Решение № 1263 от 27.03.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1263

Хасково, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20257260701350 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Т. Г. Ж. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адв.Г. Ж. В., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1509251 от 19.06.2025 г., издадена от мл.автоконтрольор към РУ Свиленград, ОДМВР Хасково.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и от некомпетентен орган. Твърди се, че жалбоподателят не бил извършил посоченото в заповедта нарушение, тъй като не бил употребил наркотици, а техническото средство неправилно било отчело наличие на канабис. Не било установено дали пробата му с техническото средство „DRUG TEST 5000“ е взета при спазване на изискванията на Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози. Липсвало основание за прилагане на мярката, поради липса на доказателства за употреба на наркотично вещество, предвид обстоятелството, че Т. Г. Ж. бил дал кръвна проба, като по този начин оспорвал резултата от теста. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредба №1/19.07.2017 г., при данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следвало да бъдат съобразени, в противен случай се нарушавало правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. В случая било налице и нарушение на принципа за съразмерност, уреден в чл.6, ал.5 от АПК, тъй като заповедта причинявала на жалбоподателя значителни и труднопоправими вреди, а временното лишаване от право да управлява МПС създавало съществени затруднения в професионалната му дейност на активен състезател по културизъм и треньор, изискваща редовно пътуване.

Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът, мл.автоконтрольор към РУ Свиленград, ОДМВР Хасково (Б. П. Б.) не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.06.2025 г. от Б. П. Б., на длъжност мл.автоконтрольор при РУ Свиленград, ОДМВР Хасково, в присъствието на свидетеля при съставянето на акта Б. Г. Н., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №3863352, срещу Т. Г. Ж. от [населено място], за това, че на 19.06.2025 г., около 19:40 ч. в обл.Хасково, общ.Свиленград, път – граница Югославия – Калотина – София – Пловдив – Хасково – Свиленград – Кап.Андреево – граница Турция – километър 365.5, или по ПП-I-8 при км.365+ 500 в посока Метан станцията, управлява лек автомобил [Марка] с рег.номер [рег. номер], собственост на М. Ж. Ж., след употреба на наркотични и упойващи вещества. Посочено е, че в 20:19 ч. водачът е изпробван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Дрегер DRUGTEST 5000 номер ARRC 0049, проба номер 217, касета ARUE 0441, който отчел канабис – 25. Вписано е също, че на водача е издаден талон за изследване номер 082115, взета кръвна проба в ЦСМП Свиленград. Посочено е, че с това Т. Г. Ж. виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

АУАН е подписан от актосъставителя и от свидетеля, на дата 19.06.2025 г. АУАН е подписан и от нарушителя, който не е направил възражения по него. Срещу подпис в разписката към АУАН Т. Г. Ж. е удостоверил, че е получил и препис от него на 19.06.2025 г.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-1509251 от 19.06.2025 г., издадена от Б. П. Б., на длъжност мл.автоконтрольор към РУ Свиленград, ОДМВР Хасково, на основание чл.22 от ЗАНН, на Т. Г. Ж. от [населено място] се налага принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е обоснована със съставения срещу Т. Г. Ж. Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №№3863352, като в нея е възпроизведено частично съдържанието на този акт.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, Т. Г. Ж. е получил препис от ЗППАМ №GPAM-1509251/19.06.2025 г. срещу подпис на 19.06.2025 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 30.06.2025 г.

По делото са представени като доказателства: Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози Рег.№351р-13606/19.06.2025 г.; разпечатка на резултати от Drager DrugTest 5000 номер ARRC 0049, Тест №217 от 19.06.2025 г. 20:19:18 ч.; Талон за изследване №082125; Декларация Рег.№351000-4317/23.06.2025 г. за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, подписана на 19.06.2025 г. от Т. Г. Ж.; писмо Рег.№351р-13605/19.06.2025 г. до ВМА София, с което се изпраща кръвна проба за химическо изследване; Докладна записка Рег.№351р-13832/23.06.2025 г. от мл.автоконтрольор при РУ Свиленград мл.инспектор Б. П. Б. с данни за образувано по случая ДП №262/2025 г. по описа на РУ Свиленград и Съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза №И-10999/18.11.2025 г. по ДП №262/2025 г. по описа на РУ – Свиленград, представена по НОХД №8/2026 г. по описа на РС – Свиленград.

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

Възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на издателя на оспорената ЗППАМ съдът намира за неоснователно.

Според чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесната ЗППАМ е вписано, че издалият я служител е упълномощен със заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково.

Видно от представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023 г., Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил, съобразно тяхната компетентност, изброените в 12 точки служители, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Според т.12 от същата заповед са оправомощени държавните служители от звената „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР Хасково сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

По делото не е представена Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, но съгласно нормативната уредба – чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Това означава, че като ръководител на служба с правомощия за контрол по ЗДвП, Директорът на Областната дирекция на МВР – Хасково разполага с нормативно призната възможност да оправомощава длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП.

В придружителното писмо вх.№9740/17.07.2025 г. на Началника на РУ Свиленград, с което по делото е изпратена административната преписка по издаване на оспорения акт, е удостоверено, че младши инспектор Б. П. Б. работи като младши автоконтрольор I степен Пътен контрол в група „Охранителна полиция“ в РУ Свиленград, съгласно Заповед №179/17.11.2005 г. на Директора на ОДМВР Хасково, включително към датата на издаване на ЗППАМ – 19.06.2025 г. Представена е и Типова длъжностна характеристика за длъжността.

Въз основа на така представените доказателства се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед Б. П. Б. е полицейски орган по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР в група „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково, т.е. попада измежду посочените в Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково, предвид което материалната, териториалната и персоналната компетентност на оправомощеното лице – издател на акта, се явява доказана.

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването й е посочено, че на конкретно място – по ПП-I-8 при км.365+ 500 в посока Метан станция, Т. Г. Ж. управлява лек автомобил [Марка] с рег.номер [рег. номер], след употреба на наркотични и упойващи вещества, в 20:19 ч. водачът е изпробван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Дрегер DrugTest 5000 с фабричен номер ARRC-0049 с проба номер 217, касета ARUE 0441, който отчел канабис – 25, издаден и връчен талон за медицинско изследване номер 082115, водачът е съпроводен до ЦСМП Свиленград, където пред дежурен лекар дал кръв и урина за химичен анализ. Посочено е и че е взет предвид съставения акт за установяване на административно нарушение сер. GA №3863352.