Решение № 45 от 16.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Варна, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223000500518 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод на въззивна жалба от П. К. Л., чрез адв.Т. И.

Т., срещу решение № 142/05.08.2022г. на ОС Разград по гр.д. № 3 8/2022г., с което е отхвърлен искът на въззивника срещу Община Кубрат с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. Чл.286 ЗЗД и чл.36 ЗА за заплащане на дължимо по договор за правна помощ възнаграждение в размер на 65 000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и въззивникът е осъден да заплати разноски в размер на 2510лв.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът счита , че от доказателствата по делото безспорно се установява, че между страните е сключен договор за правни услуги, въз основа на който след предявяване на възнамерявания иск, задължението на доверителя да заплати уговорената сума е станало изискуемо. Уговореното в договора възнаграждение е в размер на 75 000лв., от което са заплатени 10 000лв., поради което е налице неизпълнение на задълженията по договора от страна на доверителя. Въззивникът оспорва като неправилни изводите на съда относно квалифициранетона процесния договор като каузален и заплащането по него е договорено като дължимо за извършена работа. Излага съображения, че сключеният между страните 1 договор за правни услуги не представлява каузален договор, като при тълкуването на същия се налага извод, че той е сключен за съдействие, а не за краен резултат и не съдържа уговорки да се преценява доколко точно довереникът е изпълнил задълженията си, според предмета на поръчката. Не се съдържат и уговорки за разделяне на адвокатското възнаграждение на части или според свършената до даден момент работа или според броя на съдебните инстанции. Посочва също, че по арг. На чл.20а, ал.2 ЗЗД уговореното възнаграждение може да се изменя само по взаимно съгласие между страните и не може ад се тълкува в изгода на страната, която го оспорва. Въз основа на договореното, клиентът по договора носи риска да заплати целия размер на адвокатското възнаграждение, като е без значение резултатът от делото и дали то ще приключи в едно или повече заседания.

Като неправилен и необоснован се оспорва и извода, че с прекратяването на заведеното в изпълнение на договора търговско дело е отпаднало основанието на договора за правни услуги и е прекратен по право мандата на довереника, с аргумента, че възможността на доверителя да оттегли поръчката във всеки един момент, не го освобождава от задължението да заплати на довереника направените разноски и възнаграждение. Посочва също, че в чл.10,ал.3 от договора, в съответствие с нормата на чл.288, ал.1 ЗЗД е постигната договорка, че при прекратяване на договора поради оттегляне на представителството от доверителя, той дължи на довереника направените до момента разноски и пълния размер на договореното възнаграждение. Моли се за отмяна на решението на ОС Разград и постановяване на друго ,с което искът да бъде уважен с присъждане на съдебно деловодни разноски.

Въззиваемата страна Община Кубрат оспорва основателността на въззивната жалба. Отправено е заявление до въззивника за разваляне на договора за правна помощ от 20.03.2018г. поради виновно неизпълнение на задълженията на доверителя, изразяващи се в предоставяне на некачествена правна помощ по депозиране на недопустима искова молба по т.д. № 212/2018г. на ВОС, неверен правен съвет, че Община Кубрат е освободена от внасяне на държавна такса, както и, че до приключване на делото не се налага заплащане на суми на „Еко 215“ЕООД по издадените 2 бр. изп. Листи, на основание чл.78, ал.1 ЗЗД.По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, решението на ОС Разград да бъде потвърдено, като се присъдят разноските.

Въззивна жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.2 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване на останалите изисквания за редовност, поради което е допустима.

Предвид извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съгласно който въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатират допуснати нарушения на императивни материални норми.

ВнАС по предмета на спора прецени следното:

2

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството му на адвокат и съгласно сключен на 20.03.2018г. договор за правни услуги с Община Кубрат му е възложено извършване на всички необходими правни и фактически действия по образуване и водене на гражданско дело срещу „ЕКО 215“ЕООД, при договорено до окончателното приключване на делото възнаграждение в размер на 75 000лв. Ищецът предприел действия в изпълнение на договораизготвяне и депозиране на искова молба пред ВОС, изготвяне и депозиране на допълнителни уточняващи молби, подаване на молба за обезпечаване на иска. Твърди, че образуваното по подадената искова молба дело № 212/2018г. по описа на ВОС е прекратено поради оттегляне на иска от Община Кубрат.

В изпълнение на договора за правни услуги, през м. май 2018г., Община Кубрат му е заплатила възнаграждение в размер на 10 000лв. и е останала задължена със сумата от 65 000лв. Претендира заплащане на остатъка от дължимото възнаграждение по договора за правна помощ в размер на 65 000лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата.

Ответникът Община Кубрат с писмен отговор в срока по чл.131 ГПК оспорва основателността на иска, като навежда твърдения, че не е настъпила договорената в основание за плащането предпоставка; налице е неизправност на ищеца във връзка с качеството на договорената правна услуга. Оспорва иска по размер, като твърди, че договореното възнаграждението е за процесуално представителство и защита на три инстанции и до окончателното приключване на делото. Твърди още, че възнаграждението не се дължи тъй като договора за правна помощ е нищожен, като противоречащ на ЗОП, сключен при заобикаляне на ЗОП и поради накърняване на добрите нрави. Евентуално твърди, че договорът е унищожаем, като сключен при грешка и измама. Излага също, че ищецът не е изпълнил добросъвестно задълженията си по договора. По същество моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно осн. чл.79 ЗЗД, вр. Чл.286 ЗЗД и чл.36 ЗА.

