Решение № 266232 от 26.10.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 26.10.2021 г. Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Първо ГО, 30 състав

На осми октомври

Година 2021

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

Секретар:

Диана Борисова като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 795 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът

Г.Л.П. излага в исковата молба, че ответникът внесъл срещу него в съда обвинителен акт за извършване на престъпление по чл.116, ал.1, пр.1, алт.1 и 2, вр. чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК за това, че на 02.05.2015г. около 17 ч. в гр. София в съучастие като подбудител с извършителя М. П., чрез мотивационно въздействие върху него, умишлено склонил съучастника си умишлено да умъртви лице по начин и със средства, опасни за живота на мнозина.

Въз основа на внесения обвинителен акт било образувано нохд №3132/2017г. по описа на СГС, НО, 13 с-в. По първоинстанционното дело спрямо ищеца била постановена осъдителна присъда. С присъда от 25.10.2018г. по внохд №397/2018г. САС, НО, 2 с-в отменил първоинстанционната такава и оправдал подсъдимия по повдигнатите обвинения. Оправдателната присъда била оставена в сила с решение на ВКС, НО от 16.09.2019г. по н.д.№ 387/2019г.

От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял неимуществени вреди, които иска да бъдат обезщетени. Претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане, унижено достойнство, уронване на доброто му име, предвид широкото отразяване на наказателното преследване в медийното пространство, подсилени от допълнителния стресогенен фактор, че самото наказателно преследване е започнало със задържане под стража за срок от 24 часа, се оценява на сума в размер на 40 000 лв. Претендира и законна лихва върху присъденото обезщетение, която за периода от 17.09.2019г. до 19.01.2021г. възлиза на сума в размер на 5 455,56 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба – 20.01.2021г.

В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът П. на РБ подава писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Счита, че исковата молба е нередовна по следните съображения – подсъдимият е бил оправдан не поради това, че подбудителството към убийство не е било извършено от него, а поради недоказаност на авторството му. В този случай, редът за ангажиране отговорността на държавата не бил по ЗОДОВ. Извън това, счита за недоказани твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Сочи, че в същия период ищецът се е намирал в изпитателен 4-годишен срок по условна присъда на СРС, докато срещу него са се водили и други наказателни производства, при което се явява невъзможно да се установи дали претендираните неимуществени вреди, ако бъдат доказани, са породени именно във връзка с процесното наказателно преследване. Освен това, изтъква, че Прокуратурата не е атакувала с касационен протест оправдателната присъда на въззивната инстанция. Евентуално, прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от

ЗОДОВ за заплащане на сумата от 40 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от органите на Прокуратурата, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху обезщетението за периода от 17.09.2019г. до 19.01.2021г., която възлиза на сума в размер на 5 455,56 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба – 20.01.2021г. .

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че с постановление от 04.07.2016г. ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем за това, че на 02.05.2015г. около 17 часа в гр. София, пред магазин за хранителни стоки, в съучастие, като подбудител, с М. А. П. – извършител, умишлено го е склонил да извърши убийството по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, като след пристигането на Я.С., К.С.и С. С. извикал на ромски език „Мудар, мудар!“, което означава „Убий, убий!“ и М. П. произвел 5 изстрела със стандартно огнестрелно оръжие „Хекрел и Кох“, кал.9 и прострелял Я.С.. Макар и да е довършено изпълнителното деяние, предвидените в закона искани от М. и Г. П.общественоопасни последици на това престъпление /лишаване от живот на Я. С./ не били настъпили.

Повдигнатото обвинение е за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, вр. с чл.115, вр. с чл.18, ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.3, вр. с ал.1 от НК. Спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.04.2017г. обвинението е било прецизирано като е повдигнато за извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, алт.1 и 2, вр. с чл.115, вр. с чл.18, ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

Запазена е мярката за неотклонение „подписка“. На 30.06.2017г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано нохд №3132 по описа на СГС, НО за 2017г.

Между страните не е спорно, че на първа инстанция делото е приключило с осъдителна за ищеца присъда. С присъда от 25.10.2018г. на САС по внохд №397/2018г. присъдата на СГС в тази й част е отменена, като обвиняемият Г.П. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. По жалба на другия подсъдим – М. П. и на частния обвинител Я.С. е било образувано касационно производство – н.д. №387/2019г. по описа на ВКС, НО.

С решение от 16.09.2019г. на ВКС по посоченото дело наказателното производство е приключило, като присъдата на САС е оставена в сила.

Така посочените обстоятелства не са спорни между страните, а и се установяват от приетите и неоспорени писмени доказателства.

От страна на ответника, по делото е ангажирана справка за съдимост, издадена на 01.03.2021г., от която се установява, че ищецът е осъждан, с присъда на СРС по нохд №9032/2013г., в сила от 10.08.2017г. Подсъдимият е признат за виновен в това, че без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества / кокаин, коноп, хероин/ – престъпления по чл. 354а, ал.3, , пр.2, , т.1 от НК, поради което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, и „глоба“ в размер на 2000лв., както и в това, че е държал огнестрелни боеприпаси и огнестрелно оръжие – престъпления по чл. 339, ал.1, пр.2 от НК, поради което е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години.

На осн. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Г.Л.П. е определено едно общо най-тежко наказание – лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 4 години. На осн. чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е извършил приспадане на времето, през което подсъдимият е бил задържан със заповед за задържане на лице по чл.63, ал.1 от ЗМВР от 08.02.2013г. и с постановление на прокурор от 09.02.2013г. до 11.02.2013г. и с МНО „Задържане под стража“ от 01.03.2013г. до 10.05.2013г.

