Решение № 2685 от 12.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2685 гр. Варна, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Василев при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Лазар Василев Гражданско дело № 20223110101961 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от ИВ. Г. АНГ. с ЕГН **********, К. АЛ. АНГ. с ЕГН ********** и Г. АЛ. АНГ. с ЕГН ********** срещу „*****" **** искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията на страните, че всеки от ищците не дължи на ответника 1/3 от суми и лихви, обективирани в Заповед №7113/19.08.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист от 16.09.2010г., издадени по ч.гр.д.

12519/2010г. по описа на Районен съд Варна 33 с-в, като погасени по давност, както следва: сума от 3 146,69 лева неиздължена главница по Договор за потребителски кредит № *****r., сключен с „******" **** ЕИК ***** гр.

**** /нова фирма „******" ****/ с ЕИК *****, гр. ****, сума в размер на 400,07 лева, представляваща договорна лихва, считано от 19.07.2007г. до 06.08.2010г.; сума в размер на 43,42 лева, представляваща наказателна лихва, считано от 19.11.2009г. до 06.08.2010г., както и законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2010г. до окончателното изплащане на задължението, посочена в исковата молба в размер на 1661,28 лева, съдебни разноски в размер на 72.00 лева, държавна такса и 297.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, които суми са цедирани на „******" **** с ЕИК *****, по силата на Договор за цесияот 18.01.2016г., сключен между „*****" ***** и „*****" *** с ЕИК *****, и за събирането на които е образувано изпълнително дело №***** на *****, peг. №**** при камара на ЧСИ, с р-н на действие Окръжен съд Варна.

1

К. АЛ. АНГ. с ЕГН ***** е предявила и иск срещу „****" ****, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 012,96 лева, удържана от сметката на длъжника с IBAN ******** в „*****" ЕАД, и преведена по изпълнително дело ***** на ***** peг. № **** при камара на ЧСИ, с р-н на действие Окръжен съд Варна, като платена без основание, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а в условията на евентуалност като платена на отпаднало основание, на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД.

Ищците твърдят, че са законни наследници на А. К. А. с ЕГН **********, починал на 23.11.2017г., съответно съпруга, дъщеря и син.

Сочат, че на 19.06.2007г. А. А. е сключил Договор за потребителски кредит № *****с „Ю. и ****" АД /нова фирма ******/, ЕИК ******, за сумата от 5 000 лева. Поради допуснати просрочия кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и Банката е подала Заявление по реда на чл. 417 и 418, вр. чл. 410 от ГПК, въз основа на което били издадени Заповед № 7113/19.08.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист от 16.09.2010г. по ч.гр.д. 12519/2010г., PC Варна, 33 с-в за следните суми: сумата 3 146, 69 лева, представлявваща неиздължена главница, сума в размер на 400,07 лева, представляваща договорна лихва, считано от 19.07.2007г. до 06.08.2010г., сума в размер на 43,42 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 19.11.2009 до 06.08.20 Юг., както и за законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението 18.08.2010г. до окончателното изпащане на задължението. Присъдени са и съдебни разноски както следва: 72 лева държавна такса и 297 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че за събиране на горепосочените суми било образувано изпълнително дело № ******* по описа на ДСИ при Районен съд Варна. ПДИ била връчена на длъжника на 14.08.2011г., като срещу заповедта за изпълнение не било депозирано възражение, респективно последната влязла в сила.

Ищците сочат, че в хода на изпълнително производство са правени някои отделни изпълнителни действия - на 19.07.2011 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника в „*****" *****, след изпратено запорно съобщение от 04.07.2011 г. от ДСИ. В изпълнение на запора са постъпили единствено следните суми: 0,75 лв. на 03.08.2011г. и 3.00 лева на 11.05.2012г. Сочат, че видно от отбелязванията направени на гърба на изпълнителния лист този превод е отразен от ДСИ на 16.05.2012г., като са удържани 0,30 лв. и са преведени на взискателя 2.70 лв. Твърдят, че последният посочен в изпълнителния лист превод от 48 лева са такси заплатени от взискателя.

Ищците сочат, че последният опит за извършване на изпълнително действие, който не се е състоял е от 08.06.2015г., когато е бил насрочен опис на движими вещи, но същият е отложен от ДСИ, тъй като видно от Протокола 2 за опис на движими вещи длъжникът не се е явил. След тази дата нямало извършени никакви изпълнителни действия, нито дори молба от взискателя за извършването на такива.

Твърди се, че на 18.01.2016г. вземането на Банката е цедирано на „******" *****по силата на договор за цесия, за който длъжникът не бил уведомяван. На 22.10.2018г. ДСИ В. Г. като е съобразила, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, е прекратила изпълнителното дело **на основание чл.433, ал. 1, т.

8 от ГПК. Ищците не били конституирани като длъжници по горепосоченото изпълнително дело, в качеството им на наследници на починалия длъжник.

