Решение № 147 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20251100901948 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК 121718407 твърди, че на 22.01.2024 г. в гр. Пазарджик, на паркинг при комплекс „Векта" /сервиз и бензиностанция/ на ул. „С. Стамболов" е настъпило ПТП, като виновен е водачът на тежкотоварен автомобил с рег. № ******** с прикачено ремарке с рег. № ********, който при маневра за потегляне, удря паркирания автомобил марка „Ленд Роувър”, модел „Рейндж Роувър Спорт", рег. № ********, вследствие на което на последния са нанесени редица материални щети. Сочи, че със собственика на увредения лек автомобил е имал сключен застрахователен договор за застраховка „Каско”.

След събитието застрахователят изплатил за нанесените вреди на застрахованото МПС обезщетение в размер на общата сума от 66 582,67 лв. – стойността на ремонта за отстраняване на вредите.

От друга страна, твърди че водачът на товарния автомобил е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, валидна към датата на ПТП. Поради това намира, че за него е възникнало регресно право на основание чл. 411 КЗ да иска от ответника платената сума, ведно със заплащане на ликвидационните разходи в размер на 15 лв.

Претендира заплатеното застрахователно обезщетение и направени обичайни ликвидационни разходи, както и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 12.07.2024 г. до 09.07.2025 г.

Ответникът ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 121265177 оспорва исковете.

1

Оспорва, че в ПТП е участвал т.а. „Рено Премиум“, рег. № ********, съответно – че вредите по лекия автомобил са причинени от водача на товарния автомобил. Оспорва ПТП да е настъпило по описания в исковата молба и двустранния протокол механизъм. Оспорва вината за настъпване на ПТП да е на водача Й. Р., а напротив – твърди виновен за настъпване на ПТП да е водачът на л.а. „Рейндж Роувър Спорт“, рег. № ******** – С. Т., като в тази връзка твърди и при евентуалност - съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата водачи. Оспорва и вредите, стойността на ремонта на които се претендира, да са в пряк резултат от ПТП. Счита обезщетението, което ищецът претендира, да е завишено и не отговаря на размера на претърпяната вреда.

Оспорва и акцесорния иск. Претендира разноски.

Предявени са обективно съединени искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете е да установи следните факти: 1) наличието на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увредения; 2) наличието на валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника за управлявания от виновния водач автомобил; 3) възникнали права на увредения срещу причинителя на основание на чл.

45 ЗЗД, а именно виновно противоправно деяние, настъпили щети по застрахования автомобил (по вид и размер, посочени в исковата молба и отремонтирани по процесната щета) и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 4) плащане от страна на ищеца - застраховател на обезщетение за настъпилите вреди;

5) начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава.

Ответникът носи тежест да обори презумпцията за виновност, евентуално плащане и възраженията си за съпричиняване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят по следните обстоятелства, които съответно съдът приема за установени в процеса.

На първо място, установява се по делото, че към датата на ПТП ищецът е застраховател по действащ за датата на ПТП договор за имуществено застраховане за лек автомобил „Ленд Роувър", модел „Рейндж Роувър Спорт", peг. № ********, със срок на валидност от 20.04.2023 г. до 19.04.2024 г. Страните не спорят, че се касае до действителен договор, сключен в изискуемата от закона писмена форма. Видно от представените общи условия по застрахователната полица, ищецът е поел задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество, причинени от настъпване на определени рискове по клауза "Каско", която включва и обезщетяването на щети на МПС, получени в резултат на настъпило ПТП /чл. 2.1.3./.

Събитието е настъпило в срока на действие на договора – на 22.01.2024 година и 2 представлява покрит застрахователен риск, съобразно уговореното.

На второ място, няма спор по делото и че към датата на ПТП ответникът е застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност” за т.а. с peг. № ********, със срок на валидност от 15.10.2023 г. до 14.10.2024 г.

Настъпването на събитието и датата на осъществяването му - 22.01.2024 г., както и механизмът на произшествието се установяват от показанията на свидетелите, представения двустранен констативен протокол и заключението на вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза, които доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност.

Протоколът в конкретната хипотеза е съставен съобразно нормативните изисквания и по-специално чл. 123, ал. 1, т. 3,б.б от ЗДвП, когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието. Същият има характер на частен свидетелстващ документ и няма обвързваща съда доказателствена сила, а се ползва с формална такава. Следователно, описаните в него обстоятелства по настъпване на ПТП могат да се проверяват или опровергават с всички допустими по ГПК доказателства.

В случая, отразените чрез изявленията на участниците в ПТП факти се подкрепят от останалите доказателства по делото.

