Решение № 295 от 22.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Кюстендил, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20241500500377 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 5767/29.05.2024 г., депозирана от Земеделски производител А. С. Т., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. К., ул. „**“ № *, насочена против Решение № 195 от 26.04.2024 г. , постановено от Районен съд –Дупница по гр.д. № 320/2024 г., ГО, V-ти състав по описа на същия съд.

С атакуваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен, предявения от А. С. Т., действащ в качеството му на земеделски производител, срещу „**“ *, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 във вр. с чл.87 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 322 ТЗ, за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 7 200.00 (седем хиляди и двеста) лева с вкл. ДДС, дадена от ищеца на ответника на отпаднало основание - развален договор за покупко-продажба на картофовадачка **, обективиран във фактура №**/*г, с купувач * А. С. Т. и продавач „**“ *, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска в съда – 23.11.2022 г. до окончателното заплащане на сумата. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК, А. С. Т. да заплати на „**“ * сума в размер на 1068.63 лв. (хиляда шестдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки), представляваща сторени във въззивното производство (в.гр.д.№ 359/2023г. по описа на ОС-Кюстендил) разноски.

1

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост на формираните изводи на първоинстанционния съд. Счита се, че решаващият съд неправилно е възложил в доказателствена тежест на ищеца да установи, че е изправна страна по договора за покупко-продажба, за да има право да развали същия.

Оспорват се изложените от първостепенния съд съображения за неизправност на ищеца, с аргумента, че транспортирането на повредената машина до съответния сервиз, е част от задълженията на ответника по чл. 322 ТЗ, а не било задължение на ищеца. Поддържа се, че не е налице и хипотеза на забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД, тъй като не бил налице неоправдан отказ да приеме предложеното му от длъжника изпълнение. Допълнително се настоява, че извод за неизправност на ищеца не може да бъде направен и поради липсата на предложен от страна на ответника разумен срок за извършване на ремонта. Ако се приемело,че такъв е бил даден, то за въззивника същият не бил разумен, тъй като сезонът за вадене на картофи щял да отмине и щял да понесе значителни загуби. Твърди се още, че районният съд необосновано е заключил, че въззивникът не е оказал съдействие на ответното дружество за осъществяване на ремонта на процесната картофовадачка, което същият нямал интерес да не окаже, особено в разгара на селскостопанския сезон. Акцентира се на липсата на инициативност от страна на ответника, който се настоява дори да не е изпратил на място технически лица, които да констатират повредата. Вместо това ищецът бил този, който ангажирал свои служители да отнесат увредените детайли на машината до магазина на продавача, който факт останал недооценен от районния съд. Отбелязва се липсата на възможност за транспортиране на цялата машина от страна на въззивника, който в качеството си на земеделски производител, не разполагал с нужната техническа и кадрова обезпеченост, за да осигури безопасното придвижване на голяма и тежка машина като процесната, противно на вменените му от долустоящия съд задължения. Изтъква се, че ремонтът на машината следва да бъде извършен в оторизиран и лицензиран за целта сервиз, в съответствие с Европейската законодателна инициатива „право на ремонт“, но подобно предложение от продавача, в чийто предмет на дейност изобщо не фигурирал ремонт и сервизно обслужване на машини, не било направено. На въззивника не били предоставени нито стандартизирани формуляри, нито пък заявката му за ремонт била регистрирана, а липсата на всякаква документираност се твърди, че облагодетелствала продавача. Поддържа се тезата, че никой не може да се облагодетелства от собственото си неправомерно поведение, каквото в случая се явявало поведението на ответника. В подкрепа на това становище се сочи, че ответникът не бил осигурил сервиз по чл. 322 ТЗ, нито предложил да транспортира машината за собствена сметка, а така също не бил предоставил на въззивника гаранционна карта и сервизна книжка.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с 2 което исковата претенция да бъде уважена. Претендира направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „**“ *, чрез процесуалния си представител адв. Е.