Ищците твърдят, че на 19.05.2020г. „******" **** е подало молба за образуване на изпълнително дело срещу А. К. А., като било образувано изпълнително производство № ********* по описа на *****, peг. № **** при камара на ЧСИ. На 20.05.2020г. до „*****" *** било изпратено Уведомление, че длъжникът е починал със запитване дали взискателят желае конституирането на наследниците и настоящи ищци. На 01.06.2020г. е постъпила молба от взискателя „******" ***** в която същият заявява, че желае да се изиска удостоверение за наследници на починалия длъжник. На 30.06.2020г. ЧСИ Д. конституирала като длъжници по делото ищците.

Сочи се, че на 14.12.2021г. от взискателят е подал молба до ЧСИ Д. за налагането на запор върху сметките на длъжните и наследници в „*****" ****. Въз основа на тази молба на 19.01.2022г. били изпратени запорни съобщения до „*****“ ЕАД. На двама от длъжниците по изпълнително дело К. АЛ. АНГ. и ИВ. Г. АНГ. бил наложен запор на банковите сметки и това е станало на дата 01.02.2022г.

Ищците сочат, че въз основа на така наложения запор, от сметката на длъжника К. АЛ. АНГ. била удържана и преведена на ЧСИ Д. сума в размер на 2012,96 лева.

При така изложената фактическа обстановка ищците считат, че след издаване на заповедта за изпълнение срещу наследодателя им и след влизане в сила на същата, са настъпили нови факти и обстоятелства по смисъла на чл.

439, ал. 2 от ГПК, които възпрепятстват възможността взискателят да събере принудително сумите по издадените Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 12519/2010г. на PC Варна, 33 с-в следствие на изтекла петгодишна погасителна давност и съответно сумите не се дължат. Сочат, че последното валидно изпълнително действие е било предприето на 11.05.2012г., като е заплатена сума от 3.00 лева по изпълнително дело 20113110403030 от работодателя на длъжника. Считат, че с TP № 2 от 26.06.2015г., издадено по тълкувателно дело №2/2013г. на ВКС ОСГТК е отменено Постановление № 3/18.11.1980г., според което давност не тече по време на изпълнителния процес, като Постановлението е обявено за изгубило действие. Следователно, независимо от развитието на изпълнителния процес преди дата 26.06.2015г. то към дата 26.06.2020г. е 3 изтекла погасителната давност за вземанията по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.

Твърдят, че първото валидно изпълнително действие след конституиране на наследниците по изпълнителното дело е от дата 01.02.2022г., поради което независимо от това какво разрешение ще бъде прието по образуваното тълкувателно дело Т.Д. № 3 /2020 г. на ОСГТК относно това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС No3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от TP No 2/26.06.2015 г. по тълк. д.

No2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, дали след дата 26.06.2015г. или преди това, то във всички случаи давността не е прекъсвана и вземането на Цесионера „******" ****е погасено по давност.

Ищецът К. АЛ. АНГ. твърди, че давността е настъпила преди налагането на запора и съответно събирането на сумата от 2 012,96 лева, е извършено при липса на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

В условията на евентуалност излага, че в случай че бъде прието, че искът по чл. 55 от ЗЗД няма самостоятелен характер, а е обусловен от преюдициален иск по чл. 439 от ГПК, то с уважаването на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, ще отпадне основанието на което тази сума е събрана по принудителен ред в хода на образуваното изпълнително производство и следователно тя ще подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предложение трето от ЗЗД, на отпаднало основание.

Ищците претендират и присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който развива подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че последното изпълнително действие е извършено на 19.05.2020 г. с образуването и искането за извършване на конкретни изпълнителни действия, а давността е започнала да тече от 26.06.2015г.

Счита, че посочените действия и тяхното искане от взискателя са прекъснали давността. Навежда доводи, че с изтичане на давностния срок не се погасява вземането, а единствено правото на принудително изпълнение.

По отношение на иска по чл. 55 от ЗЗД сочи, че с уведомление от 31.03.2022г. ЧСИ Д. е уведомила взискателя, че по отношение на К. АЛ. АНГ. производството по делото е приключило. Сочи, че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на депозиране на отговора, ответното дружество не е получило посочените суми, поради което и същото не дължи връщането им на нито едно от изброените в исковата молба основания.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца 4 адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищците не се явяват, но се представляват от надлежно упълномощения си процесуален представител, който сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че предявените искове са напълно основателни, поради което моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява процесуалният представител на ответното дружество, който изразява становище за неоснователност на исковата молба в смисъла, изразен с отговора на същата.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С окончателния доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че срещу наследодателя на ищците са издадени Заповед №7113/19.08.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист от 16.09.2010г., издадени по ч.гр.д. 12519/2010г. по описа на Районен съд Варна 33 с-в за сумите от сума от 3 146,69 лева неиздължена главница по Договор за потребителски кредит № *****r., сключен с „******" АД, ЕИК *****, гр. С. /нова фирма „*****" АД/ с ЕИК *****, гр. С., сума в размер на 400,07 лева, представляваща договорна лихва, считано от 19.07.2007г. до 06.08.2010г.; сума в размер на 43,42 лева, представляваща наказателна лихва, считано от 19.11.2009г. до 06.08.2010г., както и законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2010г. до окончателното изплащане на задължението, съдебни разноски в размер на 72.00 лева, държавна такса и 297.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.