Решение № 15147 от 06.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15147 гр. С., 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110123083 по описа за 2025 година намери следното: Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, в първа фаза по допускане на делбата. Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. М. срещу Е. В.ева П., Д. Н. П., В. Н. П., Л. П. П., И. С. П., Е.

С. К., В. Л. М., С. С. В., А. А. И., М. П. А. и А. А. П.-Л. /конституирана като съделител с разпореждане от 06.03.2017г./, с която е предявен конститутивен иск по чл. 34, ал. 1 ЗС, с искане да бъде допуснат до делба поземлен имот, попадащ в нов УПИ I за ожс и коо, кв. 154, м. З.Б.5, стар парцел VIII 8 /парцел осми отреден за имот осем/от квартал 154, м. Центъра, ул. ***, целия с площ от 272,60 кв.м., при съседи по скица: улица ***, УПИ VI-6, УПИ XIX-24, УПИ XVIII-23, УПИ XVII-22, а по документи за собственост: ул. ***, В.Д.В. и наследници на Е. П. и С., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 154 кв.м., състояща се от четири стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, при квоти, както следва: по 6/12 ид. части за Е. В.ева П., Д. Н. П., В. Н. П., Л. П. П., И. С. П. и Е. С. К.; 1/12 ид. част за В. Л.

М. и С. С. В., по 2/12 ид. части за А. А. И. и М. А. М. и 1/12 ид. част за М. П.

А.. В уточнителната молба от 09.07.2019 г. ищцата – чрез процесуалния си представител адв. Й. поддържа, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот, който е бил част от по-голям наследствен поземлен имот, придобит изначално с Крепостен акт от 03.07.1889 г. по описа на Софийски окръжен съд, описан в крепостния акт като „БОСТАН край град С., местност Ю-Б, с площ от 16 810 /шестнадесет хиляди осемстотин и десет/ кв.м.“ Впоследствие по силата на разделителен протокол от 27.12.1933 г. и протокол за теглене на жребие от 05.07.1934 г. в проведена съдебна делба по ч.гр.д. № 191/1932 г. по описа на Софийския окръжен съд, Първо гражданско отделение, поземленият имот е разделен на три дяла, като процесният имот се пада в ДЯЛ ВТОРИ от делбата - “поземлен имот от 270 кв.м. с постройка в гр. С., ул. ***, който е разпределен в дял на общия за всички страни по настоящото делбено дело наследодател - С. Х. П. /за който липсва спор да е едно и също лице със С. П. Б./. Ответниците Е. К., Е. П., Д. П., В. П., В. М. и С. В. не са подали 1 отговор на исковата молба и не са изразили становище по делбата.

Ответницата М. А. не оспорва иска за делба. Ответницата Л. П. оспорва иска за делба с твърдение, че същата не следва да се допуска между посочените съделители за посочените квоти и за посочените имоти, твърди че М. М. и А.

И. не притежават твърдените дялове от имотите, тъй като техния баща А. В.ев М.ов не е придобил, чрез дарение от А. С. П. ид.ч. от имота. Прави искане за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Ответницата А. А. П. – Л., чрез назначения й особен представител адв. Т. оспорва иска за делба, оспорва нотариален акт за дарение на недвижимия имот № 200, том IV, дело № 636/1976 г. с твърдение същият да е нищожен – неавтентичен от към подписи на дарител и дарен и подправен. Във връзка с оспорване на дарението заявява евентуално възражение за накърнена запазена част по чл. 30 от ЗН от името на своята майка. Ответницата А. И. прави възражение за придобиване по давност на процесния имот. Ответникът И. П. оспорва иска за делба, заявява искане за включване на имоти в наследствената маса като в последствие с молба от 08.06.2018 г заявява, че не поддържа искането си за включване на други имоти в делбата, заявено в отговора на исковата молба; оспорва също квотите в съсобствеността като твърди, че М. М. и А. И. не притежават твърдените дялове от имотите, тъй като техният баща А. В.ев М.ов не е придобил чрез дарение от А. С. П. ид.ч. от имота. Прави искане за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. В проведеното първо по делото о.с.з. от 26.06.2019 г. ответникът И. П. – чрез процесуалния си представител адв. Андонов, заявява, че не поддържа оспорването на нотариалния акт за дарение от 1976 г., заявено с отговора на исковата молба и желае делбата да се допусне между посочените в исковата молба съделители, по отношение на посочените в нея имоти и при посочените от ищцата квоти. В същото о.с.з. ответницата Е. К. заявява, че посочените от ищцата дялове не са правилно разпределени, но иначе желае да се допуснат до делба дворното място и къщата. В хода на производството, на 04.11.2021 г., е починала ответницата Е. В.ева П.. В тази връзка, с Определение № 20092102/29.05.2023 г., поставено по гр.д. № 61612/2015 г. по описа на СРС, 71 с-в, на основание чл. 227 ГПК, съдът е конституирал като правоприемници на починалата ответниците Д. Н. П. и В. Н. П.. В хода на производството, на 24.11.2024 г., е починала ответницата В. Л. М.. В тази връзка, с Определение № 19257/29.04.2025 г., поставено по гр.д. № 23083/2025 г. по описа на СРС, 177 с-в, на основание чл. 227 ГПК, съдът е конституирал лично и в качеството на наследник по закон на В. Л. М. ответницата С. С. В.. С молба с вх. № 234265/03.07.2025 г., подадена от ответниците И. С. П., Д. Н. П. и В. Н. П., същите молят съда да съобрази, че на 12.07.2024 г. И. С. П. е придобил притежаваните в съсобственост от съделителите Д. Н. П. и В. Н. П.