В., с който се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба и изложените в нея твърдения като неоснователни и се излага становище, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Споделят се изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първоинстанционния съд, които са му дали основание да приеме, че ищецът въззивник е неизправна страна по договора, тъй като не е предоставил възможност на ответното дружество да извърши ремонт на процесната машина, независимо че същото е разполагало с нужните машини, персонал и резервни части на склад за тази цел. Твърди се, че между страните няма сключен договор за гаранционно или извънгаранционно обслужване, като продажбата била извършена единствено по фактура, без да са били подписани други документи. Подчертава се, че задължението на ответникa за осигуряване на сервиз произтича директно от правната норма на чл. 322 ТЗ, а не на договорно основание. Поддържа се, че посочената разпоредба не създава задължения за ответното дружество за осигуряване на безплатен транспорт и безплатен сервиз на авариралата техника. Отбелязва се, че ищецът не е отправил изрично искане до ответника за транспортиране на машината и извършване на ремонт /сервиз/, не го е уведомил за местонахождението на същата, нито му е указал подходящ срок за извършване на ремонта, поради което не може да се счита, че ответникът е отказал да уважи тези не направени искания. Неизпълнението на задължението за отправяне на изрично искане в посочения смисъл, според въззиваемия лишава ищеца от възможност легитимно да реализира правото си да развали процесния договор, в каквато насока подчертава, че се е произнесъл и първоинстанционният съд. Счита се, че предложената във въззивната жалба интерпретация на дължимото от ответното дружество, поведение е в разрез с нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, не намира подкрепа в съдебната практика, нито в търговския обичай. Сочи се, че въззивникът следвало да разграничи дължимия се по чл. 322 ТЗ сервиз и претендираното от него, на несъществуващо правно основание, пълно комплексно безплатно техническо и транспортно обслужване, каквото можело да се изисква само при наличие на сключен с въззиваемата страна договор срещу съответна цена. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 322 ТЗ не вменява задължение за осигуряване на лицензиран и оторизиран от производителя сервиз, както и че формуляр за ремонт на машината би бил предоставен в случай, че ищецът е поискал извършването на ремонт, което последният в действителност не е сторил. Твърди се, че ищецът бил получил от търговеца резервни части за машината – вал и звездочки, а поисканата от него друга резерва част, същият не отишъл да получи от магазина на търговеца в гр.

Кюстендил. Счита се, че доколкото предоставянето на резервни части е част от сервизната дейност на търговеца, то ответното дружество било изпълнило 3 задълженията си за сервиз по чл. 322 ТЗ, в какъвто смисъл ищецът е направил процесуално ангажиращо признание, че е ползвал сервиз. Твърди се, че ищецът не бил направил писмени или устни изявления пред ответното дружество /неофициално или по предвидения в закона ред/, че желае да върне машината /да развали договора/ и да получи продажната цена обратно, като се оспорват изявленията на ищеца, обективирани в писмо към имейл от 18.08.2022 г. Позовава се на свидетелските показания, дадени от О. А. от които според въззиваемия се установявало, че на ищеца е бил предложен сервиз не само за доставка на резервни части, но и за ремонт на машината, който щял да бъде извършен за сметка на продавача, при наличие на установен производствен дефект, макар и последният да не е поемал договорна или едностранна гаранция. Сочи се, че вместо да предостави процесната машина, служители на ищеца са докарали само аварирали части, за които не било ясно дали са от процесната машина или друга подобна, каквато ищецът твърдял, че притежава. При това положение се поддържа, че ответното дружество е било поставено в невъзможност да поправи машината, въпреки наличието на резервни части и подготвен персонал. Изразява се становище за ирелевантност на посочените от въззивника евродирективи, като неподлежащи на пряко приложение. Считат се за приложими единствено разпоредбите на ЗЗД и ТЗ, доколкото ищецът не се явява потребител по смисъла на ЗЗП, тъй като е закупил процесната машина за стопанска цел в качеството на земеделски производител. Акцентира се на разликата между сервизно и гаранционно обслужване, като се подчертава, че последното не следва по силата на закона, а е резултат на договореност между страните, каквато в конкретния случай не е постигната. Подчертава се, че продавачът има единствено общо задължение за осигуряване на сервиз по чл. 322 ТЗ, на което не съответства задължение на купувача да обслужва и ремонтира машината в сервиза на продавача поради липсата именно на договорно или законово задължение за това. В заключение се сочи, че не са налице основанията по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на процесния договор от страна на ищеца, респ. не се е и реализирал състава на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 , пр. 3 ЗЗД.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски в производството.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция постъпилата жалба и съответен отговор се поддържат, като се претендира присъждане на разноски по списък.

Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано, след като с Решение № 30/08.02.2024 г., постановено по в.гр.д. № 2176/2022 г., по описа 4 на ОС-Кюстендил, е обезсилено Решение № 223/03.05.2023 г., постановено по гр.д. № 2176/2022 г. по описа на РС-Дупница в частта, в която са отхвърлени като неоснователни, предявените от А. С. Т., ЕГН **********, с адрес: с. *, ул.

„**“ № *, действащ в качеството му на земеделски производител, срещу „**“ *, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „**“ № **, представлявано от управителя И. Б., искове с правно основание чл. 195, ал 1, вр. с чл. 193, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца по Договор за закупуване на картофовадачка **, обективиран във фактура № **/* г., с купувач * А. С. Т. и продавач „**“ * платена сума 7200 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска в съда – 23.11.2022 г., до окончателното заплащане, както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. С. Т. е осъден да заплати на „**“ * разноски в размер на 1 676,47 лева, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда на действително предявения от А. С. Т., действащ в качеството му на земеделски производител, срещу „**“ *, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 322 от ТЗ.

Разпечатката съдържа 23 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cee1d170-c06a-4c5b-ac67-835a5be14612