Определение № 9174 от 06.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9174 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110153908 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на П. И. Х., чрез адвокат Х. Р. (с пълномощно на л. 5 – гръб), срещу „Кредисимо“ ЕАД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „Кредисимо“ ЕАД, чрез юрк. Владислава Тончева (с пълномощно, приложено към ОИМ).

Доколкото размяната на съдебни книжа е приключила, на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2026 г. от 13:40 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са за разглеждане от П. И. Х. срещу „Кредисимо“ ЕАД при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 2959960/18.04.2024 г., и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 457,60 евро, с левова равностойност 894,98 лева – платена при начална липса на основание сума по нищожния Договор за потребителски кредит № 2959960/18.04.2024 г.

В исковата молба се твърди, че между ищеца П. И. Х. – като кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД – като кредитодател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № 2959960/18.04.2024 г., по силата на който кредитодателят е поел задължение да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 2 450,00 лева, при ГПР – 21,30 %, и фиксиран ГЛП – 19,47 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 2 991,73 лева. Съгласно уговореното в чл. 4, за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, кредитополучателят следва да предостави в полза на кредитодателя банкова гаранция в срок до 10 дни или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя ЮЛ в срок до 48 часа. На основание цитираната клауза, на 18.04.2024 г. кредитополучателят сключил договор за поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, 1 по силата на който следвало да заплати на последното възнаграждение в размер на 2 573,39 лева – платимо разсрочено на месечни вноски, чийто падеж съвпада с падежа на вноските по договора за кредита. Ищецът поддържа, че в погашение на задълженията по договора за кредит е извършил в полза на ответното дружество плащания в общ размер на сумата от 3 344,98 лева, или с 894,98 лева над чистата стойност на кредита. Навежда правни съображения за недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, сочейки, че в договора липсва яснота относно компонентите, включени в ГПР. Счита, че ГПР не е коректно посочен в договора, доколкото в него трябвало да се включи и възнаграждението на поръчителя, тъй като бил разход, свързан с него. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително условие за получаване на кредита съгласно клаузите на този договор.

Между договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство съществува свързаност, която налага съвместното им разглеждане, обоснована с обстоятелствата, че те се сключват в един и същ ден, като вторият се сключва с одобрено от първия ЮЛ. Счита, че по аргумент от чл. 23 ЗПК не дължи нищо освен чистата стойност на кредита, поради което платената над тази сума от 894,98 лева се явява недължимо платена и следва да му бъде възстановена.

Моли за уважване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че с ищеца са сключили договор за кредит, с посоченото в исковата молба съдържание, по който е изпълнил задължението си за предаване на заемната сума, както и че във връзка с договора за кредит е бил сключен договор за поръчителство между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Не оспорва твърдението на ищеца, че последният е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 457,60 евро, с левова равностойност от 894,98 лева, която е разпределена за погасяване на дължими от кредитополучателя суми, различни от вземането за главница. Не оспорва твърдението на ищеца, че в посочения в договора за кредит ГПР не е включено възнаграждението за поръчител. Счита, че ГПР по договора е включвал всички разходи по кредита към момента на сключване на договора в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и че ГПР по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за поръчителство, съставлява отделно облигационно отношение с конкретни параметри, по което „Ай Тръст“ ЕООД е поел задължение да отговоря солидарно с ищеца за задълженията му по договора за кредит, както и че е този договор е сключен след договора за кредит, поради което спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не е било необходимо, така и било обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

По установителния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за потребителски кредит № 2959960/18.04.2024 г., с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорената клауза на чл. 4, която противоречи на императивни материалноправни норми.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване, че договор за потребителски кредит № 2959960/18.04.2024 г., е действителен, вкл. че оспорените клаузи са индивидуално 2 уговорени.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1./ сключването на договор за потребителски кредит № 2959960/18.04.2024 г. с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорената клауза на чл. 4, която противоречи на императивни материалноправни норми, или е неравноправна; 2./ извършено плащане на претендираните суми по договора за кредит в полза на ответното дружество в общ размер на 457,60 евро, с левова равностойност 894,98 лева – която сума се явява надплатена спрямо чистата стойност на кредита.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото открито съдебно заседание да изразят становище и ангажират доказателства за наличие/липса на неравноправни клаузи в оспорените договори.

ОТДЕЛЯ, на основание чл. 153 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 2959960/18.04.2024 г., по силата на който кредитодателят е поел задължение да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 2 450,00 лева, при ГПР – 21,30 %, и фиксиран ГЛП – 19,47 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 2 991,73 лева; 2./ в изпълнение на поетите по договора задължения, при неговото сключване кредитодателят е предал фактически на кредитополучателя парична сума в размер на 2 450,00 лева, 3./ в погашение на задължения по така сключения договор от кредитополучателя са били извършени в полза на кредитодателя преди завеждане на делото плащания в общ размер на 3 344,98 лева.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3