Решение № 14579 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14579 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110174309 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 КЗ.

Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД твърди, че на 18.10.2023 г. около 01:00 часа по време на движение по ул. „****“ в гр. София, с посока на движение от ул. „Г.“ към ул.

„******“, пред **, при управление на л.а. „*********“ с рег. № *****, е реализирано ПТП, при което са увредени паркираните л.а. „******“, с рег. № *******, л.а. „*******“, с рег. № ******, л.а. „*****“, с рег. № ******. Към момента на настъпване на ПТП за л.а.

„*********“ с рег. № *****, собственост на майката А.Г. на ответника Х. Х. Х., била налице сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“ с ищеца. Собствениците на увредените автомобили подали заявления за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което били образувани щети, както следва: с № *******, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 756,12 лв., с № *******, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 1158,51 лв., с № ******, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 1173 лв. Обезщетенията били изплатени на собствениците на увредените автомобили. Ответникът управлявал МПС с 1,38 промила алкохол в кръвта и напуснал мястото на ПТП и на осн. чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 КЗ ищецът имал право да получи обратно платеното обезщетение, за което му изпратил регресна покана, неполучена от ответника. Във връзка с гореизложеното ищецът подал заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.05.2024 г., по която било образувано ч.гр.д. № 31178/2024 г., СРС, 161-ви с-в. Била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на ответника по чл. 47 ГПК. След дадени указания по чл. 415 ГПК и ищецът предявява иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 3087,63 лв.

(1568,56 евро), главница за регресна претенция по щети № *******, № ******* и № ****** за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на леки автомобили от ПТП на 18.10.2023 г., около 01:00 часа на ул. „****“ в гр. София, с посока на движение от ул. „Г.“ към ул. „******“, ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ответникът Х. Х. Х., чрез особения представител адв. Й. М., оспорва иска. Счита иска за недоказан – недоказан бил механизмът на ПТП, както и вида и размера на щетите.

1

Няма доказана вина за ответника, а в условията на евентуалност – ако вина имал ответника, прави възражение за съпричиняване – автомобилите били паркирани неправилно. Оспорва да е имало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „гражданска отговорност“ и да са плащани премиите. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ

По този иск в тежест на доказване на ищеца е: наличие на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между ищеца застраховател и ответника; плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за причинени вреди; обективно противоправно поведение на водача (включително и механизма на настъпване на инцидента) при причиняване на застрахователното събитие и причинени щети (включително вид и размер); управление на МПС под влияние на алкохола или напускане на местопроизшествието, преди идване на органите на МВР; вид и размер на вредите.

Видно от договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № BG/08/******/28.03.2023 г. ищецът е застраховал гражданската отговорност собственика и упълномощените от него лица да управляват автомобил л.а.

„*********“ с рег. № ***** за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, за периода 29.06.2023 г.-28.06.2024 г. Полицата е сключена с А. Д. Г., като представеният по делото екземпляр няма подпис на това лице, но по досъдебно производство № 45118/2023 г. на СРП то е разпитано и е потвърдило, че договорът действително е сключен с нея, а така също и, че е майка на ответника Х. Х. Х..

Представеният по делото екземпляр от полицата е подписан с квалифициран електронен подпис за ищеца, като валидността на подписа е потвърдена от удостоверение от „Информационно обслужване“ – л. 248 от делото, а така втори е въпросът, че ищецът, получавайки застрахователната премия и плащайки застрахователното обезщетение, във всички случаи е потвърдил по чл. 293 ТЗ всякакви възможни дефекти на формата. На л. 189 от делото е приложен документ за платена първа вноска по застрахователната премия, поради което и по арг. чл. 351, ал. 3 КЗ застрахователният договор е влязъл в сила.

От саморъчните обяснения на ответника по досъдебно производство № 45118/2023 г. на СРП от 18.10.2023 г., както и от трите констативни протокола за ПТП от 18.10.2023 г. с №№ 1897921, 189719 и 1897924, които за гражданския съд съставляват извънсъдебно признание на неизгодни факти, се установява, че на тази дата ответникът в гр. София поради невнимание, дал газ и не успял да овладее колата, ударил три паркирани коли, след което паркирал своята кола, а после дошли органите на реда. Причинната връзка между този механизъм – движение с несъобразена скорост и загуба на контрол над л.а. „*********“ с рег. № ***** и настъпилите увреждания по л.а. „******“, с рег. № *******, л.а. „*******“, с рег. № ******, л.а. „*****“, с рег. № ******, е потвърдена от заключението на в.л. Й. по САТЕ, както и от разпитаните по настоящото дело свидетели Д. (младши автоконтрольор, посетила мястото на инцидента), Д. (автоконтроьор, посетил мястото на индицента), Д.