От показанията на свидетелите Т. и Р., които съдът кредитира, тъй като са логични и последователни, дадени под страх от наказателна отговорност, като свидетелите като участници в ПТП имат непосредствени впечатления, се установяват отразените и в двустранния протокол факти. По-конкретно, установява се, че на отразената в протокола дата, водачът на товарния автомобил при маневриране на излизане от сервиза е осъществил ПТП с паркиралия на обособения паркинг автомобил, застрахован при ищеца. И двамата свидетели са възприели непосредствено настъпилите по последното МПС вреди – предна, задна врата, двата калника, сцепени ламарини от засегнатата страна на лекия автомобил.

Тези доказателства съответстват на отразената схема по двустранния протокол и механизмът на ПТП, съобразно нея, като свидетелят Р. уточнява и че въобще не е възприел паркиралото МПС, като е констатирал, че е реализирал ПТП едва след като служители на сервиза са реагирали.

Вещото лице, което е анализирало всички представени и събрани по делото доказателства е достигнало до извод, че ПТП е настъпила при предприета от водача на влекача маневра за потегляне и излизане от сервиза реализира ПТП с паркирания от дясната му страна лек автомобил Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт, рег. № ********. Вещото лице сочи и че вследствие такъв механизъм на ПТП всички увреждания, които са обезщетениe могат да настъпят в пряка причинна връзка. Според вещото лице, ПТП е било предотвратимо от водача на товарния автомобил при съблюдаване на необходимото отстояние при маневриране от паркиралия автомобил. От друга страна, вещото лице сочи и че лекият автомобил е бил паркиран от задната страна на сервиза, което затруднява 3 излизането на товарните автомобили.

При горните факти, съдът приема, че водачът на товарния автомобил е извършил нарушение по чл. 79, вр. чл. 76 ППЗДвП, тъй като не е предприел всички мерки за безопасност преди да предприеме маневрата при потегляне и излизане от сервиза. Това поведение съответно може да се квалифицира като противоправно и то е причината за осъществения удар със застрахованото при ищеца МПС. Видно от събраните доказателства, водачът Р. въобще не е възприел преди настъпване на удара наличието на паркирал автомобил. Този извод се налага еднозначно от събраните по делото доказателства.

В заключението се сочи, че лекият автомобил е бил паркиран по начин да затрудни излизането от сервиза на товарни автомобили, но вещото лице изрично сочи, че това е направено предположение с оглед евентуалното позициониране на автомобилите, но данни за конкретното място на настъпване на удара няма. Предвид липсата на доказателства, съдът е длъжен да приеме за недоказано възражението на ответника за съпричиняване настъпването на ПТП, предвид поведението на водача на паркиралия автомобил. В този смисъл заключението на вещото лице се основава единствено на предположения, а от друга страна доказателствата по делото сочат, че водачът на влекача въобще не е съобразил наличието на автомобил при извършване на маневрата, тъй като не го е възприел. Ето защо, от никое доказателство не следва извод за това, че поради неправилно паркиране (или друго нарушение на нормативно установени правила), което е препятствало напълно успешното извършване на предприетата маневра и водачът на л.а. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

В заключение следва да се приеме, че вредите по вид съобразно по описа на застрахователя съответстват на механизъм на настъпване на произшествието, установен от гласните, писмените доказателства и заключението на вещото лице и са в пряка причинна връзка с настъпилото в резултат от противоправното поведение на водача на товарния автомобил, който е предприел маневра, без да предприеме всички мерки за безопасност.

Вината на дееца като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД. Доказателства в обратна насока няма представени от страна на ответника, върху който пада доказателствената тежест да установи това.

Както беше посочено по-горе, от свидетелските показания и предвид заключението на вещото лице, съдът намира за доказано и обстоятелството, че по застрахованото при ищеца МПС са настъпили всички описани в исковата молба по вид щети.

Или, горното налага извод за това, че за ищцовото застрахователно дружество по сключения договор за имуществено застраховане е възникнало задължение да заплати на застрахования обезщетение за вредите, причинени в резултат на настъпилото застрахователно събитие.

Няма спор по делото, че по процесната щета ищецът е заплатил обезщетение по сключения застрахователен договор за вредите от ПТП в размер на 66 597, 67 лева (в т.ч. и 4

15 лева ликвидационни разноски). Същевременно, обаче, съдът възприема заключението на вещото лице при определяне на дължимото обезщетение по щетата.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно, ал. 2 на същата норма - за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по Методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо, вредите следва да се определят по средни пазарни цени, без коригиращ коефициент, като последният винаги е отчетен при определяне застрахователната сума по договора.