подадена е въззивна жалба вх.№ 6403/25.11.2024г. от Х. С. Ю. и Х. А.

Ю. против решение № 244/01.11.2025г. в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.124, вр. чл.79 от ЗС и в частта, в която е допусната делба на жилищната сграда. Въззивните страни въвеждат възражение за неправилно решение – постановено при неправилно приложен материален закон, при допуснати процесуални нарушения и необосновано.

Според жалбоподателите, съдът: 1) не е съобразил и не е конкретизирал кои точно недвижими имоти са предмет на делбата; 2) неправилно е приел за безспорно, че процесните сгради са придобити от общия наследодател С. Ю.

С. чрез реализирано право на строеж върху държавна земя съгласно договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 18.12.1990г.; 3) неправилно е приел, че нанасянето на сградите в плана на селото от 1986г. не е равнозначно на изграждането им; 4) неправилно е приел, че ответниците не са придобили делбения имот чрез непрекъснато давностно владение, продължило повече от 10 години.

Жалбоподателите твърдят, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал събирането на относими гласни доказателства и не е назначил служебно съдебно-техническа експертиза, които да установят датата на построяване на делбената сграда.

Според въззивните страни, решението е необосновано, тъй като съдът не е изложил мотиви кои доказателства цени и кои не кредитира.

Х. С. Ю. и Х. А. Ю. искат от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.79 от ЗС и в частта, в която е допусната делба на жилищната сграда със застроена площ от 72 кв.м. и да разреши спора по същество като уважи възраженията им, въведени в отговора на исковата молба.

Х. С. Ю. и Х. А. Ю. се представляват в съдебно заседание от адвокат Ж.

А., която пледира за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен иска им с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС и в частта, в която е допуснато извършването на съдебна делба на жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 5 кв.м.

Ответните страни Р. С. Ю. и Е. С. И. представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба В срока за отговор на въззивната жалба, е подадена насрещна въззивна жалба от Р. С. Ю., ЕГН: ********** и Е. С. И., ЕГН: **********, двамата с 2 постоянен адрес в гр. А., ул. "С." № * против решение № 244/01.11.2025г. в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.

Жалбоподателите твърдят, че решението в тази част е недопустимо, тъй като иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС не е бил предявен и за него не са събирани доказателства. В исковата молба е въведено искане по чл.31, ал.2 от ЗС само, за да обоснове претенцията по сметки във втората фаза на делбата, но от датата на връчване на исковата молба. Това искане не притежава реквизитите на чл.127 от ГПК и не съдържа петитум, поради което съдът не дължи произнасяне по него с диспозитива на решението. Поради това, жалбоподателите искат от въззивната инстанция да обезсили решението в тази част.

Ответните страни по насрещната въззивна жалба не представят писмен отговор.

Р. С. Ю. и Е. С. И. се представляват в съдебно заседание от адвокат Г. К., който пледира за отхвърляне на въззивната жалба, подадена от Х. и Х. Ю. и за уважаване на насрещната въззивна жалба, подадена от доверителите му.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

На 18.12.1990г. Общинският народен съвет – гр. Айтос отстъпва на С.

Ю. С. право на строеж върху държавен парцел № ХІІ-3488 в кв.187, целият с площ от 450 кв.м. по плана на гр.Айтос за построяване на жилищна сграда.

С нотариален акт № 24, том І, дело № 72/14.01.1994г., районен съдия в Районен съд – Айтос признава С. Ю. С., ЕГН: ********** за собственик на следния недвижим имот: жилищна сграда и стопански сгради, построени в парцел № ХІІ, пл.№ 3488 в кв.187 по плана на гр. Айтос с площ от 450 кв.м.

С. Ю. С. умира на 18.06.2000г. и оставя за наследници: Е. С. И. – дъщеря, Р. С. Ю. – син и Х. С. Ю. – син.

С нотариален акт № 15, том VІІ, рег.№ 6004, дело № 1021/22.11.2013г., нотариус с район на действие в Айтоския районен съд признава Х. С. Ю. за собственик по силата на наследство, отстъпено и реализирано право на строеж на 1/3 идеална част от следния недвижим имот: жилищна сграда, цялата със застроена площ от 72 кв.м. и второстепенна постройка, цялата със застроена площ от 5 кв.м., находящи се в гр. Айтос, ***, построени на основание отстъпено право на строеж върху УПИ № ХІІ – 3488 в кв.187 по плана на гр. Айтос - общинска собственост, целият с площ от 445 кв.м.

На 01.12.2023г. Р. С. Ю. и Е. С. И. предявяват против Х. С. Ю. иск за делба на следните имоти: жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 5 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж в дворно място, представляващо УПИ ХІІ-3488 в кв.187 по плана на гр.Айтос, целият с площ от 445 кв.м., от които собствено място на имот № 3488 с площ от 409 кв.м. при граници на УПИ: улица; УПИ ХІ-3487; УПИ ХІІІ-3489 и край на регулацията с административен адрес в гр.

