Определение № 406 от 26.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406 гр. Велико Търново, 26.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500270 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. И. С. от гр.София, чрез пълномощника й адвокат М. З., от САК, срещу определение №344 от 10.05.2023г., постановено по в.гр.д. №98/2023г., с което Окръжен съд-Ловеч по реда на чл.248 ал.3 от ГПК е оставил без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на решение №57/22.03.2023г. по в.гр.д.

№98/2023г. на Окръжен съд-Ловеч в частта за разноските, като неоснователна.

Въззивницата моли Апелативният съд да отмени обжалваното определение и да измени посоченото решение в частта за разноските като остави без уважение претенцията на длъжника Б. М. М. за разноски в размер на 73 лева, представляващи съдебно деловодни разноски пред Окръжен съдЛовеч, от които 25 лева държавна такса и 48 лева такса по ТТРЗЧСИ и да присъди на взискателката направените в настоящото производство разноски в размер на 15 лева-държавна такса по частната жалба.

В жалбата са изложени подробно съображенията на жалбоподателката във връзка със стъновището й, които съвпадат с изложените такива в молбата по чл.248 от ГПК. Акцентира се, че от недобросъвестно неизпълнените от длъжника публични задължения не можело да му се следват ползи, 1 включително и на това основание да му се присъждат направени съдебно деловодни разноски.

Ответната по частната жалба страна – длъжник в изпълнителното производство - Б. М. М. от гр.Троян не представя писмен отговор.

Като разгледа направените във въззивната частна жалба оплаквания, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното определение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната частна жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, притежаваща правен интерес да обжалва, насочена е срещу валиден съдебен акт, подлежащ на обжалване и е подадена в срок.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, разбираемо и е подписано.

При преценка основателносттта на жалбата Апелативният съд приема за установено на първо място, че Ловешкият окръжен съд е изяснил всестранно и обективно фактическата обстановка въз основа на анализ на всички събрани по делото в първата инстанция доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка, достатъчни за изясняване на основния спорен въпрос на този етап относно дължимост респективно недължимост на направени от жалбоподателя, подал жалбата въз основа на която е образувано настоящото в.гр.д. №98/2023г. – длъжник по изп.д. №723/2022г. на ЧСИ В. П., от района на Ловешкия окръжен съд.

Обосновано Първоинстанционният съд приема, че с решение №57 от 22.03.2023г., постановено по в.гр.д. №98/2023г., Окръжен съд-Ловеч е уважил жалбата на Б. М. против постановление за разпределение на получени суми от 27.01.2023г. по посоченото изпълнително дело, като е отменил същото в обжалваната му част, а именно по т.3 касаеща задължения за данък недвижим имот в полза на Община-Троян и по т.4 касаеща задължения за такса битови отпадъци в полза на Община-Троян, и е върнал изпълнителното дело на ЧСИ В. П. за изготвяне на ново разпределение в отменената част, а именно по т.3 и по т.4, както и е осъдил взискателката Ц. И. С. да заплати на Б. М. сумата от 73 лева, направени съдебно деловодни разноски съразмерно на уважената 2 част от жалбата, от които 25 лева заплатена държавна такса и 48 лева заплатена такса по ТТРЗЧСИ.

С обжалваното определение №344 Ловешкият окръжен съд е оставил без уважение молбата на Ц. С. за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решението в частта за разноските с отмяна на осъждането й да заплати на М. сумата от 73 лева, направени от него разноски съразмерно на уважената жалба.

Въз основа на обективно и всестранно изяснената фактическа обстановка, Окръжен съд-Ловеч е направил правни изводи в съответствие с приетите за установени факти, както и съответстващи на закона и задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд.

Настоящият съдебен състав споделя становището на Окръжен съдЛовеч, че в производството по чл.463 от ГПК, а именно по обжалване на разпределение изготвено от съдебен изпълнител, се прилага разпоредбата на чл.79 от ГПК като в случая е налице една от трите хипотези-изключения от правилото че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а именно тези разноски не се възлагат в негова тежест, когато изпълнителните действия бъдат отменени от съда. Длъжникът М. е претендирал разноски с жалбата т.е. в срок, поради което и тъй като с решението си Ловешкият окръжен съд постановява съдебен акт, приключващ делото в тази инстанция, по реда на чл.81 от ГПК следва да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски. С решението в полза на М. са присъдени направените от него разноски съразмерно с уважената част от жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК правилно тези разноски са възложени в тежест на другата страна в изпълнителното производство, а именно осъдена е взискателката С. да ги заплати на правоимащата страна.

Към разпределението на разноските е неотносимо възраженито на жалбоподателката, че длъжникът следва да бъде лишен от присъждане в негова полза на такива, тъй като бил имал недобросъвестно поведение, изразяващо се в неизпълнение на дължими публични задължения.

Предвид изложеното обоснован е изводът в обжалваното определение, че не са налице предпоставки за изменение на решението в частта му за разноските, поради което молбата с правно основание чл.248 от ГПК, подадена от Ц. С. следва да бъде оставена без увжение.

3

По реда на чл.272 от ГПК Апелативният съд, възприема изцяло изложените от Ловешкия окръжен съд в обжалваното определение мотиви и споделя същите.

Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на въззивницата относно пороци на обжалваното определение, направени в частната жалба, не са основателни и не са доказани, поради което следва да бъдат оставени без уважение, тъй като обжалваното определение не страда от такива пороци.

Като правилно същото следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №344 от 10.05.2023г., постановено по в.гр.д. №98/2023г., с което Окръжен съд-Ловеч е оставил без уважение молбата на Ц. И. С. от гр.София, подадена чрез адвокат М. З., от САК, за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решение №57/22.03.2023г., постановено по в.гр.д. №98/2023г., на Окръжен съд-Ловеч в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението на страните, с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4