Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 207 от 13.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6639/2024
Вид
Решение № 207
Подписан
13.01.2025
Състав
Стефан Кюркчиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 119 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.380, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. С., 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20241100106639 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата М. А. Д. твърди, че е понесла значителни неимуществени вреди, в резултат настъпването на пътно-транспортно произшествие, на 13.02.2024 г. в гр. С.. Пътният инцидент настъпил, когато ищцата пресичала пътното платно на ул. „Хайдут Сидер“, в района на площад „Преображение“, върху обозначена пешеходна пътека, когато внезапно била ударена от лек автомобил „Фиат Крома“, с рег. № *******, управляван от водача Г.В.П. който се движел по „Хайдут Сидер“ с посока от ул. „Цар Симеон“ към бул. „Сливница“.

Според твърденията на ищцата, причина за настъпване на ПТП било противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Фиат Крома”, който е нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като не е спрял на пешеходната пътека, не я е пропуснал да премине като пешеходец. Вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие ищцата твърди, че е получила изключително тежки травматични увреждания. Релевира твърдения, че поради получените увреждания била хоспитализирана по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов” в 1 тежко състояние с палпаторна болезненост в лява гръдна половина, болки в ляво рамо, лява ръка, гърба и ляво коляно. Ищцата поддържа, че в резултат от получените телесни увреждания е понесла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които ще продължава да търпи и за в бъдеще, невъзможност се движи и да спи спокойно, непрекъснато приемала обезболяващи, изпитвала затруднения при осъществяване на ежедневните си дейности и имала нужда от чужда помощ. Навежда доводи, че в резултат от настъпилото пътно-транспортно произшествие се влошило значително и психическото й състояние – изпитвала психически дискомфорт и страх от случилото се, който не можела да преодолее и към настоящия момент. Неимуществените вреди, които претърпяла, ищцата сама оценява на около 30 000 лева. Доколкото гражданската отговорност на водача, който бил отговорен за причиняването на деликта, била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното дружество - ЗК „Л.И.“ АД за ищцата възникнал правен интерес да отправи претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Претенцията на ищцата до застрахователя била отправена първо извънсъдебно, чрез писмено изявление вх. № 2453/07.03.2024г. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД да й заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния за произнасяне от застрахователя по претенцията за заплащане на обезщетение - 07.06.2024 г. до датата на окончателното му изплащане. Предвид очаквания положителен изход от спора, ищцата претендира и за осъждане на ответника да й плати сторените съдебни разноски.

Ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД оспорва предявения иск само по размер, според изричното уточнение, направено от процесуалния му представител в първото открито съдебно заседание. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, която покрива отговорността на водача на лек автомобил „Фиат“, модел „Крома“, с рег. № ******* към датата на процесното ПТП. Поддържа становище, че претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от настъпилото ПТП на 13.02.2024г. е значително завишена по размер, спрямо 2 реално претърпените вреди от произшествието. В тази връзка ответникът релевира доводи, че от приложената медицинска документация се установявало успешното лечение на получените при процесното ПТП травми в рамките на 40 дни и нямало данни за възникнали усложнения. Оспорват се твърденията на ищцата, че тя е била обездвижена и е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си, както и твърденията за продължителни болки, страдания и психически последствия. Излага се становище, че размерът на претендираното обезщетение следвало да бъде определен в съответствие с принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, както и със съдебната практика при аналогични случаи. В тази връзка от ответната страна се поддържа, че паричният еквивалент на търпените вреди, който следвало справедливо да възмезди ищцата за претърпените от нея болки и страдания, в резултат от процесното пътнотранспортно произшествие е в размер на не повече от 10 000 лв.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-88/21.10.2018 г. на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР мотивира твърдението за настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие на 13.02.2024 г., около 16:00 ч. в гр. С., в района на ул. „Хайдут Сидер“ и ул. „Цар Симеон“, с участието на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Крома“, с рег. № *******, управляван от водача Г.В.П. и ищцата М. А.

Д. – в качеството й на пешеходец. Инцидентът настъпил, след като при управление на лекия автомобил, водачът му, движейки се в посока от ул. „Цар Симеон“ към бул. „Сливница“, достигайки ул. „Хайдут Сидер“, в района на площад „Преображение“ не пропуска и реализира ПТП с пресичащата по пешеходна пътека тип „Зебра“ пешеходка М. А. Д., причинявайки й травматични увреждания.

С доклада по делото на основание чл. 146 ГПК, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид направените изявления на страните, съдът прие за установени и ненуждаещи се от доказване твърденията на ищцата, че на посочената в исковата молба дата и място и при посочения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП - ищцата е получила телесни увреждания.

3

Като доказателства по делото са приети медицински документи: епикриза по ИЗ № 6721/2024 г., издадена от Клиника по хирургия при УМБАЛСМ „Н.

