Решение № 398 от 08.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Пловдив, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И.ова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330204984 по опИ. за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 13-2400212/27.06.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/, на „МАРИЦА 6“ ЕООД, ЕИК 205385609, в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от управителя В.А.Е., е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.52, ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, вр. т.13 от Заповед № РД-06-12 от 15.11.2023г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2024г.

Жалбоподателят „МАРИЦА 6“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата и чрез представляващия го адв. И. П. в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна – Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – 1

Пазарджик, редовно призована, чрез процесуалния си представител - юриск.

М. Ш., в съдебно заседание пледира наказателното постановление да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно, за което излага аргументи. Претендира разноските за осъществена юрисконсултска защита и прави възражение за прекомерност на претендираното такова от страна на жалбоподателя.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Служители към Дирекция „инспекция по труда“ гр. Пазарджик, сред които св. С. Й. А., на длъжност „**“, и колегата й В.Д., били командировани в гр. Пловдив да извършат проверка на строителни обекти по повод зачестилите инциденти в страната на трудови злополуки със строителни работници. На 08.04.2024г., влизайки в гр. Пловдив, на „Пазарджишко шосе“ забелязали процесния обект на контрол, представляващ „жилищен комплекс „Магнолия форест“, намиращ се в УПИ V-501.557, жилищно застрояване и ТП в кв. 12 по плана на ж.к. „Отдих и култура“, район „Северен“, гр. Пловдив, стопанисван от дружеството-жалбоподател „МАРИЦА 6“ ЕООД, ЕИК 205385609 и му извършили проверка. В хода на същата, контролните органи заварили на място да престират труд на определена кота на земята, връзвайки арматура седемосем работници, сред които и св. И. Х. И., св. Н. Ц. П. и св. С. Р. Р.. Раздадени им били декларации по чл.402 от КТ, като всеки от тях самостоятелно попълнил данни за постъпването си на работа и правоотношението си с конкретния работодател.

Във връзка с изискани с призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с изх. № 24025475/09.04.2024г. документи, на 12.04.2024г. управителят на „МАРИЦА 6“ ЕООД се явил в сградата на дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, като представил екземпляри от сключените трудови договори с горепосочените работници от дата 04.04.2024г. Снето му било обяснение, в което заявил, че за тях няма сключена застраховка „Трудова злополука“. От същата дата в Дирекцията било установено и нарушението на жалбоподателя.

На 12.04.2024г. били прекратени и коментираните трудови правоотношения.

С оглед горното, св. А. приела, че дружеството-жалбоподател, 2

„МАРИЦА 6“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и извършващ дейност, декларирана пред НАП, НСИ КИД 2008 с код: 41.20 - Строителство на жилищни и нежилищни сгради, на 08.04.2024г. в гр. Пловдив, в опИ.ния по-горе обект на контрол, бездействайки, не е застраховал за своя сметка работниците в предприятието, които подлежат на задължително застраховане за риск „Трудова злополука“ – свидетелите - И. Х. И., Н. Ц. П. и С. Р. Р..

Този извод би съобразен с изискването, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

МСТП със Заповед № РД-06-12 от 15.11.2023г. е определило коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2024г., който за извършваната от дружеството дейност, съгласно приложението към заповедта е с код по КИД - 41.20 - Строителство на жилищни и нежилищни сгради, за който е определен Ктт - 1.38, т.е. над средния за страната - Ктт = 0.63.

С това е нарушен чл.52, ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, вр. т.13 от Заповед № РД-06-12 от 15.11.2023г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2024г.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 132400212/26.04.2024г., съставен от св. А., като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, опИ.на в АУАН. Актът е съставен в присъствието на представляващия дружеството-жалбоподател В.Е., който се запознал с констатациите и го подпИ.л без възражения. И към този момент не е сключена застраховка „Трудова злополука“ за работниците.

Тази фактическа установеност безспорно следва от събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя С. Й. А., както и от показанията на свидетелите С. Р. Р., И. Х. И., Н. Ц. П..

Разпитаният в качеството на свидетел - актосъставителят С. Й. А. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

3

От своя страна свидетелите Р., И. и П., след предявяване на декларациите за установяване на законност на трудови правооотношения по предоставяне на работна сила, категорично заявяват, че са ги попълнили собственоръчно и самостоятелно, без да е оказван какъвто и да било натиск.

Свидетелите непоколебимо обясняват, че са престирали труд именно за дружеството-жалбоподател „Марица 6“ ЕООД, в лицето на „В.“ /управителят на търговеца/. И тримата свидетели обясняват, че са започнали работа с конкретен характер, с всички елементи на трудово правоотношение няколко дни преди проверката, като св. И. пояснява за грешка, която е допуснал в декларацията, като вместо 05.04.2024г. е посочил 05.03.2024г. Свидетелите Р. и П. са категорични, че не е имало уговорка да се преустановява работния процес, заради мюсюлманския празник „Рамазан“, а св. И. казва, че са престирали труд, спирали са, след което отново за възобновявали работния процес през април 2024г, като не конкретизира дати. След предявяване на наличните по делото трудови договори, свидетелите потвърждават, че подписите като страна по тях са лично техни. От своя страна св.Р., заявява, че не е му е бил връчен своевременно.

