Решение № 260593 от 23.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260593 гр. Пловдив, 23.12.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 2343/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Д.А.М. с ЕГН **********, с адрес: *** против Решение № 2795/03.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 1873/2020 г. по описа на РС –Пловдив, ХХІІ гр.с-в, с което е отхвърлен предявеният от него против “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ***-6, отрицателен установителен иск за признаване на установено между страните, че Д.А.М. не дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД сумата от 6341,57 лв. – просрочена главница по договор „Прокредит спринт“ № ***/20.06.2007 г., 216,76 лв. - просрочена лихва за периода от 26.08.2013 г. до 23.10.2013 г., сумата от 20,08 лв.а – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2014 г. до окончателното плащане, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1623/2014 г. по описа на ПРС и е образувано изп. д. № 844/2019 г. по описа на ЧСИ *************, рег. № 819 на КЧСИ, поради погасяването им по давност и липса на материално-правна легитимация на ответника по отношение на вземането.

Въззиваемата страна “ЕОС Матрикс” ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за инстанцията в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът Д.А.М. е основал иска си на твърдението, че въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документ, издадена по ч.гр.д. № 1623/2014 г. по описа на ПРС в полза на „Прокредит банк“ ЕАД срещу него е издаден изпълнителен лист за сумите: 7497,08 лв. – главница, 216,76 лв. – просрочена лихва за периода 26.08.2013 г. – 23.10.2013 г., 20,08 лв. – наказателна лихва, законната лихва върху главницата от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане, 157,51 лв.

– държавна такса и 451,52 лв. – адвокатски хонорар. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.дело № 287/2014 г. по описа на ЧСИ ******** на КЧСИ. В хода на изпълнителния процес вземанията по изпълнителния лист били прехвърлени на ответника. След настъпила перемция изпълнителното дело било прекратено по искане на oтветника “ЕОС Матрикс” ЕООД, който въз основа на същия изпълнителен лист с молба от 13.11.2019 г. образувал ново изп.д. № 844/2019 г. при ЧСИ **********. Счита, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност, която е изтекла най-късно на 18.06.2019 г. Въз основа на тези твърдения се иска от съда да установи в отношенията между, страните, че ищецът не дължи на ответника исковите суми.

Ответникът “ЕОС Матрикс” ЕООД оспорва исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въз основа на събрани по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Видно от копието на изп. д. № 287/2014 г. на ЧСИ ************, рег. № 819 на КЧСИ, същото е образувано по молба на „Прокредит Банк /България/“ ЕАД против солидарните длъжници Д.А.М. и Е. Г. М. въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 1623/2014 г. по описа на ПРС за сумата от 7497,08 лв.– просрочена главница по договор „Прокредит спринт“ № ***/20.06.2007 г., 216,76 лв. – просрочена лихва за периода 26.08.2013 г. до 23.10.2013 г., 20,08 лв. – наказателна лихва за периода 10.01.2013 г. – 24.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2014 г. до окончателното плащане, както и сумите от 154,68 лв. – държавна такса. Не е спорно между страните, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1623/2014 г. на ПРС

/Същата е приложена по изпълнителното дело/.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога е пет години.

Влязлата в сила заповед за изпълнение може да се приравни по последици на влязлото в сила съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК.

Ето защо следва да намери приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и следва да се приеме, че предвид влизането в сила на заповедта за изпълнение за всички процесни вземания давността е пет годишна.

Според разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, а според чл. 116, б."в"