Решение № 779 от 16.09.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. Бургас, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. П.а

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20242100501184 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод въззивната жалба на Д. М. Г. против Решение № 1261/20.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2455/2024 г. по описа на PC Бургас, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск за осъждане на ОДМВРБургас да му заплати сумата от 3 060 лв., представляваща допълнително възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за изпълнение на специфични служебни дейности – патрулно-постова дейност или опазване на обществения ред на териториален или линеен принцип, дължимо за периода 01.11.2022 г. – 31.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и въззивникът е осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв. Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати от районния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е анализирал подробно събраните по делото доказателства и не е посочил кои от тях кредитира и кои не. Изложени са подробни доводи по съществото на спора. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск, както и да присъди на въззивника направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на въззивника, който поддържа жалбата.

В хода на въззивното производство не са направени допустими доказателствени 1 искания, съответно не са ангажирани нови доказателства.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата ОДМВР-Бургас, като по делото не е подаден отговор, не са представени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание се явява процесуален представител на въззиваемия, който оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не са ангажирани нови доказателства, не се претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК, поради което същата е допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Бургас е образувано по предявен от Д. М. Г. против ОДМВР-Бургас иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 060 лв. главница, представляваща допълнително възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за изпълнение на специфични служебни дейности – патрулно-постова дейност или опазване на обществения ред на териториален или линеен принцип, дължимо за периода 01.11.2022 г. – 31.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както направените съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че през периода 01.11.2022 г. – 31.03.2024 г. е служил на длъжност *** при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВРБургас. Твърди също така, че за горепосочения период на осн. чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е следвало да му бъде изплащано допълнително възнаграждение при изпълнение на специфични служебни дейности, а именно патрулно-постова дейност или опазване на обществения ред на териториален или линеен принцип, като размерът на това възнаграждение е следвало да бъде определен със заповед на директора на ОДМВР, но такава заповед не е била издадена за него и не му е изплащано допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности.

Ангажирани са писмени доказателства.

Ответникът оспорва иска по основание и по размер. Не оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност, но твърди, че той не е доказал през този период да е изпълнявал специфична служебна дейност, за която да му се дължи претендираното допълнително възнаграждение. Моли искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Представени са писмени доказателства.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, тъй като е приел, че въпреки дадените му указания ищецът не е доказал чрез пълно и главно доказване, че през процесния период или през част от него е извършвал специфична служебна дейност по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

След преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимите законови разпоредби, въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за изпълнение на 2 специфични служебни дейности, а в пар. 1, т. 26а от ДР на ЗМВР са лимитативно изброени дейностите, които имат характера на „Специфични служебни дейности“ по смисъла на този закон, сред които са и сочените в исковата молба патрулно-постова работа и дейностите по опазване на обществения ред.

В случая страните не спорят, че през периода 01.11.2022 г. – 31.03.2024 г. ищецът е бил държавен служител, като е заемал длъжността * * * в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас.

Не се спори също така, че през процесния период на ищеца не е било изплащано допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности.

Спорен между страните е въпросът дали през процесния период ищецът е изпълнявал специфични служебни дейности, съответно дали му се дължи допълнително възнаграждение за тяхното изпълнение и в какъв размер. В тази връзка в тежест на ищеца е било да установи чрез пълно и главно доказване твърденията си в тази насока, като тази доказателствена тежест му е била указана от районния съд.

Въпреки това въззивникът - ищец е представил по делото единствено писмени доказателства – платежни бележки за изплатеното му трудово възнаграждение през процесния период, както и е поискал ответникът да представи находящи се у него документи, като същите са приложени към писмения отговор, но от тези доказателства не се установява ищецът да е изпълнявал твърдяните специфични служебни дейности, за които претендира процесното възнаграждение.

От представените от ответника доказателства е видно, че през процесния период на колеги на ищеца е било изплащано допълнително възнаграждение по чл.

178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – факт, който е признат от въззиваемия, но този факт не доказва ищецът също да е изпълнявал специфични служебни дейности през същия период, какъв вид са били те и в какъв обем са били, нито предпоставя дължимост на претендираното от ищеца допълнително възнаграждение, при условие, че не е доказано той да е изпълнявал такива дейности.

В хода на въззивното производство въззивникът-ищец е направил нови доказателствени искания, но предвид липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 от ГПК същите не са уважени от въззивния съд.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът е представил и ново писмено доказателство – епикриза от проведеното му лечение в отделение по ушно-носно-гърлени болести към МБ „Бургасмед“ през периода 04.06.2024 г. – 07.06.2024 г., което е прието от съда, но от него не се установяват никакви релевантни за спора обстоятелства.

При горните данни Бургаският окръжен съд намира, че от ангажираните по делото доказателства не се установява през процесния период ищецът да е изпълнявал специфични служебни дейности по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, вр. пар. 1, т.

3

26а от ДР на ЗМВР, за което да му се дължи претендираното допълнително възнаграждение, поради което предявеният иск за заплащане на такова възнаграждение е неоснователен и недоказан. Въззивният съд споделя изцяло изложените от РС-Бургас мотиви, както и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение на РС-Бургас е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият не е претендирал разноски за въззивната инстанция, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

На осн. чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1261/20.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2455/2024 г. по описа на PC - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4