Съдът цени показанията на свидетелите като правдиви, логични и съответстващи на писмените доказателства по делото, служещи за установяване на обективната и формална истина. Съдът прецени същите като незаинтересовани, дори и по отношение на работниците, които към момента вече не са в договорни отношения с жалбоподателя.

При тези фактически положения съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства относно факта, че вмененото нарушение по посочената правна квалификация е извършено, тъй като на 08.04.2024г. /денят на проверката/ в гр. Пловдив обект на контрол, представляващ „жилищен комплекс „Магнолия форест“, намиращ се в УПИ V-501.557, жилищно застрояване и ТП в кв. 12 по плана на ж.к. „Отдих и култура“, район „Северен“, гр. Пловдив, стопанисван от дружествотожалбоподател „МАРИЦА 6“ ЕООД, ЕИК 205385609, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и извършващ дейност, декларирана пред НАП, НСИ КИД 2008 с код: 41.20 - Строителство на жилищни и нежилищни сгради, на 08.04.2024г. в гр. Пловдив, не е застраховал за своя сметка работниците в предприятието, които подлежат на задължително застраховане за риск 4

„Трудова злополука“ – свидетелите И., П. и Р.. Напротив, трудовите им отношения с дружеството-жалбоподател са прекратени на 12.04.2024г.

Предназначението на застраховката по несъмнен начин предпоставя необходимостта от наличието на валидна и действаща застраховка във всеки един момент, в който работниците упражняват труд.

Работодателят може да я сключи, когато намери за добре, но при започване на работа работниците следва да бъдат застраховани за трудова злополука; съответно, докато не сключи застраховка, работодателят не може да допуска работниците до упражняване на труд. Застраховката има за цел и затова е задължителна, за да осигури риска от упражняваната дейност. Поради това, във всеки момент от упражняването й този риск следва да е покрит от застраховка.

В случая, правнорелевантен е фактът работниците да извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. В конкретния случай безспорно от целия доказателствен масив се установява, че свидетелите И., П. и Р. за заварени да връзват арматура по изпълнение на дейност, свързана със строителство, конкретно жилищен комплекс, с коефициент на трудов травматизъм - многократно завишен от средния установен за дейността.

Безспорно се установява, че работниците и дружеството-жалбоподател „Марица 6“ ЕООД, стопанисващ контролирания обект, към момента на проверката са били във валидни трудови правоотношения, по силата на сключени трудови договори 04.04.2024г., налични по делото. За посоченото свидетелства представената справка от информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за сключени и прекратени договори, също самите представени договори, декларациите, попълнени от работниците и заявеното от тях в съдебно заседание.

Съдът отбелязва, че дори и работодателят да е допуснал до работа някои от работниците преди да им връчи уведомление за регистрирания трудов договор би могло единствено да ангажира административнонаказателната му отговорност за осъществено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Това обстоятелство, обаче, не води до извод, че трудово правоотношение вече не е било възникнало, доколкото регистрирането на трудовия договор не е елемент от фактическия състав на сключването му.

Безспорно длъжността „арматурист“ попада в кода КИД на дейността, 5 извършвана от жалбоподателя – „строителство“

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че работниците по свое усмотрение започнали да престират труд, доколкото договорите им били с отлагателно условие от 12.04.2024г. заради конкретния празник. Всъщност, безспорно се установи, че работният процес е започнал няколко дни преди проверката от 08.04.2024г. и същият не е бил отлаган, заради мюсюлманския празник „Рамазан“, както категорично заявиха в показанията си разпитаните работници, в съответствие с видяното на място от самия актосъставител –св. А.. Съществен момент, който се установява от показанията на свидетелите е, че управителят на дружеството жалбоподател е бил наясно, че работниците фактически са започнали изпълнението на трудовата си дейност, т.е. обективно той е съзнавал и е уведомен за това обстоятелство, на което очевидно не се е противопоставил. Житейски нелогични и противоречи са твърденията на жалбоподателя от една страна да е заложен срок за постъпване на работа на конкретните лица от 12.04.2024г. с твърдяното отлагателно условие и същевременно става ясно, че жалбоподателят е прекратил договорите им от същата дата. Нещо повече, съдът приема, че изпълнението на трудовите задължения от страна на свидетелите П., И. и Р. е било със знанието и съгласието на работодателя „Марица 6“ ЕООД. В тази връзка в трудовите договори на горните лица не е предвидено постъпването на работа да стане точно на 12.04.2024г., а найкъсно до тази дата, което означава, че обективно това е могло да бъде сторено и по-рано, както се е случило.