(живущ в непосредствена близост до инцидента) и В. (живущ в непоследствена близост до инцидента).

Доказателства за съпричиняване поради неправилно паркиране на а. „******“, с рег.

№ *******, л.а. „*******“, с рег. № ******, л.а. „*****“, с рег. № ****** по делото не са събрани. Тежестта за това е на ответника.

Фактът, че ответникът е шофирал при въздействие на алкохола, се установява от талона за изследване (подписан и от ответника) с алкотест дрегер 7510 с № ARDM-0207 от 18.10.2023 г. – л. 29 от досъдебно производство № 45118/2023 г. на СРП, видно от който ответникът е бил с 1,30 промила алкохол в 2:21 минути през нощта. Според свидетелските показания инцидентът е бил около 01:00-01:30 часа през нощта. На л. 22 от досъдебно 2 производство № 45118/2023 г. на СРП е приложена справка за дрегери, преминали последваща проверка за точност, според който процесният дрегер е с установена точност до 02.11.2023 г. – и към датата на процесното ПТП. Така, едно от алтернативните основания, на които е предявен искът, е установено в процеса.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че собствениците на увредените л.а. „******“, с рег. № *******, л.а. „*******“, с рег. № ******, л.а. „*****“, с рег. № ****** са подали заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което е образувана щета с № *******, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 756,12 лв., с № *******, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 1158,51 лв., с № ******, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 1173 лв. Определените застрахователни обезщетения са изплатени на собственика на увредените автомобили.

Ето защо и ответникът носи деликтна отговорност за причинените вреди, а ищецът е длъжен да покрие и е покрил същата. В полза на ищеца е възникнало регресното право по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и искът е доказан по размер. Относно размера, до който е основателен искът, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 500, ал. 1 КЗ застрахователят има право да получи застрахователното обезщетение, което платил, което съгласно чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда на имущественото благо, което е увредено.

Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не дерогира разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“. В този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І т.о.

В практиката на ВКС (решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I т.о. и решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о., по КЗ (отм.), но която практика не е загубила актуалността си) е прието, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност. Изключение от това принципно положение е предвидено в правилото на чл. 17, ал.

1 от Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. за задължителното застраховане, което посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години.

В конкретния случай л.а. „******“, с рег. № ******* не отговаря на това условие, тъй като е бил на над 8 години от пускане в експлоатация при ПТП-то и не е бил в гаранция.

Стойността на ремонта и новите части по средни пазарни цени за л.а. „******“ е 1060,56 лв., за л.а. „*******“ е 2083,73 лв., а за л.а. „*****“ – 2363,05 лв. Видно от заключението на в.л.

Й. по САТЕ ищецът е ликвидирал щетата по експертна оценка, за което е заплатил обезщетения в по-малки размери от среднопазарните, поради което съдът намира, че регресното право на ищеца е възникнало в размер на по-малката и реално платената от ищеца сума от 756,12 лв.+ 1158,51 лв.+1173 лв.=3087,63 лв. (1568,56 евро), като искът следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 ГПК 22.05.2024 г. до окончателното плащане.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът.

3

Ищецът в исковото дело е сторил разноски от 31,57 евро за държавна такса по исковата молба, 230,08 евро депозит за особен представител, 60 евро депозит за свидетели, 450 евро депозит за вещо лице, като по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на 200 евро, или общо – 971,65 евро. В заповедното дело разноските на ищеца са 57,14 евро. Тези суми следва да се присъдят на ищеца.

На осн. чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да възстанови на бюджета разноските за експертиза 50 евро и за призоваване на свидетели 60 евро, общо 110 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, против Х. Х. Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 3087,63 лв. (1568,56 евро), главница за регресна претенция по щети № *******, № ******* и № ****** за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на леки автомобили (л.а. „******“, с рег. № *******, л.а. „*******“, с рег. № ******, л.а. „*****“, с рег. № ******) от ПТП на 18.10.2023 г., около 01:00 часа на ул. „****“ в гр. София, с посока на движение от ул. „Г.“ към ул. „******“, причинено виновно от ответника при управление на л.а. „*********“ с рег. № *****, със застраховка гражанска отговорност при ищеца по застрахователна полица № BG/08/******/28.03.2023 г., при управление на автомобила под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 30.06.2024 г. по ч.гр.д. № 31,178/2024 г., СРС, 161ви с-в ОСЪЖДА Х. Х. Х., ЕГН **********, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 971,65 евро, разноски, сторени в производството, и сумата от 57,14 евро, разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 31,178/2024 г., СРС, 161-ви с-в.