Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 399 от 05.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно административно наказателно дело 2361/2024
Вид
Решение № 399
Подписан
05.12.2024
В сила
05.12.2024
Състав
Силвия Александрова Цанкова, Теофана Божидарова Спасова, Екатерина Стефанова Роглекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 128 · Наказателен кодекс
  • чл. 129 · Наказателен кодекс
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.318 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Пловдив, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно административно наказателно дело № 20245300602361 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Решение № 1812 от 02.11.2023 г. по АНД № 5958/2021г. по описа на Районен съд Пловдив – 4н. с., Съдът е признал обвиняемият я Н. Х. Н. – роден на ***г. в гр. П., живущ в ***, б., български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН **********, за виновен в това, че на 17.08.2019 г. в гр. Пловдив, е причинил на М.З.В., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана над дясната вежда, разкъсно-контузна рана по долния клепач на лявото око, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди-престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

12, пр.1-во, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78А, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500,00 лева. Със същото решение е постановено вещественото доказателство – 2 броя компактдиска ДА ОСТАНАТ по делото. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият Н.

1

Х. Н. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив сумата от 100,80 лева, представляваща направени разноски в досъдебното производство, както и да заплати по сметка на ПРС сумата от 50лева, представляваща разноски в съдебното производство.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв.

Й. Д., в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия с искане за отмяна на първоинстанционното решение като необосновано и неправилно и постановяване на ново решение, с което Н. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Излагат се аргументи за недоказаност на извършването на изпълнителното деяние на престъплението от страна на обвиняемия и неправилно кредитиране на едни свидетелски показания за сметка на други такива. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Жалбата и стореното в нея искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново оправдателно такова за обвиняемия се поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от Н. Н..

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение. Счита постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата го жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на решението, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – упълномощен защитник на обвиняемия, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:

Обв. Н. Х. Н. е роден на ***г. в гр. П., живущ в ***, б., български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН **********.

2

На 16.08.2019г. обв. Н. /*** в ***/ заедно със свидетелите П. РА., Д.Ц., А.А. и Г.Г. посетили дискотека „Сикретс“ в гр. Пловдив. Там компанията, към която се присъединили и свидетелите Й.Х., М.С., П.Ц. и М.К., останала до към 04:00ч. на 17.08.2019г., като някои от тях употребили алкохол. След като си тръгнали от дискотеката обв. Н. и приятелите му отишли в денонощно заведение за бързо хранене на „Алекс фууд“, намиращо се в ж. к. „Тракия“, в близост до Търговски център „Форум“ в гр. Пловдив. По това време на работа в заведението били свидетелите В.П. /***/, Г.П. /***/ и П. М. /***/, като освен тях имало и още един работник в кухнята. Заведението представлявало сграда с изглед към улицата, като пред него имало навес с маси и пейки за сядане, а отгоре поставен найлонов покрив. Откъм улицата било оградено с ограда и добре осветено.

При пристигането им в заведението обв. Н. и компанията му си поръчали храна, заели две от масите под навеса и започнали да се хранят.

Малко след тях пред заведението пристигнали св. М.В. заедно с приятелката му св. Н.Х. и св. И.И.. Св. В. пристигнал със своя автомобил, в който била и св. Х., и паркирал наблизо, а св. И. се движил отделно от тях, също с автомобила си. Когато тримата застанали пред мястото, където се поръчвала храната, те били забелязани от св. Х., която познавала св. В., тъй като преди време го видяла да се държи агресивно на улицата с негова бивша приятелка.

Тогава там присъствал и св. Ц., който също познавал св. В. по този повод.

