Решение № 4444 от 15.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4444 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка С.

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20231100501200 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20068554 от 23.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 10402 по описа на СРС за 2021 г., е осъдено ЗАД „А.“ АД да заплати на А. Д. С., на основание чл.405,ал.1 от КЗ сумата от 4362,04 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ ИЗЮ с рег.№ *******, вследствие настъпило на 23.11.2020 г. застрахователно събитие – ПТП, представляващо покрит застрахователен риск, ведно съд законната лихва от датата на исковата молба – 22.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 874,48 лв., представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от ЗАД „А.“ АД, против решението в неговата цялост.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Въззивникът сочи, че съдът неправилно приел, че е допусната обикновена, а не груба небрежност от водача на лек автомобил марка „БМВ ИЗ“, поради което и не бил налице изключен риск съобразно т.14.5. от Общи условия, приложими към договора за застраховка ма МПС „Каско“. Счита, че поведението на водача, а именно – отварянето на вратата на автомобила без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, поради което е било и реализирано произшествие с правомерно минаващия покрай него в този момент тролейбус марка „Шкода“, е именно проява на груба небрежност – т.е. не била положена минимум грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност.

Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с 1 което исковите претенции бъдат отхвърлени.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата. Сочи, че жалбата е неоснователна, като излага съображения в тази насока, като моли решението да бъде потвърдено с оглед правилността му.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По правилността на решението, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 405 от КЗ.

Ищцата сочи, че по силата на сключен договор за лизинг между нея и „Порше Лизинг БГ“ ЕООД е предоставен за ползване лек автомобил „БМВ ИЗ“ с рег.№

*******. С оглед сключения договор за лизинг, между лизингодателя и ответника бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“. На 23.11.2020 г. в срока на застрахователното покритие, настъпило застрахователно събитие – вследствие на ПТП били причинени вреди на автомобила. Въз основа на договор за цесия, сключен с лизингодателя, същият прехвърлил вземането си, поради което ищцата се явявала материалноправно легитимирана да претендира заплащането на обезщетение. Подала уведомление до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, като получила отказ, тъй като застрахователят се позовал на изрично изключен от покритието риск – проявена груба небрежност на водача на автомобила, вследствие на която настъпило произшествието и били причинени щетите. Ищцата извършила чрез оторизиран сервиз за собствена сметка нужните за възстановяване на състоянието и годността на автомобила за обичайната му употреба ремонтни дейности, като заплатила сума в размер на 4362,04 лв., която претендира да бъде заплатена по силата на сключения договор за имуществена застраховка „Каско“ от ответника.

Не е спорно между страните, че на процесната дата – 23.11.2020 г. в гр.София, на бул. „Прага“ 12 е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „БМВ ИЗ“ с рег.№ ******* и тролейбус „Шкода Соларис“ с рег.№ ******* при следния механизъм – водачът на лизинговия автомобил „БМВ ИЗ“ Данчо Симеонов паркирал управлявания от него автомобил, като отворил вратата от страна на движението, в резултат на което последвало съприкосновение с движещия се по пътното платно вляво тролейбус „Шкода“, като във връзка с произшествието е съставен протокол за ПТП от пристигналите на място контролни органи на СДВР, сектор „Пътна полиция“.

Не е спорно и че за автомобил марка „БМВ ИЗ“ е действал в периода на настъпване на ПТП договор за имуществена застраховка „Каско“, сключен с ответника.

Не е спорно и че ищцата е предявила претенция пред застрахователя, като е заведена щета, като след извършени два огледа, е било отказано изплащането на обезщетение.

Безспорно е и че е бил извършен ремонт на автомобила в оторизан сервиз за отстраняване на щетите за собствена сметка на ищцата, разходите по който възлезли на сума в размер на 4 362,04 лв.

Единственият спорен по делото въпрос по своята същност е правен и се отнася 2 до това дали поведението на водача на лекия автомобил „БМВ ИЗ“, станало причина за настъпване на процесното ПТП, е проява на груба или на обикновена небрежност. В случай, че действията на водача, причинил ПТП, са проява на „груба небрежност“, то съобразно т.14.5. от ОУ към договора за имуществена застраховка, е налице изключен застрахователен риск и в този случай застрахователят се освобождава от отговорност, като не покрива нито пълна загуба, нито частична щета на застрахованото МПС.

Понятието „груба небрежност“ няма легална дефиниция в българското законодателство. Самият застраховател също не е конкретизирал в т.14.5. от ОУ в кои хипотези счита, че е налице проява на „груба небрежност“ и респ. не следва да носи отговорност. Ето защо съдържанието на понятията „небрежност“ и „груба небрежност“ и каква е разликата между тях, следва да се изведе от постановките в съдебната практика.

