Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3402 от 08.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12784/2023
Вид
Решение № 3402
Подписан
08.06.2024
В сила
12.03.2026
Състав
Кирил Стайков Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17, ал.1 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 20, ал. 8 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 2, ал. 1 и ал. 2 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 2, ал. 1 и ал. 2 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 219, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 282, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 1, б. "б" · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3402 гр. София, 08.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231100112784 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х. Х. А. против Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 100 000 лв. – представляваща неимуществени вреди от наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда по в. н. о. х. д. № 517/2018 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, потвърдена с решение № 998/14.09.2020 г. по н. д. № 402/2020 г. по описа на ВКС, както и сума в размер на 8400 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от заплатени адвокатски възнаграждения в размер на 6400 лв. по в. н. о. х. д. № 517/2018 г. по описа на АСпНС и в размер на 2400 лв. по к. н. д. № 402/2020 г. Претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и върху обезщетението за имуществени вреди от 14.09.2020 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че 20.01.2017 г. бил привлечен като обвиняем с постановление по ДП № 449/2016 г. по описа на СГС за престъпление по чл. 282, ал. 1 НК в качеството му на заместник-министър на външните работи. Образувано било съдебно производство, като делото било върнато на СГП за отстраняване на нарушения на процесуалните правила. С постановление от 15.12.2017 г., връчено му на 21.12.2017 г., ищецът бил привлечен отново като обвиняем по досъдебно производство № 449/2016 г. /пр. пр. №21378/2016 г./ по описа на Софийската градска прокуратура, като този път обвинението срещу него било в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 2 от НК. С присъда № 45 от 05.10.2018 г. г., постановена по н. о. х. д. № 361/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 4 състав ищецът бил признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за период от 2 /две/ години, при отложено 1 изпълнение на същото за срок от 4 /четири/ години, както и глоба в размер на 5000 лева. С присъда № 3 от 22.04.2019 г. по в. н. о. х. д. № 517/2018 г. Апелативният специализиран наказателен съд, 3 с., присъдата СпНС била отменена и ищецът бил признат за невиновен по всички повдигнати срещу него обвинения. Присъдата била изцяло потвърдена с решение №98/14.09.2020 г. по н. д. № 402/2020 г. по описа на Върховния касационен съд. Воденото производство било широко отразено в медиите. Наказателното производство било равносилно на психически тормоз. Ищецът бил злепоставен, опозорено било името му в обществото. Ищецът не можел да намери работа. Наказателното производство се отразило на възможностите му за кариерно развитие, възпрепятствало се кандидатирането му и избирането му на публични постове и длъжности. Наказателното производство сложило край на политическата му кариера. Ищецът би разстроен и за близките си. Било влошено здравословното му състояние – психическо и физическо, станал депресивен, не можел да спи. Това се отразило негативно на отношенията му с партньорката и майка децата му, на практика стигнали до фактическа раздяла. Повечето му приятели и колеги се дистанцирали.

От образуването на наказателното производство до оправдаването му изминали 3 години и 9 месеца. Направил и имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения по ВНОХД и КНД. Моли исковете да се уважат.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Намира претенцията за нередовна. Оспорва иска по основание и по размер.

Липсвала причинна връзка между претърпените вреди и действията на прокуратурата.

Твърди, че претенциите на ищеца са прекомерни по размер и не съответстват на твърдените с исковата молба вреди. Твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника. Не се доказвало лицето да е търпяло сериозни неимуществени вреди. Липсвали доказателства, които да установяват действително търпени вреди. Престъплението, за което било повдигнато обвинение било тежко, била взета само мярка за неотклонение подписка, която била отменена на 05.10.2018 г. Липсвали доказателства за влошено здравословно състояние. Отзвукът в медиите бил поради това, че ищецът бил публична личност. Срещу ищеца била водено в същия период и друго ДП, по което бил оправдан, за което му било присъдено обезщетение. Не можело да се направи разграничение на вреди, дали същите са от процесното наказателно производство или от другото, водено срещу него. Относно адвокатските възнаграждения липсвали доказателства за извършените от адвокатите процесуални действия. Оспорва размера на претенцията. Размерът на обезщетението бил завишен и при евентуалност се моли за намаляването му. Оспорва претенцията за имуществени вреди, липсвали доказателства за търпени такива. Моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение от 18.01.2024 г. са отделени като безспорни и признати между страните следните обстоятелства, че: срещу ищеца е образувано досъдебно производство и 2 същият е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 1 НК в качеството му на заместник-министър на външните работи, което престъпление след това било преквалифицирано и било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 2 от НК, както и, че производството приключило с оправдателна присъда по в. н. о. х. д. № 517/2018 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, потвърдена с решение № 998/14.09.2020 г. по н. д. № 402/2020 г. по описа на ВКС.

Предявен са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;

Установява се от постановление за привличане на обвиняем, че на 16.01.2017 г. по ДП № 449/2016 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 21378/2016 г. по описа на СГП е привлечен като обвиняем Х. Х. А. в извършване на следното престъпление: В периода от 17.11.2016 г. до 05.12.2016 г. в гр. София, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /чл. 93, т. 1, б. „б” НК/ - зам. министър на външните работи - съгласно заповед № 95-00-386/08.10.2015 г. на министъра на външните работи на основание чл. 6, ал.