2/8 идеални части от процесните имоти. Считат, че посоченото обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне на квотите в съсобствеността.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното: Предмет на делото е конститутивен иск по чл. 34, ал. 1 ЗС. Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите. Това налага във фазата по допускане на делбата да бъде установено правото на собственост по отношение на всеки от съделителите върху имотa, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред, и частите на всеки от тях в имуществената общност. За да се уважи искът за делба, като се допусне ликвидирането на възникналата съсобственост, следва да са 2 налице следните материални и процесуални предпоставки: 1) страните да са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса вещи; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и на делба и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН. Установяването на горните предпоставки е разпределено в доказателствена тежест на ищците съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. При съвкупната преценка на събрания доказателствен материал, в т.ч. приетите и неоспорени писмени доказателства се установява, че процесният недвижим имот, попадащ в нов УПИ I за ожс и коо, кв. 154, м.

З.Б.5, стар парцел VIII- 8 /парцел осми отреден за имот осем/от квартал 154, м.

Центъра, ул. ***, целия с площ от 272,60 кв.м., при съседи по скица: улица ***, УПИ VI-6, УПИ XIX-24, УПИ XVIII-23, УПИ XVII 22, а по документи за собственост: ул. ***, В.Д.В. и наследници на Е. П. и С., заедно с построената в това място едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 154 кв.м., състояща се от четири стаи, кухня, коридор и сервизни помещения е бил част от по-голям наследствен поземлен имот, придобит изначално с Крепостен акт от 03.07.1889 г. по описа на Софийски окръжен съд, описан в крепостния акт като „БОСТАН край град С., местност Ю-Б, с площ от 16 810 /шестнадесет хиляди осемстотин и десет/ кв.м.“. Впоследствие, по силата на разделителен протокол от 27.12.1933 г. и протокол за теглене на жребие от 05.07.1934 г. в проведена съдебна делба по ч.гр.д. № 191/1932 г. по описа на Софийския окръжен съд, Първо гражданско отделение, поземленият имот е разделен на три дяла, като процесният имот се пада в ДЯЛ ВТОРИ от делбата- “поземлен имот от 270 кв.м. с постройка в гр. С., ул. ***, който е разпределен в дял на общия за всички страни по настоящото делбено дело наследодател С. Х.П. /за който липсва спор да е едно и също лице със С. П. Б./. Не е предмет на спор между страните по делото, че процесният имот е придобит от С. П. Б., /поч. на 27.03.1952 г./ по време на брака му с А.Л. Б.а, /поч. През 1972 г., както и че след смъртта им имота е наследен от техните наследници по закон: 1/. Д. С. П. син /поч. на 06.11.1981г./, 2/. М. С. М. – дъщеря, /поч. на 15.02.1959г./, 3/. А. С.

