Решение № 493 от 06.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Перник, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720105000 по описа за 2023 година

Производството е образувано по обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу Р. М. Г., ЕГН: ********** от гр. П., ул.

„С.“, бл. **, вх. *, ап. **, с които се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 439,62 лв., съставляваща главница за периода от 14.11.2019 г. до 24.10.2022 г., съставляваща стойността на доставената, отведената и пречистена вода за адрес в гр. П., ул. „С.“, бл. **, вх. *, ап. **, с абонатен № 5052*** ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 25.10.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 128, 67 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 05.10.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна.

Ищецът в исковата си молба поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./. Съществуващото правоотношение било възникнало още с присъединяване на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. Посочва, че ищцовото дружество в качеството си на оператор на ВиК услуги било предоставяло услуги доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адреса на ответника гр. П., ул. „С.“, бл. **, вх. *, ап. **, с абонатен № 5052*** за периода от 14.11.2019 г. до 24.10.2022 г., като сумата от сумата от 439,62 лв., съставляваща главница за периода от 14.11.2019 г. до 24.10.2022 г. съставляваща стойността на доставената, отведената и пречистена вода за адрес в гр. П., ул. „С.“, бл.

1

**, вх. *, ап. **, с абонатен №5052*** ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 25.10.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 128, 67 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 05.10.2023 г. За ползването на тези услуги била създадена отделна партида за лицето в счетоводните регистри на дружеството, като били издадени 13 бр. фактури, които прилага към исковата молба. Ответникът не бил заплатил задълженията си на съответните им падежи. Позовава се на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР.

С оглед на гореизложеното моли съдът да осъди ответника да им заплати претендираните суми за главница и мораторна лихва. Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

В о.с.з. ищцовото дружество редовно призовано изпраща процесуален представител по пълномощие адв. М. М., която заявява, че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, като съдът постанови решение по чл. 237 ГПК при признание на исковете. Претендира сторените по делото разноски.

В о.с.з. ответникът редовно призован не се явява лично, а се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Г. К., който заявява, че ответникът ще заплати претендираните от него суми.

По делото е постъпила молба с рег. №12277/05.06.20224 г. от адв. Г. К., в която се сочи че към молбата във връзка дадените от съда указания в предходно съдебно заседание, представя и моли да се приеме вносна бележка от 04.06.2024 г. от която е видно, че ответникът е заплатил сумата от 569,00 лв. на ищцовото дружество, като същата е посочено че съставлява стари задължения за 21.01.2021 г. до 24.10.2022 г.

В съдебно ищецът признава, че сумите са погасени, но подчертава, че желае решение при признание на иска (тълкувайки поведението на ответника, който е заплатил задълженията си в рамките на процеса), както и присъждане на разноски с оглед обстоятелството, че ответникът е станал причина за предявяване на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответницата е била собственик или носител на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени.

По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на 2 потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.

Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава 30 дни след издаването ѝ.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. Видно от представените по делото писмени доказателства ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на нотариален акт №9, том първи, рег. № 410, дело № 6 от 20.01.2020 г. Сключил е с ответното дружество договор № 404 от 04.02.2020 г. за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води и е подал заявление за промяна на партидата по отношение на процесния имот на 04.02.2020 г. Водомерът в процесният имот е бил сменен по искане на ответника на 10.08.2022 г., което се установява от приложения от ищеца акт /потвърждение/ № 110295.

В настоящия случай съдът приема, че между страните не е спорна пасивната процесуална и материална легитимация на ответника, доставката и размерът на исковата претенция. Това е така, защото извънпроцесуалното поведение на ответника (след образуване на настоящото дело) може да се тълкува единствено като признание на неизгоден за него факт – той е задължено лице за сумите, предмет на настоящото производство. По правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право – погасяване на задължението чрез плащане в рамките на процеса, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Настоящата хипотеза е различна от тази по чл. 237 ГПК, поради което съдът не би могъл да постанови решение при признание на иска (както е пожелал ищеца). Това е така, защото в конкретния случай нямаме признание в заложения в чл. 237 ГПК смисъл, а и с този тип решения винаги се уважа предявеният иск, което няма как да постанови в настоящата хипотеза.

3

По разноските:

При този изход от спора, принципно ищецът няма право на разноски. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В настоящата хипотеза е налице исково производство, чийто развой следва да бъде съобразен, както и причината за това. В конкретния случай ответникът е станал причина за образуване на настоящото производство с извънпроцесуалното си поведение изпадайки в забава. Погасяване на процесните задължения (срочни такива) е направено едва след като на ответникът е връчен препис от исковата молба, поради което той следва да понесе разноските по делото. Такива са доказани в общ размер на 500,00 лева и следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“

ООД, с ЕИК: 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Р. М.

Г., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „С.“, бл. **, вх. *, ап. ** да заплати на ищеца сумата от 439,62 лв., съставляваща главница за периода от 14.11.2019 г. до 24.10.2022 г., съставляваща стойността на доставената, отведената и пречистена вода за адрес в гр.

П., ул. „С.“, бл. **, вх. * ап.**, с абонатен № 5052*** ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 25.10.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 128, 67 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 05.10.2023 г. като неоснователни – погасени чрез плащане в рамките на процеса.

ОСЪЖДА Р. М. Г., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „С.“, бл. ** вх. *, ап.** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата в размер на 500,00 лева, разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4