Решение № 2601 от 31.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2601 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20231110203021 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г. редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01.02.2011г. и тези, обнародвани ДВ бр.101 от 20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.

Образувано е по жалба на З. Г. Г., подадена срещу наказателно постановление №22-4332-026140, издадено на 14.12.2022година от началник Сектор в СДВР-ОПП, с което му е наложено административно наказание “глоба”, в размер 50лв., на основание чл.183,ал.4,т.6 ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.19 от 13.03.2015г., за това, че на 26.11.2022година, около 11:56часа, в град София, по бул.”Овча купел”, в посоката от бул.“Президент Линкълн” към бул.”Цар Борис ІІІ”, е управлявал собствения си лек автомобил, марка”KIA”, модел”OPIRUS”, с регистрационен номер ... като на кръстовището с ул.”Житница” е било констатирано, че водачът, 1 пътуващ сам в колата, използва мобилен телефон по време на движение, без устройство, освобождаващо ръцете му - административно нарушение по чл.104а ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.19 от 13.03.2015г.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. С приоритет са развити съображения за допусната нередовност в рамките на административнонаказателното производство, с характеристиката съществена, доколкото изначално дискредитира административнонаказателното обвинение, конкретно свързана с игнориране на изискванията, произтичащи от приложимите разпоредби на чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН и на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН, при оформяне съдържанието на акта и на наказателното постановление. Освен това се твърди, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана при неизяснена в пълнота, а и превратно интерпретирана действителна фактическа обстановка, както при реална липса на осъществен състав на административно нарушение.

Защитникът на жалбоподателя по пълномощно, приложено като лист 52 от делото - адвокат А. Г., САК, в съдебно заседание, позовавайки се и анализирайки формираната доказателствена съвкупност, поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради неустановеност на деянието, предмет на административнонаказателното обвинение.

Формулира изрично искане за присъждане на направените от жалбоподателя деловодни разноски, при благоприятен за последния изход на делото и съобразно приложени разходно-оправдателни документи.

Пред съда административнонаказаният З. Г. Г., в процесуалното качество на жалбоподател, при редовна процедура по призоваване, явявайки се и лично, отправя искане за отмяна на издаденото му и атакувано наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не изпраща представител и своевременно не взема становище по жалбата.

2

Изразява такова по предмета на правния спор, чрез представител по пълномощно /лист 70 от делото/, депозирал “писмени бележки”, вх.

№81453/12.03.2024г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 68-69 от делото/, конкретно в насока наличие на предпоставки за “оставяне в сила” на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно, а отхвърляне на жалбата като необоснована и недоказана, отправяйки и изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В същото време формулира и изрично възражение за прекомерност, при положение, че е претендирано от жалбоподателя и неговата защита адвокатско възнаграждение, формиращо направените от Г. деловодни разноски и в случай, че делото се реши в полза на последния.

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази своевременно изразените в хода на съдебното производство становища, конкретно от защитника по пълномощно и от жалбоподателя лично и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят З. Г. Г., ЕГН **********, с адрес град София, ...., е правоспособен водач на моторно превозно средство, с валидно към 26.11.2022година, издадено от компетентни органи в Република България на 11.05.2022година, свидетелство за управление на МПС №285738964, конкретно от СДВР-ОПП, като отново видно от приложена по делото подробна справка/картон на водача, изготвена по данни в автоматизирана система на Министерството на вътрешните работи /МВР/ на Република България, към релевантната дата 26.11.2022година, Г. многократно в качеството на водач на моторно превозно средство бил наказван по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата.