А., ул. "Я. С." № **. Ищците твърдят, че всеки от тях притежава 1/3 идеална 3 част от процесните имоти, но не могат доброволно да ги поделят. Първият ищец заявява, че през месец август 2015г. бил лишен от възможността да полза сградите, тъй като ответника разбил бравите и изхвърлил багажа му от помещенията. Ищците искат от съда да допусне делба на съсобствените им имоти. В исковата молба е въведено искане за заплащане на обезщетение от ответника за ползваните от него наследствени части в размер на 200 лева за всеки един от ищците, начиная от датата на подаване на исковата молба.

Ответната страна Х. С. Ю. подава писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Ю. твърди, че през 1986г. е изградил със свои средства части от жилищната сграда, а през 1993г. е пристроил към нея две стаи. Ю. заявява, че през 2012г. извършва ремонт на жилищната сграда, покрива и дворното място. Тогава възниква конфликт между него и ищците за собствеността върху къщата и те я напускат. Ответникът твърди, че от лятото на 2013г., когато са завършили ремонтните дейности, той ясно и недвусмислено е демонстрирал пред ищците, че счита имота за свой и го владее единствено за себе си. Това владение е продължило спокойно и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години. Ю. счита, че по изложения начин е придобил идеалните части на останалите наследници чрез непрекъснато давностно владение, считано от 10.06.2012г. По изложените съображения, ответникът иска от съда да установи, че е единствен собственик на недвижимия имот, предмет на делбата, като е придобил 1/3 идеална част по наследство от общия наследодател, а останалите 2/3 идеални части – чрез непрекъснато давностно владение, продължило повече от 10г., считано от 10.06.2012г.

В отговор на възражението за придобивна давност, ищците заявяват, че от смъртта на общия им наследодател до издаването на нотариален акт № 15, том VІІ, рег.№ 6004, дело № 1021/22.11.2013г., ответникът е считал имотът за съсобствен и не е възможно ответникът да е променил анимуса за 8 дни - в периода от 23 ноември до 30 ноември 2013г.

С определение № 152/13.03.2024г., съдът конституира като съделител в процеса съпругата на ответника Х. А. Ю..

Ответната страна Х. А. Ю. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковата молба.

В хода на първоинстанционното производство са приети писмени доказателства, които установяват описаните по-горе факти, доказателства за образувани проверки по реда на НПК и за статута на постройките, изпълнени в УПИ № ХІІ – 3488 в кв.187 по плана на гр. Айтос.

По делото са събрани показанията на свидетелите Т. М. Н. и Юмер Х. Мустафа. Според свидетелката Н. – дъщеря на ищцата Е. И., през 2015г. вуйчо й Х. изнесъл вещите на вуйчо й Р. от къщата – дрехи, пералня, гардероб, маса със столове, печки и други кухненски уреди.

Свидетелката обяснява, че през 2012г. е възникнал конфликт между майка й и ответника, който е прерастнал в сбиване. Н. заявява, че през 2015г. страните по делото са обсъждали продажба на имота.

4

Свидетелят Мустафа, който е роднина по сватовство на ответната страна Х. Ю., твърди, че в момента в къщата живеят ответните страни и синът им. Той заявява, че през 2012г. ответникът е извършил ремонт на старите сгради и ново строителство – нова къща от две стаи, кухня, баня и тоалетна и допълва, че оттогава не е виждал ищците в имота.

По делото е представена декларация вх.№ 2154/15.03.2000г. по чл.14 от ЗМДТ, в която за собственици на делбените имоти са посочени лицата Р. Ю., Е. И. и Х. Ю..

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което в имота са изпълнени следните постройки: 1) полумасивна жилищна сграда с площ от 41 кв.м., отразена в кадастралния план като две сгради – пМС (полумасивна стопанска) и пМЖ (полумасивна жилищна), а в схемата като пМЖ с площ от 41 кв.м.; 2) паянтова стопанска сграда с площ от 10 кв.м., отразена в кадастралния план като ПС (паянтова стопанска); 3) самостоятелна сграда – санитарен възел с площ от 8 кв.м., който не е отразен в кадастралния план, а в схемата е отразен в черен цвят; 4) полумасивна жилищна сграда с площ от 70 кв.м., която не е отразена в кадастралния план, а в схемата е посочена като ПМЖ с площ от 70 кв.м. с червен цвят. Според заключението, старите сгради в имота са отразени в схемата с черен цвят и представляват: 1) полумасивна сграда с площ от 40 кв.м., състояща се от три стаи и 2) салма с площ от 10 кв.м., състояща се от едно помещение. Тези постройки са нанесени в кадастралния план от 1986г. Останалите, новопостроени сгради не са нанесени в плана, а част от тях попадат върху уличната регулация, която не е приложена на място. Според заключението, сградите (стари и нови) са изпълнени без строителни книжа.