П. – дъщеря, /поч. на 06.03.2000г./ и 4/. Е.С.Б. – дъщеря, /поч. на 17.05.1984 г./ при равни квоти – по 1/4 ид.ч. за всеки. 1. Наследници по закон на Д. С. П. са:

1.1. И.Н. П. – съпруга, поч. на 06.02.1992г.; 1.2. Н.Д. П. – син, поч. на 17.06.2015 г. и оставил за свои наследници по закон: 1.2.1. съпруга Е. В.ева П., ЕГН **********, поч. на 04.11.2021 г. 1.2.2. син Д. Н. П., ЕГН ********** и 1.2.3. син В. Н. П., ЕГН **********; 1.3. С.Д. П. – син, поч. на 18.09.2007 г. и оставил за свои наследници по закон: 1.3.1. дъщеря Л. П. П., ЕГН **********, 1.3.2. син И. С. П.. ЕГН ********** и 1.3.3. дъщеря Е. С. К., ЕГН **********;

2. Наследници по закон на М. С. М. са: 2.1. С. В.ев М.ов – син, поч. на 13.05.1998 г. и оставил за свои наследници по закон: 2.1.1. съпруга В. Л. М., ЕГН **********, поч. на 24.11.2024 г. и 2.1.2. дъщеря С. С. В., ЕГН **********; 2.2. А. В.ев М.ов - син, поч. на 20.01.1988 г. и оставил за свои наследници по закон: 2.2.1. дъщеря М. А. М., ЕГН ********** и 2.2.2. дъщеря А. А. И., ЕГН **********; 2.3. П. В.ев М.ов – син, поч. на 09.07.1958 г., оставил за своя единствена наследница: 2.3.1. дъщеря М. П. А., ЕГН **********; 3. Наследници по закон на А. С. П. са: 3.1. А. А. П. – Л. - дъщеря, ЕГН **********; 4. Наследници по закон на Е.С.Б. са: 4.1. М.С.Б. - дъщеря, поч. на 20.09.2010 г./без данни за наследници/; 4.2. А.С.Б. - дъщеря, поч. на 20.11.2008г., оставила за свой единствен наследник: 4.2.1. син Я.С.С., ЕГП 3

**********. Установява се безспорно, че по силата на Нотариален акт № 200, том IV, дело № 636/1976г. А. С. П. е дарила приживе на своя племенник А.

В.ев М.ов собствената си ид.ч. от наследствения имот, с което е увеличила неговия /респ. на неговите низходящи/ дял в съсобствеността. Установява се също, че с Нотариален акт № 146, том I, дело № 134/1977г. Е.С.Б. е продала на своя брат Д. С.в П. собствената си ид.ч. от наследствения имот, с което е увеличила неговия /респ. на неговите низходящи/ дял в съсобствеността.

Установява се безспорно, чрез приобщаване на материалите по възз. гр.д. № 9405/2023 г. по описа на СГС, III-Б възз. с-в (л. 112 по делото), че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 75, том V, рег. № 9707, дело № 804/2024 г., Д. Н. П. и В. Н. П. продават на съсобственика си И. С. П. притежаваните от тях 2/8 идеални части от процесните недвижими имоти. Предвид изложеното съсобственици по отношение на процесния имот се явяват следните съделители и при следните квоти, подведени под общ знаменател:- М. А. М. – 2/12 ид.ч.;- Л. П. П. – 1/12 ид.ч.;- И. С. П. – 4/12 ид.ч.;- Е. С. К. – 1/12 ид.ч.;- С. С. В. – 1/12 ид.ч.;- А. А.

И. – 2/12 ид.ч. и- М. П. А. – 1/12 ид.ч. По отношение на А. А. П. – Л. искът за делба следва да се отхвърли. Съдът намира за неоснователни направените възражения, че ответницата А. А. И. и ищцата М. А. М. не са съсобственици, с право на участие в делбата, както и че трябва да бъдат изключени от кръга на съделителите, доколкото е неоснователно възражението, че техния баща А.

В.ев М.ов не е придобил по дарение от А. С. П., 1/4 ид.ч. по силата на н.а. № 200, том IV, дело № 636/1976г. Съображенията за горното са следните:

Ответницата А. А. И. и ищцата М. А. М., като наследници на своя баща А.

В.ев М.ов, притежават и по 1/24 ид.ч. от имота, освен получените в наследство от баща им дарени още общо 1/4 ид.ч. от делбения имот и имат право на участие в делбата. По делото не се събраха и доказателства, свързани с оспорване на автентичността на Нотариален акт за дарение № 200, том IV, дело № 636/1976г., като в този смисъл тази претенция освен неоснователна, остана и недоказана. В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че нотариалният акт, с който е оформена една сделка материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Следователно, има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на осн. чл. 179 ГПК. Оспорването е допустимо, но може да се извърши по висящ процес само в сроковете и по реда на чл. 193 ГПК.