На последната цитирана дата, в светлата част от денонощието, малко 3 преди 12:00часа, жалбоподателят З. Г. се движел по бул.”Овча купел” в град София, управлявайки личния си лек автомобил, марка”KIA”, модел”OPIRUS”, с регистрационен номер ... в който пътувал сам. В процеса на придвижването на автомобила, в посоката от бул.”Президент Линкълн” към бул.”Цар Борис ІІІ”, при навлизането с маневра десен завой, поради което обективно с невисока скорост, по ул.”Житница”, водачът привлякъл вниманието на изпълнявалия служебните си задължения по патрулно-постова дейност, в участъка от пътя и на неголямо отстояние от завоя, т.е. при осигурена му през деня добра видимост, дежурен екип на СДВР-ОПП, в състава на който били свидетелите б.к. и х.х., с това, че видимо за полицейските служители, доколкото “идва точно срещу нас, като имаме отлична видимост на така движещите се автомобили, както отстрани, така и отпред”, “използвал мобилно устройство, без устройство “свободни ръце”, в частност “държеше телефон с лявата си ръка и в близост до лявото си ухо”. Именно при това положение и при осигурената им добра видимост, полицейските служители, които непосредствено наблюдавали потока от движещите се насреща им моторни превозни средства, включително намирайки се извън служебния полицейски автомобил, спрели “KIA”-та за проверка, в рамките на която и реализирана на мястото на спирането, Г., чиято самоличност като водач на първо време била надлежно установена, представил изисканите му от контролните органи документи - негови и на колата. При това положение, като и му била разяснена причината за спирането, но при положение също така, че от страна на контролните органи, в рамките на правомощията им, не били установени други нарушения, се пристъпило към образуване на административнонаказателно производство, конкретно със съставянето на жалбоподателя, от страна на свидетел Крушков и в присъствието на колегата му, в качеството на свидетел, а и такъв по делото - х.х., на акт, бланков №., за установяване на административно нарушение по чл.104а ЗДв.П, описано като изразило се в това, че Г., управлявайки на 26.11.2022година, около 11:56часа, в град София, по бул.”Овча купел”, в посоката от бул.“Президент Линкълн” към бул.”Цар Борис ІІІ” и на кръстовището с ул.”Житница”, собствения си лек автомобил, марка”KIA”, модел”OPIRUS”, с регистрационен номер ... в който бил сам, е използвал мобилен телефон по време на шофирането, но без устройство, освобождаващо ръцете му. Актът бил съставен на място, при самата проверка и установяването на нарушението, бил предявен, подписан 4 без възражения и препис от него бил връчен на жалбоподателя отново на 26.11.2022година. Впоследствие, на 14.12.2022година, въз основа на акта началник Сектор в СДВР-ОПП издал атакуваното наказателно постановление №22-4332-026140, с което била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на З. Г., с налагането на административно наказание “глоба”, в размер 50лв., на основание чл.183,ал.4,т.6 ЗДв.П, за нарушението, описано от фактическа и правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване.

С оглед доводите, с които е обоснована защитната теза, развита в жалбата, но поддържана и в хода на съдебното производство, предвид естеството на вмененото нарушение и начина на установяването му, за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в наказателното постановление, по делото преимуществено са събрани гласни доказателства, чрез показания на разпитаните в качеството на свидетели, актосъставител б.к., свидетел по акта х.х. - двамата ангажирани в процедурата по образуване на административнонаказателното производство, но и непосредствено с процеса по установяване на самото нарушение, явявайки се очевидци на последното и по искане на защитата - лицето Д., както са приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, а именно заместващ към времето на проверката и образуването на административнонаказателното производство, контролния талон към свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, акт за установяване на административно нарушение, бланков №., съставен му на 17.11.2022година, подробна справка/картон на водача, за статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно средство и за наличието на съставени на лицето, в качеството му на водач на моторно превозно средство, актове и фишове и издадени наказателни постановления за нарушения на правилата за движение по пътищата и с отношение към установяване компетентността на актосъставителя и на наказващия орган - заповед №513з-1075/15.02.20217г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ и заповеди - №8121К13318/23.10.2019г. и №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

5

С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно доводите, с които е обоснована защитната теза на привлечения към административнонаказателна отговорност, от гл.т. естество на констатираното нарушение, а и начин на установяване, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина, но същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства, чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени поотделно, заедно, но и във връзка с приобщените писмени материали, установяват достатъчно убедително именно гореизложената фактическа обстановка.

За прецизност на изложението съдът намира уместно изрично да отбележи, че за да приеме за установена гореизложената фактическа обстановка, по същество съвпадаща с възприетата от органите на административнонаказателното производство, основно дава вяра на гласните доказателства, събрани по делото чрез показанията на разпитаните свидетели полицейски служители, обсъдени поотделно и заедно, акцентирайки на споделеното от свидетел х., който на фона на по-слабо съхранените спомени при свидетел Крушков, но в последния случай напълно обяснимо и житейски правдоподобно, доколкото се касае за индивидуални паметови способности, на фона на една обичайна ситуация в рамките на служебните правомощия на двамата свидетели - пътни полицаи, е демонстрирал /свидетел х./ добър паметов потенциал. При тази предварителна уговорка, съдът има предвид, че по един напълно логичен и достоверен начин свидетел х. с показанията си е пресъздал непосредствени възприятия, като по преценка на състава е направил това убедително, възможно подробно от дистанцията на времето, разбира се “със свои думи”, но и с подчертан стремеж към правдивост и в никакъв случай самоцелно злепоставящо жалбоподателя като извършител на деянието, демонстрирайки, за разлика от колегата си Крушков, по-добре съхранени спомени и собствена впечатленост от естеството на случилото се като цялостна ситуация на пътя и правнорелевантни обстоятелства, характеризиращи и индивидуализиращи случая.