Решение № 3072 от 12.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3072 гр. София, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100504400 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20182308 от 08.09.2021 г., постановено по гр.д. № 15356/2020 г. по описа на СРС, 47 състав, (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20015403 от 21.02.2022 г.), „У.Е.У.Ц. – клон България“ КЧТ е осъдено да заплати на П. В. В., на основание чл. 4, § 3, вр. чл. 7, § I, б. „б“ от Регламент /ЕО/261/2004 на Европейския парламент на Съвета от 11.02.2004 г. и чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, § 1 от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за вреди, претърпени в резултат на отказан достъп до борда на полет W6-4301 от 27.09.2019 г. от летище София (гр. София, България) до летище Лутън (гр.

Лондон, Великобритания), ведно със законната лихва от датата на полета – 27.09.2019 г., до окончателното изплащане, сумата от 50 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от недопускането до борда на полет W6-4301 от 27.09.2019 г. от летище София (гр. София, България) до летище Лутън (гр. Лондон, Великобритания), ведно със законната лихва от датата на полета – 27.09.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени в резултат от недопускането до борда на полет W6-4301 от 27.09.2019 г. от летище София (гр. София, България) до летище Лутън (гр. Лондон, Великобритания), ведно със законната лихва от датата на полета – 27.09.2019 г., до окончателното изплащане.

Със същото решение са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, § 1 от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата от 50 евро до пълния предявен размер от 544,13 лв. и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 300 лв. до пълния предявен размер от 500 лв. като неоснователни.

С определение № 20208644 от 08.11.2021 г. по гр.д. № 15356/2020 г. по описа на СРС, 1

47 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на ищцата П. В. В. за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищцата П. В., чрез адв. В.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Оспорват се изводите на състава на СРС, че по делото не било доказано, че ищцата е направила разходи за закупуване на самолетен билет на стойност 262,99 лв., за административна такса в размер на 16 лв., такса за трансфер от летището в размер на 60 лв., както и разходи за напитки и храна на летището в размер на 50 лв. Твърди, че размерът на тези разходи бил доказан, но евентуално се претендира, че обезщетението е следвало да се определи като се приложи разпоредбата на чл. 162 ГПК. Неправилно според жалбоподателя бил определен и размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че искът следва да се уважи в пълния му предявен размер. Предвид изложеното се прави искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноски за производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „У.Е.У.Ц. – клон България“ КЧТ, в който се излагат съображения за неоснователност на релевираните с въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищцата част. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпило становище и от третото лице-помагач на страната на ответника – „Г.Х.Б.“ ООД, в която се излагат съображения за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Срещу решението в частта, в която ответното дружеството е осъдено да заплати сумата от 50 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, и сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от „У.Е.У.Ц. – клон България“ КЧТ. Твърди се, че ищцата не е изпълнила задължението си да се представи своевременно за качване на борда, поради което не била налице хипотеза на „отказан достъп до борда“ по смисъла на Регламент 261/2004 г. Излагат се съображения за недоказаност на претенциите за обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба на ответника, ищцата П. В. оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че решението в обжалваната част е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок не е постъпило становище от третото лице-помагач „Г.Х.Б.“ ООД.

Подадена е и частна жалба от ищцата срещу определението по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на обжалваното решение в частта за разноските. Поддържа се, че определението е неправилно и необосновано.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „У.Е.У.Ц. – клон България“ КЧТ, с която същата се оспорва.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

По иска с правно основание чл. 4, § 3, вр. чл. 7, § I, б. „б“ от Регламент /ЕО/261/2004 на Европейския парламент на Съвета от 11.02.2004 г.:

Съгласно разпоредбата на чл. 7§ 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп до борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение в размер на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1500 км и за всички други полети между 1500 и 3500 км. Съгласно чл. 3 § 2, б. „а“ от Регламента, същият се прилага при условие, че пътниците имат потвърдена резервация за процесния полет, и освен в случай на отмяна по чл. 5, се представят на гишето за регистрация, както е предвидено, и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не е предвиден час – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане.

В конкретния случай между страните не се спори, че „У.Е.У.Ц. – клон България“ КЧТ е „опериращ въздушен превозвач по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, б. „ б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

По делото са представени общи условия за превоз на пътници и багаж, в сила от 13.08.2018 г. Съгласно чл. 9.11 от тях пътникът следва да бъде при изхода за качване не покъсно от 30 минути преди часа на заминаване на полета.