Като доказателства по делото са представени извлечения от съдържанието на медийни публикации в електронни издания, от които е видно отразяването в медийното пространство на повдигнатото срещу ищеца обвинение. Част от публикациите отразяват и хода на развитието на съдебния процес.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.М..А.и Б.С.Д..

Свидетелката А. заявява при разпита в съдебно заседание, че живее на съпружески начала с ищеца от 23 години. Знае, че процесното обвинение е било повдигнато срещу него през 2016г., но във връзка със случилото се е бил разпитван още от 02.05.2015г., като тогава бил и задържан. Имало някакви размирици в квартал „Факултета“, където семейството живеело, и след това дошла полиция да го арестува. Било му повдигнато обвинение за подбудителство, като процесът продължил над 4 години.

Делото приключило с оправдателна присъда, но му се отразило много зле на психиката. Заседанията се провеждали в съдебната палата, като свидетелката е придружила ищеца само на първото от тях. Имало много медии и ищецът не искал тя да присъства, за да предпази нея и децата им. Преди всяко съдебно заседание се чувствал притеснен и не можел да спи, въпреки, че вземал лекарства за добър сън. Станал изнервен и повишавал тон, ставали домашни скандали. Случилото се се отразило на работата му, т.к. ищецът бил управител във фирма за доставка на интернет, при което хората, вкл. и роднини, започнали да говорят, че Г. е престъпник и клиенти започнали да се отказват от услугите на фирмата. В квартала постоянно се говорело за това обвинение, като се наложили семейството да се махне от къщата, в която живеело и да отиде на друго място. И до момента ищецът изживявал това обвинение. Преди бил много комуникативен и обичал да е сред хора, обръщал много внимание на децата. Отдръпването на голяма част от приятелите му му се отразило много зле. Станал изнервен, вдигал кръвно и не спял спокойно. Свидетелката не знае за друга среща на ищеца с правораздавателните органи.

При разпита свидетелят Донев заявява, че познава ищеца от около 15 години. Преди всичко са приятели, но също и колеги във фирма „О.о.нет“, където ищецът е управител, а свидетелят работи от 7 години. Знае за повдигнатото обвинение. През 2015г. бил с ищеца на служебен обяд в „Мол Парадайс“, когато разбрали, че е станал инцидент в кв. „Факултета“ с негови близки роднини. След това на ищеца повдигнали обвинение за опит за убийство, който е извършен по време, в което той всъщност бил на обяд със свидетеля. Бил задържан за 24 часа в СДВР. След като го освободили, се оплакал на свидетеля, че искат да му повдигнат обвинение в опит за убийство на един от синовете на К. К. – Я., извършен в момент, когато те физически изобщо не са били в квартала. С течение на времето ищецът ставал доста изнервен, започнал да приема лекарства за високо кръвно, за сън, успокоителни и т.н. Постоянно го викали на разпит, а после имало и много съдебни заседания. Свидетелят го придружавал за морална подкрепа. Почти на всяко заседание имало медии и в следните няколко дни се появявали статии, в които опетнявали ищеца. Близките му хора започнали да го отбягват, да задават въпроси дали това, което се пише по медиите, е вярно. Това за него бил голям шок. Наложило се да се изнесе от кв.

„Факултета“, където живеел и където се случило събитието, във връзка с което бил обвинен. Първо съседите започнали да го гледат с лошо око. После настъпил отлив на клиенти от фирмата, намерили си други доставчици на интернет. Г. много силно изживявал наказателното преследване. Минал на по-сериозни лекарства за психиката си, приемал и медикаменти за кръвно, имал и леки сърдечни проблеми.

Ежедневно това му се въртяло в главата – този шок, който се отразил и на него, и на семейството му. Децата му не искали да излизат от вкъщи, защото съучениците им щели да ги питат дали е вярно това за баща им. Преди случилото се бил човек с авторитет в квартала, защото бил коректен и точен към всеки клиент – абонат, хората го уважавали и сега продължават да го уважават, след като истината излязла на бял свят, но процесът опетнил името му. Заявява, че това не е била първата среща на ищеца с правораздавателните органи.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, досежно изживените от ищеца негативни емоционални усещания, предизвикани от воденото срещу него наказателно преследване, доколкото същите са логични и последователни, отразяващи непосредствени възприятия относно правно-релевантни за спора обстоятелства.

От заключението на съдебно – психологическата експертиза се установява, че при ищеца има данни за високо равнище на личностова тревожност и високо равнище на ситуативна тревожност. Личностовата тревожност може да се разглежда като личностна черта, склонност на характера към преживяване на тревога в различни житейски ситуации – вкл. и такива, които не предполагат обективно това. Ситуативната тревожност е породена от някаква конкретна ситуация, която обективно предизвиква безпокойство. У ищеца персистират симптоми на преживян стрес. Вещото лице сочи, че от 2015г. до датата на клиничното обследване през 2021г., е изминал период от 6 години, в който ищецът е бил повлиян от редица обстоятелства – самият той е изложил данни за семейна вражда, продължила повече от 10 години, в този периода ищецът е загубил и баща си, за когото е споделил, че е бил за него значима фигура, намирал се е и в 4-годишен изпитателен срок по условна присъда на СРС. При изслушването в съдебно заседание вещото лице заявява, че при подобно кумулиране на стресогенни фактори се получава натрупване, всички те комплексно влияят на тревожността, но няма методика, която да може да се използва за определяне на нивото, до което всеки отделен фактор допринася за общото ниво на стрес.