В трайната съдебна практика се приема, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия /Решение № 348 от 11.10.2011 г . по гр.д.№ 387/2010 г. на ВКС, Решение № 184 от 24.02.2016 г. по т.д.№ 3092/2014 г. на ВКС и др./

Неправилни са разсъжденията на ответника, че при доказани нарушения на Закона за движение по пътищата от страна на водач на автомобил, вследствие на които изцяло по негова вина се е стигнало до причиняване на щети на автомобила, е налице груба небрежност. И в двата случая на небрежност водачите с поведението си извършват нарушения на правилата за движение по пътищата, вследствие на неположена от тях дължима грижа, но за да се отговори каква е степента на тази небрежност - обикновена такава или по-тежка, а именно - груба небрежност, трябва да се анализира дали нарушенията, извършени от водача в конкретния случай, се открояват в сравнение с други често допускани по пътищата нарушения, с особено явна, безпардонна липса на всякакво и най-минимално старание и елементарна грижа за предотвратяване на щети на застрахованото имущество, или са израз на обикновено невнимание, липса на концентрация, което поведение също води до нарушаване на правила за движение по пътищата, но в този случай не е налице изключен риск и съответно се дължи заплащането на обезщетение за настъпилите щети.

Видно от заключението на съдебната автотехническа експертиза, което съдът кредитира поради неговата обоснованост и логичност, в настоящия случай водачът на автомобил „БМВ ИЗ“, е паркирал на бул. „Прага“ на обособен за паркиране участък в дясната част на платното за движение, който се намира непосредствено след спирка на градски транспорт. Пътната лента, по която се е движил тролейбус „Шкода Соларис“ е предназначена за комбинирано движение /използва се и като бус лента/, като съгласно геометричните особености на платното за движение, след потеглянето на тролейбуса от спирката, е необходимо водачът да отклони траекторията му на движение наляво, заобикаляйки спрелите превозни средства непосредствено след спирката, лентата по която се е движил тролейбусът се разделя не две части, като дясната е предназначена за паркиране.

Вярно е, че водачът на „БВМ ИЗ“, след като е паркирал автомобила, не е проявил дължимата грижа и е отворил вратата откъм платното, за да излезе, без преди 3 това да се увери дали до паркирания автомобил приближават други участници на платното и на какво разстояние се намират от него, като по този начин е станал причина за настъпване на ПТП с приближаващия тролейбус „Шкода Соларис“. С това си поведение безспорно е нарушил разпоредбата на чл.95 от ЗдВП, която изисква водачът и пътниците да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. Съдът намира обаче, че поведението на водача не е проява на груба, а на обикновена небрежност, тъй като не се откроява с явна и фрапантна липса и на най-елементарната грижа и проявено минимално старание за избягване на щетите в сравнение с други случаи на нарушения.

Съгласно Наредба за организацията на движението на територията на Столична община на улици, булеварди, площади и паркинги - публична общинска собственост и други части от пътната инфраструктура, както и други терени - общинска собственост, съобразно схеми за местоположението и обхвата, приети от Столичния общински съвет, със заповед на кмета на Столична община, се въвежда режим на почасово платено паркиране на ППС. Безспорно в случая е, че мястото, на което е бил спрян автомобил „БВМ ИЗ“, е разрешен и обозначен за почасово паркиране участък от бул.“Прага“, поради което шофьорът е спазил правилата за организация на паркирането на автомобили на територията на Столична община, което обстоятелство е в полза на формиране на извод за липса на груба небрежност в конкретния случай.

Спирайки на разрешен и обособен участък, единствено е следвало, като е предприел действие по отваряне на вратата, да се съобрази с местоположението на мястото за паркиране – а именно, че е в дясната част на платното за движение, както и че е налична спирка на градски транспорт в близост до участъка на паркиране, което не е сторил, като това несъобразяване е най-обикновена проява на невнимателност от страна на шофьор, паркирал автомобила си на натоварен откъм движение пътен булевард, на който са обособени места за паркиране на самото пътно платно.

Обикновената небрежност обаче не е изключен застрахователен риск, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая застрахователят не е имал правото да откаже заплащане на застрахователно обезщетение. С оглед изложеното, обжалваното решение, с което исковата претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 4362,04 лв. за причинени имуществени вреди, следва да бъде изцяло потвърдено.

По отношение на разноските:

С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски има въззиваемата. Същата не е направила искане за присъждане на разноски в нейна полза, поради което такива не следва да се присъждат. Нейният процесуален представител адв.Я. Д. е представил договор за правна защита и съдействие, като е поискал присъждането на адвокатско възнаграждение в негова полза на основание чл.38,ал.2 от ЗА и Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ceda8c47-0261-42a6-a05e-5fca45a80546