Определение № 4087 от 11.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4087 гр. София, 11.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20241100606305 по описа за 2024 година

Производството е по ред на чл. 243, ал. 8 от НПК

Образувано е по постъпила въззивна жалба от обвиняемия А. Ц. Г. срещу определение № 525/18.02.2022 г. на СРС по н. ч. д. № № 13983/2021 г., с което е отменено постановление от 8.02.2017 година на прокурор при СРП (с дата на извеждане в деловодството на СРП 20.04.2018 г.) за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ 5434/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр № 34216/2014 по описа на СРП.

В жалбата се излагат аргументи за неправилност на първоинстанционния акт и се прави искане да бъде отменено. Твърди се, че определението не е връчено на обвиняемия по надлежния ред, защото е било връчено на негова пълнолетна сестра, която не е негов представител и пълномощник, нито е член на семейството и/или домакинството му. По същество се излагат доводи за незаконосъобразност на актуваното определение, тъй като в разрез с разпоредбата на чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК районният съд не е дал на прокурора задължителни указания относно прилагането на закона. Вместо това били дадени указания относно събирането на допълнителни гласни доказателства, като било поискано да се изясни и обстоятелството, че обвиняемият е управител на търговско дружество „В..БГ“. Указано било да се разпитат хора, свързани със соченото дружество, както и най-близки родственици във връзка с обстоятелството, дали тези родственици или дружеството не са използвани за осъществяване на измамливи действия. Навеждат се доводи за неправомерна намеса на първоинстанционния съд в работата на наблюдаващия прокурор и насоката на разследването чрез даване на указания какво и как да се разследва и какъв обем от доказателства да се събира. Излага се становище, че щом делото е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, а именно липса на осъществен състав на престъпление, то първоинстанционният съд е следвало да ограничи преценката си единствено до приложимостта на цитираната норма, като провери дали в случая не е налице основанието на т. 2 на чл. 243, ал. 1 НПК – недоказаност на обвинението. Изтъква се, че ако се приеме извършването на измамливи действия от страна на обвиняемия по отношение на свидетелите В. и Д., то от това би следвало, че всеки неизряден длъжник към кредитна институция или физическо лице осъществява състав на престъплението измама. Навежда се съдебната практика, че наличието на неизпълнено задължение по договор следва да се урежда по правилата на гражданския процес, тъй като наказателното преследване срещу длъжници в тези случаи би представлявало неоправдана репресия. В заключение изтъква, че постановлението за прекратяване е правилно, тъй като в процесния случай са налице 1 единствено гражданскоправни взаимоотношения, произтичащи от договор за заем и подписан запис на заповед, който гарантира връщането на заема. Отправя искане за отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно и за потвърждаване на постановлението на СРП.

В отговор на постъпилата от обвиняемия А. Ц. Г. въззивна жалба е депозирано възражение от пострадалите К.Х. В. и Ю.Й. Д. чрез повереника им, в което се поддържа, че жалбата е неоснователна и се излагат доводи за правилността на атакуваното с нея определение.

Въззивният съд, като прецени изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка съгласно чл. 243, ал. 7 НПК. Жалбата срещу определението е подадена в предвидения в закона срок и произхожда от процесуално легитимирано лице – обвиняем, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 22.10.2014 година с постановление на прокурор при СРП за измама по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 НК.

В хода на разследването в качеството на обвиняем на 6.01.2016 г. е бил привлечен А.

Ц. Г. за две престъпление против собствеността – измама – по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1 НК по отношение на К.Х. В. и по чл. 210, ал. 1 т.5 вр. с чл. 209, ал. 1 НК по отношение на Ю.Й.

Д. – за това, че на 5.01.2010 година, в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, Г. възбудил у К. В. заблуждение, създавайки и неверни представи, че е финансов брокер и че с предоставени от пострадалата парични средства ще реализира печалба на борсата, като с това е причинил на В. имотна вреда, в размер на 45 000 евро, с левова равностойност 87 750 лева – измама в особено големи размери и представляваща особено тежък случай; както и за това, че на 5.01.2010 г., в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, Г. възбудил у Ю.Й. Д. заблуждение, създавайки му неверни представи, че е финансов брокер и че с предоставени от пострадалия парични средства ще реализира печалба на борсата, като с това му причинил имотна вреда в размер на 10 000 евро, с левова равностойност 19 500 лева – измама в големи размери.

Производството по делото вече е било прекратявано с постановление от 8.07.2017 г. от прокурор при СРП на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Постановлението е било отменено от СРС с определение от 2.05.2017 г., което впоследствие е било потвърдено и от СГС.

В титулната част на постановлението, предмет на разглеждане пред първостепенния съд в настоящата процедура по чл. 243 НПК, отново е посочена дата на постановяване 8.07.2017 г., която обаче очевидно представлява техническа грешка на прокурора, защото е видно, че постановлението е издадено след изпълнение на част от указанията на съда в определението за отмяна на предходното прекратяване на наказателното производство с постановление от тази дата. Техническата грешка обаче е преодолима, тъй като от печата за извеждане в деловодството на СРП е видно, че датата на обявяването на разглежданото постановление е 20.04.2018 г. В този смисъл несъмнено е ясно, че пред СРС е обжалвано постановлението от 20.04.2018 г., а не от 8.07.2017 г., което вече е било отменено от съда.

С атакуваното в настоящата форма на съдебен контрол в досъдебното производство постановление прокурорът при СРП отново е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

В постановлението е приета за установена фактическа обстановка, която първоинстанционният съд е приел, че е изведена преди да бъдат изчерпани всички възможни действия за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване.

