Решение № 665 от 22.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000501976 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 60/25.04.2024г, постановено по гр.д.№ 261/2022г по описа на Благоевградски окръжен съд, е отхвърлен предявеният иск от А. Г. Т., с ЕГН ********** и В. Г. Т., с ЕГН ********** за осъждане на ответника „Групама Животозастраховане Експрес“ ЕАД, с ЕИК 131272330 да заплати на „Банска ДСК“, АД, с ЕИК 121830616 сумата от 68 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.12.2022 г. до окончателното й плащане.

Осъдени са А. Г. Т., с ЕГН ********** и В. Г. Т., с ЕГН ********** да заплатят на „Групама Животозастраховане Експрес“, ЕАД, с ЕИК 131272330 сумата от 200 лв, представяваща юрисконултско възнаграждение.

Решението е обжалвано от А. Г. Т. и В. Г. Т., чрез адв.А. Н. от САК. Възразяват срещу приетото, че е налице непокрит риск от сключения договор за застраховка-причинена смърт от Ковид 19, поради обявена пандемия. Поддържат, че неоснователно съдът не е приел възражението за неравноправна клауза от общите условия-за приложения сертификат, съдържащ изключение от застрахователното покритие поради наличие на заболявания, предхождащи сключването на застрахователния договор. Сочат, че клаузата е твърде обща и неясна, като същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор, че съгл. чл.143, ал., т.6 от ЗЗП същата позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договор по своя преценка, като същата възможност не е представена на потребителя. Позовават се на заключението на вещото лице по СМЕ, че придружаващите заболявания на наследодателката им не са били от животозастрашаващите, като непосредствена причина за смъртта е посочената остра сърдечна и дихателна недостатъчност, настъпила вследствие на вирусната инфекция. Сочат още, че в общите условия или сертификати не е посочено изрично, че се изключват застрахователни рисковезаболявания, определени за пандемия.

Претендирали са да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата 1 претенция.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивниците се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

Ответната страна-„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, чрез юрисконсулт Р.Ч., е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че решението на съда е правилно с оглед на приетото, че причината за смъртта на застрахованото лице е заболяване от вирус Ковид 19, обявено за пандемия по време на заразяването му и настъпилата смърт е в причинна връзка със същото, поради което не влиза в покритието на сключената застраховка /непокрит риск/, тъй като съгл. чл.14, т.1 от ОУ по групова застраховка „Живот” на кредитополучател, това събитие е изключен риск. Поддържа, че са правилни изводите, че процесната застраховка е доброволна и съдържа ясно и точно посочване на покритите рискове и изключенията от застрахователното покритие. Позовава се на чл.449, ал.2 КЗ, че по доброволните застраховки страните са свободни да договарят и други основания за изключване на отговорността на застрахователя, разширяващи кръга на предвидените. Със заявление на застрахованото лице Й. Т. изрично е договорено между страните, че рискът от настъпила смърт на застрахованото лице, причинена от епидемия или пандемия няма да се покрива от застрахователя.

Сочи, че са правилни изводите на съда, че посочената клауза от договора не е неравноправна, тъй като същата не дава право на застрахователя да се освободи от задължението си, обявяването на епидемията и пандемията се прави от независими от застрахователя органи-международни организации, на които застрахователят не може оказва влияние върху техните решения. Заболяването Ковид 19 е обявено за пандемия от СЗО на 11.03.2020г, в България на 13.03.2020г., и е отменено в средата на 2023г. Поддържа, че в ОУ са посочени ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключените от покритие и застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.

Касае се за застрахователен договор и уговореното като Общи условия е посочено в застрахователен сертификат за присъединяване към него, което е валидно за страните.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

Ответната страна –„Банка ДСК” ЕАД, представлявана от юрисконсулт М. И., е ангажирала становище, че въззивната жалба е основателна. Сочи, че следва да се съобрази, че процесният договор за кредит е сключен през 2018г, когато заболяването Ковид 19 не е било известно, както и, че ще бъде обявено за пандемично, поради което релевантен следва да е моментът на сключване на застрахователния договор, а не на настъпване на застрахователното събитие.

Сочи, че банката не е дала повод за завеждане на иска, не е препятствала ищеца да упражни неговите права, като е изложила доводи, че производството спрямо нея е недопустимо и следва да се прекрати. При евентуалност заявява, че следва да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищците по делото-А. и В. Т.и са посочили, че „Групама Животозастраховане Експрес“ е правоприемник на ЗАД ,,Сожелайф България“ АД, че са наследници на Й. С. Т., която е сключила договор за кредит от 26.10.2017г. със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, на стойност 100 000лв. Кредитът е ипотечен за погасяване на действащи кредитни задължения измежду които и към Банка ДСК. Според договора за кредит наследодателят им е бил длъжен и е сключил застраховка „Живот“ в полза на банката за целия срок на договора със ЗАД „Сожелайф България“. По същия договор наследодателката им е заплащала вноските по съответната застрахователна полица в банката кредитор по сметката, по която е 2 заплащала кредита. На 19.03.21г. Й. С. Т. е починала от Ковид 19 в болница. В законовия срок уведомили банката и застрахователя за нейната смърт и поискали от застрахователя да изплати кредита, тъй като е настъпило застрахователното събитие, което покрива този застрахователен риск. Застрахователят отказал да заплати на банката неоснователно и немотивирано. Встъпили в дълга на майка си, който към датата на смъртта й възлизал на 68 000 лв. лева. Навели са доводи за неравноправна клауза от застрахователния договор, която дава право на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя преценка при смърт, настъпила при всяка причина, поради общо формулирани въпроси при липса на поставени. Претендирали са да бъде осъдено ответното дружество да им заплати сумата от 68 000 лева, ведно със законната лихва за забава и за направените разноски.