Не е спорно между страните, а и от представена по делото бордна карта, се установява, че между ищцата П. В. и ответника „У.Е.У.Ц. – клон България“ КЧТ е бил сключен договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни полет номер W4301 по направление летище София- летище Лутън, насрочен за 06:10 часа на 27.09.2019 г. В бордната карта е посочено, че ищцата следва да пристигне на летището в 03:40 часа. Предвидена е проверка на границата в 4:40 часа, пристигане на изхода – 5:25 часа, затваряне на изхода – 5:40 часа и излитане на самолета в 6:10 часа.

От представена разпечатка от системата на „Г.Х.Б.“ ООД, се установява, че ищцата е регистрирана за процесния полет в 5:12 часа, т.е. в рамките на определените 45 минути преди обявения час на излитане съгласно чл. 3 § 2, б. „а“ от Регламента. С регистрирането на ищцата, превозвачът е приел, че същата се е явила на летището в час, позволяващ да се яви навреме на изхода и да се качи на борда на самолета.

Безспорно е по делото, а и видно от извлечение от системата на летищен агент „Г.Х.Б.“ ООД и писмо от третото лице помагач, ищцата е отстранена от полета (чек аут) на 27.09.2019 г. в 5:57 часа. Като причина за отстраняването от полета е посочено неявяване на гейта, поради което местата са дадени на пътници от листа за чакащи.

Установява се от писмо, изх. № 94-00-75/15.11.2020 г. на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ и писмо, изх. № 100-17521/06.11.2020 г. на „Летище София“, че полет номер W4301 е излетял от летище София за летище Лутън, Лондон на 27.09.2019 г. в 06:30 часа.

С оглед доводите във въззивните жалби и в отговорите, спорни между страните продължава да са обстоятелствата дали ищцата е изпълнила задължението си да се яви на изхода на полета не по-късно от 30 минути преди определения по разписание час за излитане, респ. била ли е налице основателна причина ответното дружество да откаже достъп на ищеца до процесния полет.

3

За установяване на посочените обстоятелства в хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Ю.Б.Ц., А.А.Ц. и А.Г.Б..

От показанията на свидетелите Ю.Ц. и А.Ц. се установява, че в деня на процесния полет, те двамата заедно с ищцата и трето за делото лице тръгнали от семейното им жилище в кв. Бояна към 04:15 часа, и пристигнали на летището в 04:30 часа. Чекирали багажа и отишли на изхода за излитане. Свидетелите твърдят, че когато дошъл техният ред, служител, обслужващ гишето им обяснил, че техните билети са продадени на други хора и не могат да се качат на борда на самолета. Разказват, че на самолета се качили други четирима, наредени на опашката след тях. Свидетелката Ц. твърди, че случилото се разстроило ищцата.

Свидетелят Ц. сочи, се наложило да купят нови билети. Тъй като ищцата няма финансова възможност да закупи друг билет, не летяла с тях. Твърди, че докато чакали следващият полет четиримата консумирали кафе, вода и снаксове, но не си спомня цената, на която ги закупили. И двамата свидетели не могат да посочат точен час на пристигане на изхода за качване на самолета.

Свидетелят Б., бивш служител при „Г.Х.Б.“ ООД, изнася пред първоинстанционния съд, че през м. септември 2019 г. работил на летище София като „чек-ин“ агент“. Разяснява, че извеждането на пътниците започва петдесет минути преди обявения час на излитане и приключва петнадесет минути преди този момент. Ако пътниците се явят на гейта след това, същите не били допускани до борда на самолета. Поддържа, че в такъв случай, ако има хора със закупени билети, но без места, премахват местата на закъснелите и недопуснати до борда пътници и ги продават на пътниците с билети, но без места. Свидетелят не си спомня конкретния случай.

Въззивният съд след преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели, по реда на чл. 172 ГПК, кредитира изцяло показанията на тримата свидетели, като ясни, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че свидетелите Ю.Ц. и А.Ц. са близки приятели на ищцата и че същите водят дела с ответника във връзка с процесния случай, не е основание само по себе си за дискредитиране на техните показания. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък приятел или роднина, но съдът е свободен и следва при преценката им да се ръководи от вътрешното си убеждение, като ги анализира наред с останалите доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката. В аспекта на изложеното, при преценка на показанията на свидетелите Ю.Ц. и А.Ц. по реда на чл. 172 ГПК, се налага извод, че същите следва да бъдат кредитирани. Свидетелите са преки очевидци на релевантните за настоящия спор събития, в показанията им липсват вътрешни противоречия и неясноти относно спорните факти, като съдът няма основание да смята, че при свидетелите липсва способността и желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.