2, т. 1 и чл. 7, ал. 2 от ЗДС и чл. 5, ал.З от Устройствения правилник на МВнР, наблюдавал и контролирал дейността на структурни звена: Дирекция „Бюджет и финанси“, Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване“, Дирекция „Сигурност“ нарушил служебните си задължения, уредени в чл. 17, ал.1 ЗОП и чл. 21, ал. 15 ЗОП, като не е открита процедура за провеждане на обществена поръчка за подмЯ. на ведомствени автоматични телефонни централи в 12 задгранични представителства, именно ПП – Брюксел, ЗП – Брюксел, ПП – Женева, посолства - Париж, Рим, Виена, Берлин, Брюксел, Варшава, Стокхолм, Анкара и ГК Истанбул във връзка с „План за подготовка на българското председателство на съвета на ЕС през 2018 г.“, според който подмЯ.та на телефонните централи трябва да бъде извършена през 2017 г. след провеждане на обществена поръчка; като разпоредил на ръководителите на изброените задгранични представителства да заплатят незабавно по банкова сметка на търговско дружество „Б.“ ООД сума в общ размер на 429 422.00 евро, упълномощавайки ги да проведат процедура по реда на чл. 20, ал. 8 от ЗОП /пряко договаряне/ с цел да набави за другиго - „Б.“ ООД облага в размер на 429 422.00 евро с левова равностойност 839 876,43 лв., и от това са могли да настъпят значителни вредни последици за Министерство на външните работи от имуществен характер - в размер на 429 422.00 евро с левова равностойност 839 876,43 лв., поради липсата на сключен писмен договор и гаранции за изпълнение и от неимуществен характер - нарушаване на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП – престъпление по чл. 282, ал. 1 НК.

Наложена му е мярка за неотклонение „Подписка“.

Образувано е НОХД № 2091/2017 г. на СГС, което е прекратено и делото е изпратено на СГП за отстраняване на процесуални нарушения.

С постановление за привличане на обвиняем от 15.12.2017 г. по ДП № 449/2016 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 21378/2016 г. по описа на СГП обвинението е преквалифицирано като е привлечен като обвиняем Х. Х. А. в извършване на следното престъпление: В периода от 17.11.2016 г. до 01.12.2016 г. в гр. София като длъжностно лице /по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б" НК - зам. министър на външните работи - назначен със 3 заповед КВ-83/15.09.2015 г./, въпреки задълженията си по точка III на заповед № 95-00386/08.10.2015 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 6, ал. 2, т. 1 и чл. 7, ал. 2 от ЗДС и чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на МВнР се нарежда на заместник-министър Х. А. да наблюдава и контролира дейността на структурните звена:

Дирекция „Бюджет и финанси“, Дирекция „Сигурност“ и Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване“, не е упражнил достатъчен контрол върху работата на Л.Г.М.- директор на дирекция „Бюджет и финанси“, на Д.И. - директор на дирекция „Сигурност на дейността и информацията“ и на М.В.С. - директор на дирекция „Управление на собствеността и МТО“, на които е възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество, като Л.Г.М. съгласно Устройствен правилник на МВнР - чл. 21 и длъжностната й характеристика е била длъжна да контролира бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра и консолидирания бюджет и отчита неговото изпълнение, да организира и контролира финансово счетоводната дейност и материалната отчетност на МВнР, на централното управление на МВнР, на дипломатическите и консулските представителства на РБ в чужбина като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, Д.И. съгласно Устройствен правилник на МВнР - чл. 24, ал. 1 и длъжностната му характеристика е бил длъжен да планира и осигурява бюджет на дирекцията съвместно с ръководството на МВнР, за осигуряване дейността, организира и контролира прилагането на системи от мерки, способи и средства с експертно съдействие на компетентните дирекции за обезпечаване на дейностите, свързани с техническата, комуникационната, физическата сигурностпропускателен режим и противопожарна защита на задграничните представителства и министерство, а М.С. съгласно длъжностната й характеристика е била длъжна да ръководи и отговаря за дейностите по придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи - държавна собственост на територията на РБ и в чужбина, да осъществява контрол за целесъобразното използване на ресурсите на МВнР, въпреки което въз основа на докладна записка на Д.И. от 17.11.2016 г. за закупуване и последващ монтаж на нови цифрови АТЦ приоритетно за 12 броя задгранични представителства с посочени конкретни стойности за всяко едно от предложените задгранични представителства не създали необходимата вътрешноведомствена организация по предварителното осигуряване на средства на задграничните представителства за закупуване на АТЦ, не са сключили писмен договор, въз основа на който да получат необходимите гаранции за изпълнение от страна на „Б.“ ЕООД и не са провели пазарни консултации като потърсят съвети от независими експерти или органи, или от участници на пазара относно цените на предлаганите конфигурации на АТЦ в резултат на което предлаганите цени от „Б.“ ЕООД са многократно завишени и от това са последвали значителни щети за ЦУ на МВнР в общ размер на 214 709 евро /419 934,29 лева /, представляваща заплатената стойност от всички посолства, които са разполагали с парични средства и изплатили сумите по силата на грама № 33-00-553/22.11.2016 г. изпратени до тях от МВнР придружени с проформа фактури, издадени от фирма „Б.“ ООД, а именно: ЗП-Истанбул, получена в 15,49 часа на 22.11.2016 г. и заплатили на 01.12.2016 г. сумата от 35786 евро /69991,33 лева/, ЗП Италия, получена в 4