Решение № 3177 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3177 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110143741 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск от В. И. Н. срещу „П. Н. А.“ ООД, с правно основание чл.

3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 2250 евро, представляваща неплатено трудово възнаграждения за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва от 17.07.2024 г. до погасяване на вземането.

Ищецът В. И. Н. твърди, че сключил с ответника „П. Н. А.“ ООД, моряшки трудов договор, по силата на който между страните възникнало трудово правоотношение за длъжността „АВ“, като част от екипажа на моторен кораб „Geroite na Sevastopol“ ИМО № 7529976, плаващ под флага на Палау с пристанище на регистрация Малакал, при уговорено месечно трудово възнаграждение 2250 евро и срок на договора от 1 месец. Твърди, че фактическото изпълнение на трудовия договор започнало със записването на кораба на 27.04.24 г. и продължило до напускането му на 31.05.24 г., през който период ищецът реално престирал работна сила, съгласно уговореното. Твърди, че от края на м. май 2024г. трудови възнаграждения на екипажа на кораба не били изплащани. На основание чл. 364а КТК с определение на Окръжен съд –Варна бил допуснат арест на кораба, което по арг. от чл. 7, ал.

1 предл. първо от Международната конвенция за арест на кораби обуславяло компетентност на българския съд за разрешаване на спора по същество. Ищецът твърди, че към процесното правоотношение намирала приложение Морската трудова конвенция, 2006г. на Международната организация на труда, по която и Република България и Република Палау били държави членки. Съгласно цитирания международен акт всяка държава-членка, която ратифицира конвенцията, се задължавала да прилага изцяло нейните разпоредби по начин, гарантиращ правото на достоен труд на всички работници. Поддържа, че съгласно Националния кодекс на Палау плащанията на възнагражденията по трудовото правоотношение следвало да се извършват на интервали не по - дълги от един месец или при прекратяване на трудовото правоотношение. Въпреки отправените покани до ответника и сигнали до ИА „Морска администрация“ – гр. Варна, плащане на дължимите се трудови възнаграждения на екипажа, в т.ч. на ищеца, не постъпило. При така изложените фактически твърдения ищецът отправя исканията си към съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2250 евро дължимо трудово възнаграждение за посочения период. Претендира 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 3, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ МКАК, вр. чл. 128, т. 2 КТ – за заплащане на трудово възнаграждение на член на корабен екипаж. Легитимиран да отговаря по морския иск е собственикът на кораба или беър-боут чартьорът/тайм чартьорът/чартьорът за определен рейс на този кораб. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение за извършената работа.

Според 88б и сл. от Кодекса на търговското корабоплаване, трудовите правоотношения на членовете на корабния екипаж възникват с корабопритежателя, който по смисъла на кодекса е лицето, което експлоатира кораба от свое име, независимо от това дали е собственик на кораба или го ползува на друго законно основание. Съгласно чл. 199ж КТК, всички разходи, свързани с експлоатацията на кораба, включително възнаграждението на екипажа, са за сметка на наемателя на кораба при сключен договор за беърбоут чартър.

От приложеното по делото временно удостоверение за регистрация се установява, че корабът „Героите на Севастопол“ ИМО № 7529976, плаващ под флага на Палау, е собственост на Български морски квалификационен център и е нает по договор за беърбоут чартър от „П.Н.А.“ ООД. Последният има качеството работодател по трудовите правоотношения с екипажа на кораба и дължи заплащане на трудовите възнаграждения на членовете му.

Не се оспорва между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение въз основа на сключен моряшки трудов договор от 27.04.2024 г., в рамките на което ищецът изпълнявал длъжността „редови моряк“ /„А/В“/, като част от екипажа на кораба „Героите на Севастопол“, с месечно трудово възнаграждение от 2250 евро и срок на договора 1 месец, и фактическото изпълнение на трудовия договор от ищеца в периода 01.05.2024 г. - 31.05.2024 г., дължимото за който възнаграждение възлиза на 2250 евро.

В насока на горното е и представеният договор, сключен между ищеца като моряк и П.Н.А. ООД, като работодател. Представените по делото списъци, протоколи и писма установяват изпълнението на трудовите задължения от ищеца през исковия период, дължимото за който възнаграждение възлиза на 2250 евро.

С изтичане на месеца, съответно с прекратяване на договора между страните /съгласно Морска трудова конвенция/ изискуемостта на вземането за възнаграждение е настъпила. Доколкото не се доказа от ответника да е платил дължимото възнаграждение, искът по чл. 128, т.2 КТ следва да се уважи в цялост, като се присъди законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане.

По разноските:

Ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал.1 ГПК за защитата в исковото и обезпечителното производство, в размер на 261,78 евро съгласно представения списък.

Съгласно чл. 78, ал.6 ГПК, следва да се осъди ответникът да заплати по сметка на СРС държавна такса върху уважения иск в размер на 90 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА „П.Н.А.“ ООД, ЕИК: ..., седалище и адрес на управление гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Н., ЕГН: **********, гр. ..., на основание чл. 3, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 1, ал.

1, б. „о“ МКАК, вр. чл. 128, т. 2 КТ, сумата 2250 евро, представляваща трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г. - 31.05.2024 г. дължимо по моряшки трудов договор от 27.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.07.2024 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 261,78 евро, разноски по делото.

ОСЪЖДА П.Н.А.“ ООД, ЕИК: ..., седалище и адрес на управление в гр. ..., да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 90 евро.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото трудово възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3