Като съобрази становищата на страните и представените доказателства съдът прави следните изводи относно релевантните за спора факти:

В производството е установено и страните не спорят, че са сключили на 20.03.2018г. договор за правна защита и съдействие, с който Община Кубрат е възложила на ищеца в качеството му на адвокат действия по образуване и водене на търговско дело срещу „ЕКО 2015“ЕООД, с което общината е била в установени с договор за общинска поръчка № 150/27.08.2015г. търговски взаимоотношения. В договора е посочено, че по възлагане от Общината довереникът приема да осигури защита под формата на процесуално представителство при завеждане и водене на делото до окончателното му завършване пред всички инстанции, изготвяне на необходимите процесуални документи, като във всеки случай използва законосъобразно уредените в страната процесуални способи; да изпълнява възложените действия с грижа на добър стопанин, да осъществява процесуалното представителство на общината, съобразно договореното с договора и указанията на доверителя, 3 като своевременно го уведомява за изпълнението на възложените му действия, да предлага възможности за довършване на започнати, но незавършени, не по негова вина действия; довереникът не може да извършва действия по преупълномощаване и на разпореждания по начин, ангажиращ отговорността на доверителя, без предварително съгласие на последния.

Не спорят, че в чл.9 от договора е предвидено заплащане на оказаната адвокатска помощ възнаграждение в размер на 75 000лв., като е посочено, че размерът на възнаграждението е определен по чл.7, ал.2, т.6 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно на предварително установената цена на предявимия иск – 5 877 504лв. Заплащането на държавни такси и разноски във връзка с действията по предмета на договора са за сметка на доверителя. В чл.10 от договора е посочено, че договорът има задължителна сила за страните от датата на подписването му до окончателното изпълнение на задълженията по него или до прекратяването му. Договорът може да се прекрати предсрочно по взаимно писмено съгласие на страните или с изпълнение и отчитане на резултата. При прекратяване на договора поради оттегляне на представителството от доверителя, той дължи на довереника направените до момента разноски, както и пълния размерна договореното възнаграждение.

Не е спорно между страните, че през м. май 2018г. Община Кубрат е заплатила на ищеца 10 000лв., представляващи част от договореното с договора за правна защита и съдействие възнаграждение.

Видно от приложените по делото преписки по т.д. № 212/2018г. по описа на ВОС, в.ч.т.д. №28/2019г. по описа на ВнАС, ч.в.т.д № 360/2018г.

ВнАС, в.ч.т.д.№ 320/2018г. и в.ч.т.д. № 321/2018Г. на ВнАС, в изпълнение на задълженията си по договора адв. Л. е предприел и извършил следните действия: изготвил и депозирал на 13.02.2018г. пред ВОС искова молба, с която е предявен иск срещу „Еко 2015“ЕООД, по която е образувано т.д.

№212/2018г. С исковата молба е заявена недействителност на сключения между община Кубрат и „Еко 2015“ЕООД договор № 150/27.08.2015г. за изпълнение на дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от територията на общината до депо за неопасни отпадъци гр.Разград. В исковата молба не е посочен размер на защитим материален интерес и е посочено, че община Кубрат на основание чл.84, т.3 ГПК е освободена от заплащане на такси. Съдът е оставил исковата молба без движение, като са дадени указания и срок, ищецът да посочи размер на защитимия интерес. В предоставения срок, адв. Л. като процесуален представител на Община Кубрат е депозирал молба вх.№ 5661/21.02.2018г., с която е уточнил цената на предявените искове в размер на 4 897 992лв.

Не е спорно, а и от представените заверени копия от решения, изп.листи и удостоверения се установява, че с влезли в сила решения от 30.10.2017г. по арбитражно дело № 1/2017г. и от 30.10.2017г. по арб.дело № 264/2016г. на Арбитражен съд Варна, в изпълнение на договор 150/27.08.2015г. Община Кубрат е осъдена да заплати на „Еко 2015“ЕООД договорени и неплатени възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на забава до окончателното изплащане и мораторна лихва за забава; въз основа на 4 издадените по тези решения изпълнителни листи, са образувани изпълнителни дела срещу Община Кубрат за вземания в размер на 5 877 504лв., по които са наложени запори върху банкови сметки и имущество на общината.

С подаването на исковата молба срещу „Еко 2015“ЕООД, адв. Л. като повереник на Община Кубрат е отправил до ВОС искане по чл.389 ГПК за обезпечаване на предявения иск чрез спиране на водените срещу Община Кубрат изпълнително производство и преустановяване на налагането на запори на банковите сметки на общината. С определение № 678/21.02.2018г.

ВОС е допуснал обезпечение на иска, чрез спиране на изпълнителните производства в хипотезата на чл.391, ал.1, т.2 ГПК- при внасяне от ищеца на гаранция в размер на 50 000лв. С определение №374/07.06.2018г, постановено по ч.т.д.№ 320/2018г. по описа на ВАпС е отменил допуснатото обезпечение, като е приел, че по обстоятелствата въведени в основание на претендирания за обезпечаване иск е налице произнасяне на арбитражен съд, което предпоставя преклудирането им, т.е. липсва интерес от обезпечението поради вероятната недопустимост на иска.