Конституираната като съищец Банка ДСК е изразила становище за незаконосъобразност на конституирането й да участва по делото, както и за неоснователност на иска.

Ответното дружество-„Групама животозастраховане” ЕАД е заявило, че не оспорва, че Й. С. Т. е включена в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка на кредитополучатели/съдлъжници на „Експресбанк“ АД (сега „Банка ДСК“ АД) с подписаното от нея Заявление за застраховане, валидно като застрахователен сертификат.

Изложило е доводи, че смъртта на наследодателката на ищците е изключен застрахователен риск, тъй като е резултат от епидемия или пандемия-Ковид 19. Сочи, че на 11.03.2020 г. СЗО е обявило заразата със SARS-Co V2, т. нар. Covid-19 вирус за пандемия, като същата е обявена и в България с решение на НС от 13.03.2020 г., както и със Заповед № РД-01124/13.03.2020 г. на Министерството на здравеопазването.

Алтернативно е изложило доводи, че смъртта на застрахования е настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване или болестно състояние, от което е настъпила смъртта на застрахования.

Конституираната като съищец Банка ДСК АД е ангажирала становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като наследниците на длъжника по договор за банков кредит нямат право на пряк иск по чл.382, ал.1 КЗ, съответно и на косвения иск по чл.134, ал.1 ЗЗД, че банката е изпратила уведомление за настъпил застрахователен риск смърт по застраховка „Живот” и не е налице бездействие от страна на банката. При евентуалност е заявила, че исковата претенция е основателна, като е изложила доводи, че е налице неравноправна клауза, в която покритите рискове смърт, пълна трайна неработоспособност и временна неработоспособност са формулирани общо и позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата не е предоставена на потребителя, че терминът „косвено“ относно причина за настъпване на застрахователно събитие, използван в т.14.1 от процесните ОУ, е неясен, че процесният договор за кредит е бил сключен през 2018г, когато заболяването Ковид 19 не е било известно, както и, че ще бъде обявено за пандемично.

С обжалваното решение е отхвърлена исковата претенция, като е прието, че застрахователното дружество не носи отговорност, тъй като смъртта на наследодателката на ищците е резултат от заболяване, което е обявено за пандемично и е непокрит застрахователен риск съгласно застрахователния договор.

Не се спори между страните, че ищците А. Г. Т. и В. Г. Т. са наследници на Й. С. Т., което се установява и от удостоверение за наследници № 738/8.04.2021г, издадено от Община Разлог.

Безспорно между страните по делото е, че е сключен договор за ипотечен кредит за потребителски нужди № 312 /9.03.2018г между „Сосиете Женерал Експресанк” АД и Й. С. Т. и В. Г. Т. за предоставяне на кредит в размер на 100 000лв. за погасяване на действащи кредитни задължения на кредитополучателя към банкови институции, в който е уговорено, 3 че кредитополучателят е бил длъжен да сключи договор за застраховка „Живот със застраховател ЗАД „Сожелайф България”, за което е подписал заявление за застраховане до застрахователя.

В заявлението за застраховане, валидно като застрахователен сертификат от Й. С. Т. до застрахователя, е посочено, че се покриват изброените рискове в срока на индивидуалното застрахователно покритие, измежду които е и риска смърт на застрахованото лице в резултат на злополука или заболяване. Изрично е посочено, че за всички видове покритие, определени в договора, не са покрити преките или косвени последствия и реултати от епидемия или пандемия, както и техните последствия. Според чл.

14, т.

1 от

Общите условия по групова застраховка

„Живот на кредитополучатели/съдлъжници на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД изключените рискове и лимитите на отговорността на застрахователя са посочени в заявлението за застраховане, валидно като застрахователен сертификат. Правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е Банка ДСК /съищец/, а на „Сожелайф България“, АД е „Групама Животозастраховане “ ЕАД - ответник по делото.

На 19.03.2021г Й. С. Т. е починала в болница, като от медицинската документацияЕпикриза ДК-07-004 се установява, че окончателната диагноза е остра дихателна недостатъчност, двустранна бронхопневмония, причинена от Covid 19, вирусна инфекция, АХ-Дислипидемия, Тиреоидит на Хашимото.

От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява, че Й. Т. е била приета за лечение на основно заболяване Ковид-19, вирусна инфекция, а като придружаващи заболявания са установени Артериална хипертония I степен, Дислипидемия /нарушение на мастната обмяна/, Тиреодит на Хашимото. Били са установени вирусна инфекция в активна фаза възпалителни изменения на двата бели дроба-промени с вид на „матово стъкло”, двустранни инхилтративни уплътнения в белодробната тъкан и на двата бели дроба, които са били засегнали всички белодробни сегменти и са били вече в процес на консолидация.

Установените възпалителни изменения при приемането й са обхващали около 70% от белодробната тъкан на двата бели дроба и не са били установени изменения по отношение на сърцето и сърдечната дейност. Установено е намаление на насищане на кислород на кръвта към единадесетия ден от престоя, което е наложило да бъде интубирана, за да се извърши апаратна вентилация. На 25-тия ден от болничния престой е настъпило повторно влошаване, извършена е била повторна интубация, но на 19.03.2021г е Й. Т. е починала.

Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ced87fcb-4722-408b-ad35-0d5492da1738