Определение № 1187 от 24.04.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 522/2026
- Вид
- Определение № 1187
- Подписан
- 24.04.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- Свилен Жеков
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 3 изр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1187 гр. Стара Загора, 24.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Свилен Жеков като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530100522 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Максо България“ АД срещу Д. Н. К., с която е предявен иск за установяване дължимостта на вземания по договор за лизинг с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК.
С разпореждане № 952/11.02.2026 г. съдът е изпратил исковата молба на ответницата за отговор. Съобщението и съдебните книжа обаче не са връчени, тъй като ответницата не е била намерена на адреса, посочен в исковата молба, който съвпада с постоянния и настоящия адрес на лицето съгласно и справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. Според вписването на връчителя, ответницата не е била открита на адреса, който съвпада с постоянния й и настоящ адрес според данните в НБД „Население”. Не са налице данни за месторабота на ответницата, изискани служебно от съда в изпълнение на нормата на чл. 47, ал. 3 изр. 3 ГПК. Залепено е уведомление, но ответницата не се е явила в двуседмичния срок, за да получи съдебните книжа, което се установява от отбелязването върху съобщението. Затова с разпореждане от № 1637/16.03.2026 г. съдът е задължил ищецът да представи доказателства, че е внесъл по сметка на Старозагорски районен съд сумата от 400,00 лв. за възнаграждение за особения представител, който следва да бъде назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.
Съобщението е получено от пълномощника на ищеца на 31.03.2026 г.
/пълномощно, л. 5 от делото/. Връчването е редовно. В предоставения 1 седмичен срок, който е изтекъл на 07.04.2026 г. /вторник, присъствен ден/, ищецът не е внесъл възнаграждението съгласно указанията на съда. Не е поискано и продължаване на срок по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 47, ал.1 ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление. В ал. 3 на същия член от закона е предвидено, че когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация.
Според ал. 5 съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда. В чл. 47, ал. 6 ГПК се посочва, че когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.
Когато ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК, назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т.е. задължението на ищеца по чл. 47, ал.6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен представител е предпоставка за развитието на процеса. Невнасянето на разноски от ищеца, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му, въпреки изрични указания на съда за това е основание за връщане на исковата молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото – така напр. определение № 211/01.04.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 11/2013 г., ІV г.о., определение № 602/09.12.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. №7217/2013 г., І г.о., определение № 1/04.01.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 3320/2016 г., І г.о. и др.
След като определената сума за възнаграждение за особен представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК /съставляваща разноски по реда на закона/, не е била внесена от ищеца, то е налице нередовност на исковата молба по смисъла чл. 128, т. 2, пр. 2-ро ГПК, която не е била отстранена в определения от съда срок, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК. Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото /аналогично на изискването ищецът да 2 внесе такса за призоваване на ответника чрез ДВ, което и при отменения ГПК беше основание за връщане на исковата молба при неизпълнение/.
Назначаването на особен представител на ответника е процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това. То не е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда /тоест не зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда/, с оглед на което разпоредбата на чл. 77 ГПК в случая е неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл.
76 ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса. Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото. Разноските, които са възложени на страната и които тя следва да плати преди извършване на определени процесуални действия, са приравнени на държавна такса, с оглед и разпоредбата на чл. 128, т. 2 ГПК. Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото.
Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба. Нередовността на исковата молба произтича от неспазването на изискването по чл.128, т. 2 ГПК за внасянето на дължими за образуването и движението на делото разноски във вр. с чл. 47 ал. 6 ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.129 ал.4 вр. ал.3 ГПК. С оглед неизпълнението от ищцата на дадените от съда указания за внасяне на определеното възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника е налице основание за връщане на исковата молба /така и определение № 815/29.12.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 1947/2017 г., II т.о./.
С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че ищецът не е изпълнил указанията на съда и исковата молба трябва да бъде върната на основание чл.
129, ал. 3 ГПК. При действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало в чл. 7, ал. 1 ГПК, 3 неизпълнението на изричното указание на съда в срок е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Това е така, защото при констатирана нередовност на исковата молба, съдът дава указание и срок на ищеца да я отстрани, а както се посочи неизпълнението в срок на дадените от съда указания винаги има за последица връщане на исковата молба /така и определение № 162/ 12.04.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1252/2018 г., III г.о./.
Освен това срокът по чл. 129, ал. 3 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани недостатъците на исковата си молба /така определение № 17/06.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 724/2010 г., IV г.о., определение № 453/17.09.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 395/2011 г., III г.о./.
Поради изложеното съдът намира, че след като ищецът не е изпълнил указанията на съда, исковата молба следва да бъде върната на основание чл.
129, ал. 3 ГПК, а производството по делото - прекратено.
Съгласно т. 13 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, като компетентен да стори това е исковият съд, който е постановил определението за прекратяване на производството по иска.
С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д. Н. К. следва да бъде обезсилена.
С оглед на изложените съображения и на основание чл.129, ал. 4 вр. с ал.
3 ГПК, Старозагорски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 3990/09.02.2026 г. на „Максо България“ АД подадена против Д. Н. К. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 522/2026 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № ****/31.10.2025 г., издадена по ч.гр.д. № ****/2025 г. на Габровския районен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна въззивна жлба пред 4
Старозагорски окръжен съд в седмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5