Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 463 от 12.05.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 4025/2025
Вид
Решение № 463
Подписан
12.05.2026
В сила
12.05.2026
Състав
Таня Илкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.240 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7, ал.2, т.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Стара Загора, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20255530104025 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.240 и сл. от ЗЗД.

Ищецът К. М. К. твърди в исковата молба, че на 12.06.2025 г. между страните бил сключен устен договор за заем, по силата на който ищецът, като заемодател, се задължил да предаде на ответника, като заемополучател, в заем сумата от 8 000 лв., която да бъде върната в срок до 30.06.2025 г. Част от заемната сума, в размер на 4000 лв., била преведена по банковата сметка на ответника в „Револют“ с три превода, както следва: сумата от 10 лв. била преведена на 12.06.2025г.; сумата от 2 990 лв. също била преведена на 12.06.2025г.; сумата от 1 000 лв. била преведена на 13.06.2025г. Останалата сума от заема, в размер на 4 000 лв. ищецът предал лично на ответника, в брой, пред дома на последния в гр. Пловдив, в деня на сключване на договора - 12.06.2025 г. Тъй като ответникът не изпълнил задължението на уговорения падеж, ищецът започнал да го издирва, като от общи познати разбрал, че майка му имала финансови проблеми и дори била подсъдима за финансови измами.

Въпреки, че уговореният падеж вече бил настъпил, ищецът с нарочна покана от 26.08.2025 г., получена на 01.09.2025 г. изрично и отново поканил ответника да изпълни задължението си, като му дал 7-дневен срок. В определения срок и към момента на подаване на исковата молба, ответникът не изпълнил задължението си.

Ищецът твърди, че са налице предпоставките по чл. 240 от ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати дадената му в заем сума от 8 000 лв., ведно с дължимата законна лихва.

В условията на евентуалност, в случай, че съда приеме, че не е налице изискуемо 1 вземане по неизпълнение по договор за заем, моли съда да приеме, че е налице хипотезата на чл. 55 ЗЗД и да осъди ответника да заплати получената без основание сума.

Моли съда да осъди ответника Б. Г. Б. да му заплати сумата, в размер на 8 000 лева, представляваща неизпълнено задължение за връщане на сума по договор за заем от 12.06.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата, в размер на 8 000 лева, представляваща получена без основание сума, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждение за един адвокат.

Представя лична банкова сметка, с IABN: *************, открита в „Revolut Bank UAB“.

Ответникът Б. Г. Б. в законоопределения едномесечен срок не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В първото по делото открито съдебно заседание на 14.04.2026г. ищецът, чрез пълномощника си моли съдът да постанови неприсъствено решение. Ответникът – редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по иска.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Последният не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не изпратил представител, без да е посочил уважителни причини за това. Събраните по делото доказателства – писмени и гласни, са достатъчни да обосноват извод за възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за заем от 12.06.2025г., като задължението за връщане на заемната сума не е изпълнено. Ето защо, предявената искова молба се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена.

Предвид гореизложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца исковата сума от 4 090,34 евро /8000,00 лева/, представляваща неизпълнено задължение за връщане на сума по договор за заем от 12.06.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2025г., до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на 163,61 евро /320 лв./, за платена държавна такса.

Ищецът е направил искане да бъде определен адвокатски хонорар, на осн.чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. На ищеца в производството е оказана безплатна адвокатска помощ, на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението 2 следва да е съгласно чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38, ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в производството процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие /какъвто в случая е налице/, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно, на осн. чл.38 от ЗАдв. Съобразено чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималният размер за защита по настоящото дело, е в размер на 562.40 евро, което възнаграждение с ДДС възлиза на 674.88 евро. Именно в този размер следва да бъде осъден ответникът да заплати на пълномощника на ищеца за осъществената защита.

Съгласно чл.3-5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 г., относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., и Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98, всички горепосочени суми, по правилата на чл. 12 от ЗВЕРБ, са превалутирани.

Водим от горните мотиви и съобразно разпоредбата на чл. 239 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ************* ДА ЗАПЛАТИ на К. М.

К., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, сумата от 4 090,34 евро /8000,00 лева/, представляваща неизпълнено задължение за връщане на сума по договор за заем от 12.06.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2025г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 163.61 евро, представляваща направени по делото разноски.

Присъдените суми могат да бъдат платени по следната сметка:

IABN: *************, открита в „Revolut Bank UAB“.

ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ************* ДА ЗАПЛАТИ на адв.

Ж. З., адв.№ 1700013760, с адрес на кантора: гр. Стара Загора, ул. Хаджи Димитър Асенов № 89, ет.4, офис 2, сумата 674.88 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3