Решение № 78 от 13.04.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Ботевград, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20221810200610 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Г. Г. К., ЕГН: **********, против Заповед за задържане на лице рег. № 246зз-653/21.11.2022 г., издадена от Ц. Х. П. – инспектор в група „Криминална полиция“ при РУ Ботевград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за извършено престъпление по чл. 144, ал.

1 НК – отправени закани и заплахи по телефон във връзка с докладна записка № 246р-15727/2022 г. по отношение на Г. Г. К., е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на РУ Ботевград.

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Претендира се отмяната й.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. Г. К., редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник - адв. В. В. от САК, който пледира за отмяна на оспорената заповед по съображенията в жалбата. Претендира разноски.

1

Ответникът по жалбата – Полицейския орган в РУ Ботевград Ц. Х. П., редовно призован, се явява лично и моли за потвърждаване на издадената заповед.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От показанията на свид. Е. се установява, че е работил в клуб „Е.“ в гр.

Ботевград през месец ноември 2022 г. Имало полицейска проверка и жалбоподателя К. го помолил да стои при него докато приключи проверката.

При тях отишъл Ц. П., инспектор в РУ Ботевград, и попитал К. дали си търси работа. Той му отговорил, че е готов на всякаква работа и двамата си разменили телфонните номЕ.. На другия ден, Г. К. потърсил свид. Е. и му поискал телефонния номер на П., тъй като го бил загубил, и свид. Е. му го дал. След няколко дни, свид. Е. бил потърсен от майката на К. с молба за съдействие от адвокат В. В. заради задържането на сина й.

Със заповед за задържане рег. № 246зз-653/21.11.2022 г., издадена от Ц.

П. – инспектор в група „Криминална полиция“ при РУ Ботевград, жалбоподателят Г. Г. К., бил задържан по реда на чл. 72 ЗМВР на 21.11.2022 г. в 09,30 часа и освободен на 22.11.2022 г. в 09,20 часа. В заповедта била посочена като основание за задържане разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и текстово изписване: „достатъчно данни за извършено престъпление по чл.

144, ал. 1 НК – отправени закани и заплахи по телефон във връзка с докладна записка № 246р-15727/22 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства– преписката по издаване на заповед за задържане рег. № 246зз-653/21.11.2022 г., по описа на РУ Ботевград.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в 2 разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при опЕ.тивна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с опЕ.тивна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган – Ц. Х. П., заемащ длъжност „инспектор в група Криминална полиция“ при Ру Ботевград.

На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при издаване на атакуваната заповед. Издадена е в писмена форма /чл. 74, ал.

1 ЗДвП/ и видно от отбелязването в самата заповед на задържания са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 НПК.

Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл.

74, ал. 2 ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 6 ЗМВР.

Съдът намира обаче, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е посочено фактическото основание за задържане на лицето. В заповедта е посочено основанието за издаването – чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но същата не съдържа мотиви относно фактическото основание за издаването й - тези факти и обстоятелства от обективната действителност, които са дали основание на административния орган да издаде съответното властническо разпореждане (съответния административен акт).

3

По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа мотиви, както относно правното основание за издаването си, така и изложение на факти и обстоятелства (фактически мотиви), които да дадат възможност на засегнатото лице да разбере властническото разпореждане и да организира защитата си срещу него. В конкретния случай в оспорената заповед е посочено, че има данни, че лицето е извършило престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. Липсва обаче цялостна конкретика за обстоятелствата около твърдяното престъпление и как се установява съпричастността на задържаното лице, чрез което да се допълнят мотивите на акта.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон.

В чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за задържане на лица, като в оспорената заповед е вписано като материалноправно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Следователно, необходимо условие, обуславящо упражняването на правомощието на полицейския орган е наличие на данни, че лицето е извършило престъпление.

В конкретния случай в заповедта не е посочено каквото и да било фактическо основание. Не са описани каквито и да било факти и обстоятелства, обосноваващи заключението, че действително за жалбоподателя са налице данни за извършването на престъпление. Описано е, че отправените закани и заплахи са във връзка с докладна записка № 246р15727/2022 г., но такава не е приложена по преписката, касаеща издаването на процесната заповед за задържане, именно и затова съдът приема, че в заповедта липсва фактическо основание за задържане.

Освен това, следва да се има предвид, че проверката е приключила успешно, самоличността на лицето е установена, а видно от протокола за личен обиск, у лицето не са открити вещи и предмети, забранени от закона.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е длъжен да установи фактическите основания, послужили за издаването на 4 административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.

По така изложените съображения се налага изводът за основателност на жалбата и оспорената заповед за задържане на лице следва да се отмени като незаконосъобразна.

По разноските:

При този резултат от оспорването, право на разноски има процесуалния представител на жалбоподателя – адв. В. В. от САК, който е заявил такова искане по чл. 38 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. В. В. от САК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 предл. 2 АПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 246зз-653/21.11.2022 г., издадена от Ц. Х. П. – инспектор в група „Криминална полиция“ при РУ Ботевград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 НК – отправени закани и заплахи по телефон във връзка с докладна записка № 246р-15727/2022 г. по отношение на Г. Г. К., е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на РУ Ботевград.

ОСЪЖДА Ц. Х. П. – инспектор в група „Криминална полиция“ при РУ Ботевград, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. В. от САК, сумата от 750,00 лева /седемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски в производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София – област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните - на жалбоподателя Г. Г. К., чрез адв. В.В. от САК и на ответника Ц. Х. П. – инспектор в група „Криминална полиция“ при РУ Ботевград.

5

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6