Решение № 4737 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4737 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Въззивно гражданско дело № 20261100505398 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 435- чл. 438 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, представлявано от адв. С.С., срещу разпореждане на ЧСИ У.Д., обективирано в съобщение с изх. №7496/24.04.2026 г., с което е постановен отказ да бъдат намалени приетите по изпълнението разноски, извършени от взискателя, за адвокатско възнаграждение до размера от 102,26 евро, както и определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В частната жалба се поддържа, че претендирания от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т. 26 ТТРЗЧСИ. Поддържа, че претендираният адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Извършените по изпълнителното дело процесуални действия не били необичайни и не налагали определянето на такова възнаграждение, като единствено предприетите от пълномощника такива били по подаване на молба за образуване на изпълнителното производство с посочване на същата на способа за изпълнение. На следващо място счита, че определената по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса е прекомерна, тъй като при определяне на същата като събрана сума ЧСИ неправилно включвал и адвокатското възнаграждение. При тези доводи моли приетите разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до 1 размера от 102,26 евро, така и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ У.Д., с които жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че по искане на длъжника претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е намалено от 2000 евро на 400 евро, но е отказано допълнителното му намаляване до размера от 102,26 евро. Излага, че приетият хонорар от 400 евро след редукцията му не се явява прекомерен. При тези доводи счита жалбата за неоснователна и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима- подадена от активнолегитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните в хода на производството доказателства и съобрази изразените от страните становище приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от 03.04.2026 г., подадена от А.С., чрез процесуалния й представител адв. Р.Г., с която е отправено искане за образуване на изпълнително дело. С последваща молба от 09.04.2026 г. е отправено искане за извършването на конкретни изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането. Към молбата за образуване на изпълнителното производство е представен и договор за правна защита и съдействие, видно от който взискателят е заплатил в брой адвокатско възнаграждение от 2000 евро за процесуално представителство.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, като в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК длъжникът е превел по сметка на ЧСИ сумата от 70924,19 евро.

На 17.04.2026 г. е постъпило възражение от длъжника, с което е заявено искане за намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение, така и на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, което искане ЧСИ е удовлетворил частично и е намалил адвокатското възнаграждение до размера от 400 евро.

На първо място, спорен в настоящото производство е въпросът относно дължимостта на сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в контекста на тяхната прекомерност, по отношение на който настоящият състав намира следното.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в Част I "Общи правила". Нормите са приложими както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79 от ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, извън предвидените изключения. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се 2 определят с тарифа (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ). За да бъде извършена преценка за дължимите разноски и размера им, съдът следва да съобрази предприетите действия във връзка с изпълнението и правната и фактическа сложност на конкретния случай.

От копието на изпълнителното дело е видно, че взискателят е заплатил сума за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство, които представляват направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Доколкото цитираните две разпоредби се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на ГПК, то те намират приложение и в изпълнителното производство.

По въведеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, досежно претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при преценка основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв. бр. 14 от 2025 г.).

В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева /чл.

10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което с оглед размера на вземането на взискателя възлиза на 1/2 от възнаграждението, посочено в чл.

7, ал. 2, т. 2 от Наредбата / чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

Спорен е въпросът следва ли да бъдат възлагани в тежест на длъжника разноските за адвокатско възнаграждение за размер над 102,26 евро, т. е. и за процесуално представителство.

3

В конкретния случай е видно, че дължимите по изпълнителното дело суми са събрани в срока за доброволно изпълнение, след налагане на запор на банковата сметка на длъжника. В принципен план посочване от взискателя в сезиралата съдебния изпълнител молба на изпълнителен способ е свързано с изискването за редовност по чл. 426, ал. 2 ГПК. От друга страна, следва да бъде отчетено обстоятелството, че дължимата сума- предмет на изпълнителното дело е в голям размер, което обосновава начисляването и на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата, въпреки извършеното плащане в срока по чл. 428 ГПК.

При преценка на действителния обем и сложност на оказаната по делото правна помощ се установява, че освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, както и молба с посочване на изпълнителен способ, процесуалният представител на взискателя не е извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, което да предполага присъждане на възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., поради което намаленото възнаграждение от 400 евро се явява съответстващо на материалния интерес, на действително извършените действия, както и на сложността на производството.

По отношение на приетите разноски по изпълнението, а именно пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ настоящият състав приема следното:

Доколкото доводите на жалбоподателя за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се основават единствено на претенцията за евентуално намаляване определеното адвокатско възнаграждение, която съдът намира за неоснователна, то и жалбата в тази част следва да бъде оставена без уважение, като в допълнение следва да бъде казано следното:

Налице е спорна съдебна практика следва ли пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ да се начислява върху материалния интерес с включване на разноските на взискателя за адвокат, установени/събрани/в изпълнителното производство, или се ограничава до материалния интерес на база изпълнителния лист. Този въпрос е бил поставен на вниманието на законодателя при измененията със ЗИДГПК обнародвани в ДВ, бр. 49/29 юни 2012, засягащи режима на изпълнителното производство и таксите, събирани от ЧСИ. Същественото изменение е, че сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника /или взискателя/ в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, както и че за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира. Законопроектът /ЗИДГПК/ е внесен в Народното събрание през 2012 г и е предвиждал законодателно да се уреди въпроса какво включва материалния интерес при изчисляване на пропорционалната такса от частен съдебен изпълнител. В резултат на критиките надделява становището /застъпвано ВАдвС и КЧСИ включително/, че адвокатското възнаграждение се 4 включва в материалния интерес, за който е образувано изпълнителното дело и че за събиране на това вземане ЧСИ не работи безплатно, както и че няма правно основание разноските за адвокат в изпълнителното производство да се третират различно от разноските за адвокат в съдебното производство, включени в изпълнителния лист, съответно в базата за изчисление на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. В окончателно приетия ЗИДГПК(ДВ, бр. 49/29 юни 2012) отпада предложението на вносителите за нова алинея в чл. 83 ЗЧСИ, според която при определянето на сумата на материалния интерес не се включва адвокатското възнаграждение. (Решение № 478/28.07.2025 по дело № 1386/2025, трето ГО на ВКС) Настоящият състав застъпва становището, че под понятието "материален интерес" по чл. 83 ЗЧСИ и "събрана сума" по т. 26 ТТРЗСЧИ се включват и разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.

Като е включил в материалния интерес и събрана сума и редуцираното адвокатско възнаграждение, ЧСИ е постановил законосъобразен акт по разноските.

С оглед всичко изложено и неоснователността на доводите в частната жалба, същата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №16120/30.04.2026 г. на „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, представлявано от адв. С.С., срещу разпореждане на ЧСИ У.Д., обективирано в съобщение с изх.

№7496/24.04.2026 г., с което е постановен отказ да бъдат намалени приетите по изпълнението разноски, извършени от взискателя, за адвокатско възнаграждение до размера от 102,26 евро, както и определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________