Както св. Х., така и св. Ц. останали с твърде негативни впечатления за св. В., поради което и появяването му в заведението предизвикало силни отрицателни емоции у тях, при което св. Х. започнала на висок глас да обяснява на останалите от нейната компания случката, при която видяла св. В. да бие на улицата бившата си приятелка, като подхвърляла към него обидни думи и реплики: „Копеле, не заслужаваш да живееш. Боклук, ти заслужаваш да си сам.“. Към св. Х. св. Х. отправила думите: „Този не е за тебе, той е боклук.“. Св. В. се раздразнил от поведението на св. Х., тъй като не я познавал, а само в онзи ден я бил видял, като се опитвал да разбере какво е направил. Намесили се св. Ц., както и обв. Н., който не познавал св. В. и не бил очевидец на случилото се преди време с неговата приятелка. Обясненията на св. Х. обаче били достатъчно подробни, за да предизвикат у обвиняемия моментно неприязнено чувство към св. В., още повече, че в един момент свидетелката започнала да плаче, без от страна на последния да са били 3 предприети някакви действия спрямо нея. Св. Ц. също започнал да обижда св.

В., като най-напред споменал името и фамилията му, а когато последният се обърнал към него му извикал: „Не ме гледай, че ще ти счупя главата.“. Св. В. не отвърнал на обидите и заканите по отношение на него, казал, че си тръгва и заедно със св. Х. и св. И. се насочили към касата на заведението, взели си касовите бележки и се приближили до гишето за поръчките. След като си взели храната св. В. и св. И. се насочили в посока, обратна на тази на крайните маси и компанията на обв. Н., отдалечавайки се от заведението в посока към булеварда, като преминали покрай оградата на улицата. Тогава обв. Н. станал от масата и тръгнал с бърза крачка след св. В. и тъй като последният бил вече на улицата, обвиняемият прескочил оградата и го настигнал. Св. В. от своя страна се обърнал към обв. Н., при което последният му нанесъл няколко удара с ръка в лицето, в резултат на което били разцепени дясната вежда и областта под лявото око на пострадалия, които силно прокървили. Св. В. паднал на земята. При вида на своя приятел св. Х. изпаднала в паника и се разкрещяла за помощ, а св. И. от своя страна избягал с автомобила си. Останалите лица от компанията на обв. Н. се отправили към мястото, където последният ударил св. В. и го отстранили от него. Св. Х. се обадила на тел.112, а св. П., която заедно със св. М. наблюдавала случилото се, задействала паник-бутона в заведението. Св. В. след като станал от земята, се върнал пред заведението, където св. М., виждайки окървавеното му лице, му помогнал да се почисти с вода и салфетки. След около 10-15мин. на мястото пристигнали служители на СОТ „***“ – свидетелите А.Д. и А.Г., а след тях и полицейски служители от *** РУ при ОДМВР Пловдив. На място пристигнала и линейка на Спешна помощ, като медицинските лица извършили преглед на св. В. и почистили раните му. Веднага след това св. В. посетил сградата на Пето РУ при ОДМВР Пловдив, където подал жалба, а после и УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр.

Пловдив, където му били направени обстойни изследвания и обработка на получените наранявания.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 437/2019г. при станалия инцидент на 17.08.2019г. на М.З.В. е било причинено: контузия на лицето; контузия в областта на лявата ключица; разкъсно-контузна рана над дясната вежда; разкъсно-контузна рана по долния клепач на лявото око; кръвонасядане и охлузване по гръдния кош. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху 4 твърд тъп предмет и неговото тангенциално действие и е възможно по време и начин да са получени при нанесени удари. Описаните травматични увреждания са с давност 2-3 дни. Двете разкъсно-контузни рани поотделно и по съвкупност са му причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Останалите травматични увреждания са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето..

Така изложената фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни доказателства и по-конкретно частично от обясненията на обв. Н., дадени в хода на съдебното следствие, изцяло от показанията на свидетелите – А.С.Д.

/дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, Г.М. П., А.М.Г. /дадени в хода на съдебното и пред орган на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, И.И. И. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, П. Т. М. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, В.А.П. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, както и частично от показанията на свидетелите – М.З.В.

/дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК/, П. С. РА. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК/, Д.А. Ц. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, съответно на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК/, Й. А.а Х. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, съответно на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, М.С. С. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, П.Г. Ц.а /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган 5 на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, М.С.К. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, Г.Г. Х.

/дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК/, А.Д.А. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, съответно на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, Н.

С. Х. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, относно които е приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, съответно на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/. Прието е и, че фактите по делото се подкрепят и от приобщените писмени доказателства и доказателствени средства - съдебномедицинско удостоверение № 959/2019г.