Прокурорът е приел за установено, че обв. Г. и св. К. В. се познавали от 2008 г.

Дъщерята на св. В. запознала майка си с обвиняемия, тъй като чула от нейна приятелка М., че била дала пари на Г., за да реализира печалба от финансовата борса и останала доволна от услугите му като брокер. Същата година св. В. и обв. Г. се срещнали в MOЛ, находящ се на бул. Стамболийски в присъствието на св. Д., с когото свидетелката живеела на съпружески 2 начала. На срещата обв. Г. обяснил, че работи като самостоятелен финансов брокер и търгува с акции на финансовата борса, като по този начин печели парични средства.

По време на срещата със свидетелите В. и Д. обв. Г. успял да ги убеди в добрите си умения във финансовата сфера, като изтъкнал, че се справя отлично при боравенето с акции и ценни книжа на борсата. Уверил В., че чрез използване на различни финансови инструменти от предоставените му от нея парични суми, използвани в нискорискови операции на финансовата борса, ще бъде реализирана печалба, от която тя ще получава 2 процента.

Св. В. се съгласила да участва в борсови операции по избор на обв. Г. му и предала същата година парична сума в размер общо на 28 000 евро; през 2009 г – 15 000 евро и на 5.10.2010 г. – 2000 евро. Св. Д. също приел, че обвиняемият е убедителен и поискал да участва чрез него в операции на финансовата борса и му предал 10 000 евро.

При всяко предаване на сума от страна на свидетелите бил изготвян запис на заповед и договор за паричен заем, с което свидетелите смятали, че обезпечават вземанията си.

Впоследствие 2-3 пъти обв. Г. давал на ръка пари на свидетелите – от по около 1000 лв., за които твърдял, че са печалби от борсата.

Прокурорът приел, че обв. Г. не успял да реализира печалба и съответно да върне парите на двамата свидетели.

От изискваната в хода на разследването справка от КФН за вписванията в публичните регистри по чл. 30, ал. 1 от ЗКФН, се установява, че не е издавано разрешение на обвиняемия за извършване на дейност като финансов брокер и той не притежава сертификат.

Обвиняемият е заявил в началото на разследването, че е участвал като брокер в БФБ, където е имал открита сметка, по която е търгувал, за което не се изисквало сертификат.

Първоинстационният съд е отбелязал положените усилия на прокурора след предходната отмяна на прекратяването на наказателното производство, но е отбелязал, че те не са достатъчни, защото следва да се изяснят още релевантни фактически положения.

Въззивният съд, след като извърши на свой ред проверка за законосъобразност на постановеното прекратяване на наказателното производство в рамките на компетентността си, установи, че крайният правен извод на прокурора е преждевременен, т.е. постановен при допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение.

Развитието на делото досега изисква да бъдат направени две принципни уточнения – за процесуалната власт на съда и основанията за нейната обвързваща сила по отношение на прокурора, доколкото тя се оспорва, и за разграничението между неизпълнението на валидно поето договорно задължение, гражданскоправната и наказателноправната измама.

Разпоредбата на чл. 243 НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки, като постановлението следва да отговаря на изискванията на чл. 199, ал. 2 НПК да бъде мотивирано в степен, която е достатъчна, за да бъде проследен пътят на формиране на вътрешното убеждение на прокурора по всеки съществен въпрос от предмета на произнасяне. Съгласно чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК съдът има компетентност да отмени постановлението за прекратяването на наказателното производство и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, т.е. относно приложението и на процесуалния, и на материалния закон. След като съдът има такова правомощие, това означава, че според цялостната концепция на НПК изпълнението на задължителните указания на съда не представлява нарушение на основния принцип на наказателния процес по чл. 14, ал. 1 НПК прокурорът да вземе решенията от неговата компетентност по вътрешно убеждение. Правомощието на съда по съдебен контрол върху прекратяването на наказателното производство в досъдебната фаза не влиза в противоречие и с изискванията на чл. 18 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи да основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс. НПК като всеки нормативен акт е изграден върху принципа на юридическата ефективност. Иначе казано, всички правомощия на органите на наказателния процес следват нормативна логика, която ги поставя в такава обусловеност и 3 взаимозависимост, която позволява да се постигне заявената в чл. 1 НПК цел, като същевременно се зачитат основните човешки права. Поради това, ако в НПК е предвидено, че орган на наказателния процес дава на друг орган на наказателния процес задължителни указания по приложение на правото, то адресатът на указанията не разполага с правно основание да откаже да ги изпълни, ако указанията изхождат от законоустановена компетентност, чийто обхват винаги следва да бъде разбиран в съответствие с основните начала на наказателния процес.

В светлината на изтъкнатите принципни съображения следва да бъде уточнено и това, че правомощията на съда в тази форма на съдебен контрол в досъдебното производството се изразяват в извършване на проверка дали изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място, съдът трябва да изясни дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Същевременно обаче съдът не бива да изземва функциите на обвинението по събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решение на кого да повдигне обвинение (конституционните правомощие по чл. 127, т. 1, 2, 3 КРБ). Както и при вътрешноистанционния съдебен контрол на съдебните актове, така и при съдебния контрол в досъдебното производство, задължителните указания относно прилагането на закона – процесуалния и материалноправния, изключват възможността да се дават указания за определен конкретен резултат при решаване на делото.