И. Пирогов“ - гр. С., резултат от медицинско изследване – образна диагностика /стр. 6-7 и стр. 8/, които съдържат специализирана медицинска информация относно здравословното състояние на М. А. Д. след настъпването на процесното ПТП, където пострадалата е постъпила за лечение в споменатото лечебно заведение на 13.02.2024 г. Съдържанието на споменатите документи не се обсъжда подробно, доколкото е обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза, изготвено от д-р К. С., мотивира следните изводи, относно подлежащите на установяване правно значими факти:

Като резултат от претърпяното пътно- транспортно произшествие, ищцата е получила следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на главата, охлузни рани в областта на двете скапули, фрактура на 4,5, и 8-мо ребро в лява гръдна половина, контузия на лява раменна става, контузия на лява колянна става, върхов пневмоторакс - 3 мм.

За лечение на получените травматични увреждания, при ищцата е било проведено консервативно лечение с вливане на физиологични разтвори, обезболяващи медикаменти и покой. Направено е рентгенологично проследяване на върховия пневмоторакс, при което е било установено, че доколкото е имало пневмоторакс, той е претърпял обратно развитие.

Според експертното становище, при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 3-4 месеца. При извършен от експерта преглед на ищцата на 28.11.2024г., не са били установени трайни последици от получените увреждания в областта на гръдния кош и крайниците и е установено наличие белег от рана, разположен в окосмената част на главата над ляво ухо.

Според същото експертно становище, през периода на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания, за период от около 3 месеца, като първите 30 дни, болките са били с по- голям интензитет. При извършения преглед на 28.11.2024 г., от ищцата е било съобщено за наличие на болки в лява гръдна половина, засилващи се при застудяване на времето.

Съобразно направените допълнителни

4 експертни уточнения в проведеното открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2024 г., пациентът може да изпита пристъпи на задух, когато има тотален пневмоторакс. При такава диагноза- засегнатата половина от белия дроб отпада от функцията и дишането може да се осъществи само с едната белодробна половина. Ето защо, при такава симптоматика е налице затруднено дишане. Експертното становище е, че констатирания при ищцата пневмоторакс е минимален и това състояние подлежи на проследяване, което в случая е било направено. В конкретния случай е имало съмнение за наличие на пневмоторакс в ляво, като в този случай за доказване на състоянието практиката е да се провеждат повторни снимки. При извършения преглед на ищцата от вещото лице, тя е съобщила, че са били направени допълнителни рентгенови снимки снимки. Тъй като снимките не са били предоставени на вещото лице, фактът, че са били направени дава основание да се предположи, че не е налице рентгенологично потвърждение за наличие на пневмоторакс.

Вещото лице уточнява, че по отношение на това увреждане - експертното заключение е основано единствено на обяснението на ищцата, че е направила прегледи за проследяване развитието на това състояние.

В дадените пред съда показания, свидетелката С.Н. Д. /майка на ищцата по делото/ заявява, че е узнала по телефона, че дъщеря й е претърпяла ПТП, след което тръгнала веднага за С.. Видяла дъщеря си за първи път в „Пирогов“, тя била цялата в кръв, с обръсната глава, тъй като била шита и имала голям хематом, с три шева на главата и превръзка около цялата глава.

Според свидетеля, ищцата била в състояние на шок. Дъщеря й била придържана от мъж от персонала на болницата, защото искала да стане и била в някакво „особено състояние“. Впоследствие ищцата останала в отделение по гръдна хирургия „Пирогов“, а свидетелката през цялото време била неин придружител. Според свидетелката, ищцата престояла в болницата около пет дни. Свидетелката сочи, че в резултат от получената травма в гръдния кош, дъщеря й не можела да се движи, а наред с това имала и счупен мост, поради което не можела да се храни и се налагало да й дава храната със сламка. Не можела да ходи и до тоалетната сама. Ищцата можела да се привдигне, за да смени позицията на тялото си единствено с усилия от нейна страна, както и с помощта на свидетелката и то по определен от докторите начин. След като изписали дъщеря й от „Пирогов“, свидетелката останала в нейното жилище в С., за да й помага. Свидетелката сочи, че се налагало да помага на дъщеря си, 5 защото се получило усложнение, след като я изписали от болницата. Лекарите им обяснили, че в белия дроб имало някаква течност, поради което дъщеря й се задавяла и много кашляла, а в резултат от това изпитвала болки и в ребрата.

Ходили отново два пъти на снимки и прегледи в „Пирогов“, за да им изпишат антибиотик. Според свидетелката, ищцата изпитвала силни болки поради усложнението от белия дроб и се наложило да приема антибиотици десет дни.

Свидетелката останала повече от месец в жилището на дъщеря си, за да й помага. Когато си тръгнала от дома й, нямало кой да помага на ищцата, поради което тя започнала да излиза сама навън за дребни неща, ходела на прегледи, а при пазаруването й помагала нейната дъщеря. Свидетелката сочи, че към настоящия момент, ищцата не се чувства добре, поради това, че времето е лошо, а при такова време започвало да изпитва болки в рамото и гърба.

При липсата на спор между страните по делото е приет за установен факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП – 13.02.2024 г. е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Крома“, с рег. № *******, със застрахователно покритие, предоставено от ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД.