Решение № 1320 от 06.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1320 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100502398 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК

Образувано е по жалба на В. В. П. срещу постановление за разноските по изп.д. № 20241110402406 по описана Държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 64155/27.12.2024г.

Жалбоподателят поддържа, че връчената му покана за доброволно изпълнение била неправилна и незаконосъобразна по следните съображения:

На първо място в поканата била надвишена сумата на присъдените от съда разноски с 500 лева. Сочи, че в производството пред СРС взискателят бил поискал сума от 300 лева за разноски, колкото бил поискал и адвокатът на жалбоподателя, и документите за това били предадени на съдията. Цялата документация останала при адвоката на жалбоподателя. По неизвестни причини документите били изчезнали от делото умишлено и с решението бил присъден адвокатски хонорар на ответника /взискателя/ в размер на 600 лева.

На второ място оспорва сумата от 200 лева – прието адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство, тъй като не било ясно за какво и в полза на кого се дължи, липсвала конкретика и точност относно това възнаграждение.

На трето място сочи, че било налице закононарушение, защото при наличие на Държавен съдебен изпълнител към СРС, не било ясно кой точно и на какъв принцип бил определил взискателя ЧСИ Н.П. да събира задълженията на Софийски районен съд.

Моли съда да отмени обжалвания акт относно разноските, за да се спряло финансовото ограбване на неговата пенсия, както и умишления терор, тормоз и насилственото ограбване на пенсионери от определени съдебни състави.

1

С молба от 13.02.2025г. жалбоподателят е направил искане да бъде освободен от внасяне на държавна такса по жалбата с оглед липсата на финансови средства.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя ЧСИ Н.К.П., който развива съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че присъдените от СРС разноски били правилно определени и за тях бил издал изпълнителен лист. Относно адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство от 200 лева сочи, че имал право на такива в качеството си на взискател по изпълнителното дело и бил представил доказателства за плащането им. Останалите възражения на жалбоподателя били ирелевантни и не касаели изпълнителното производство.

В своите мотиви Държавният съдебен изпълнител развива сходни съображения за неоснователност на жалбата като тези, развити от взискателя. Сочи, че разноските в размер на 600 лева били присъдени с влязло в сила решение, а разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство били дължими и доказани. Останалите възражения счита за неотносими.

Съдът, както взе предвид становищата на страните, намира следното.

На първо място, искането на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса по жалбата на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е основателно. От представената декларация за материално и гражданско състояние се установява, че жалбоподателят получава месечен доход от пенсия в размер на 1450 лева, като видно от съдържанието на изпълнителното дело, секвестируемата част от това вземане е запорирана, жалбоподателят е на 71 години, пенсионер, не е в граждански брак, не притежава участие в търговски дружества, нито влогове, притежава МПС на 24 години и страда от заболяване, което налага разходи в размер на 200 лева месечно. От изготвените служебно от съда справки в ТРРЮЛНЦ и Службата по вписвания се установява, че жалбоподателят не участва в търговски дружества и не е регистриран като едноличен търговец, притежава пожизнено право на ползване върху земя и сграда в с. Чомаковци, общ. Червен Бряг, като няма данни за притежание на други имоти. С оглед така събраната доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят не разполага с необходимите средства да внесе дължимата държавна такса по жалбата и следва да бъде освободен от внасянето й.

Относно депозираната жалба, съдът намира следното.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна – длъжник по изпълнителното дело – в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК.

В частта, с която се обжалва инкорпорираното в поканата за доброволно изпълнение постановление за разноски относно присъдените разноски в производството пред СРС, както и в частта, с която поканата за доброволно изпълнение се обжалва като незаконосъобразна по съображения, че не било ясно на какво основание взискателят бил определен да събира вземания на СРС, жалбата е процесуално НЕДОПУСТИМА.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът има право да обжалва по посочения ред единствено разноските по изпълнението, не и съдебните и деловодни разноски, които са 2 присъдени с влязло в сила съдебно решение и за които е издаден изпълнителен лист. Видно от представеното Решение № 9192 от 12.08.2022г., постановено по гр.д. № 34447/2021г. по описа на СРС, 164-ти състав, влязло в сила на 04.12.2023г., оспорваното от длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е присъдено в полза на ЧСИ Н.П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и представлява разноски в първоинстанционното производство.

Това вземане е включено в издадения на 11.04.2024г. изпълнителен лист срещу жалбоподателя в полза на ЧСИ Н.П., въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело. При това положение оспорваната от жалбоподателя сума от 600 лева представлява присъдени с влязло в сила решение съдебни и деловодни разноски, а не разноски по изпълнението по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което жалбоподателят не е легитимиран да обжалва тези разноски по посочения ред. Жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Изложените в жалбата възражения за незаконосъобразност на принудителното изпълнение, тъй като не било ясно по какъв начин взискателят ЧСИ Н.П. бил избран да събира вземания на Софийския районен съд, касаят въпроси, които са били предмет на разглеждане в приключилото с влязло в сила решение съдебно производство. Тези въпроси, както и общите оплаквания на жалбоподателя за неговото ограбване от съдебни състави и съдебни изпълнители, не касаят подлежащ на обжалване по реда на чл. 435 ГПК акт или действие на Държавния съдебен изпълнител към СРС по изп.д. № 20241110402406 по описа на ДСИ. Ето защо в тази част жалбата също следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Подадената жалба е процесуално допустима единствено в частта, с която се оспорва обективираното в ПДИ постановление за разноските по отношение на приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство в размер на 200 лева. В тази част жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, взискателят има право да му бъдат възстановени сторените разноски в изпълнителното производство, което включва и адвокатско възнаграждение. В тази насока е и нормата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която определя възнаграждение за образуване на изпълнително производство в размер на 200 лева. Следователно взискателят ЧСИ Н.П. има право на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и същите са за сметка на длъжника. От представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие от 11.12.2024г. се установява, че уговореното възнаграждение от 200 лева за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство пред ДСИ, е платено изцяло в брой. Ето защо съдът намира, че са налице всички предпоставки тези разноски да бъдат приети от съдебния изпълнител и в тази част постановлението е правилно. При това положение и при липса на други подлежащи на разглеждане възражения по разноските, жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

3

РЕШИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК жалбоподателя В. В. П. от внасяне на държавна такса по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. В. П. срещу постановление за разноските по изп.д. № 20241110402406 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 64155/27.12.2024г. В ЧАСТТА, с която се оспорва сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното съдебно производство по гр.д. № 34447/2021г. по описа на СРС, 164-ти състав, и В ЧАСТТА, с която се оспорва законосъобразността на образуваното изпълнително дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. В. П. П. срещу постановление за разноските по изп.д. № 20241110402406 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 64155/27.12.2024г. В ЧАСТТА, с която са приети разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство в размер на 200 лева.

В частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, решението /с характер на определение/ подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя. В останалата си част решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4