Решение № 433 от 28.07.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Разград, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20263330100404 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.23 от СК.

Депозирана е искова молба от Е. И. М., с която е предявен иск срещу Ю. Р. О. за установяване по отношение на ответника че ищецът е собственик на: дворно място, представляващо поземлен имот № 587 /петстотин осемдесет и седем/ в квартал 74 /седемдесет и четири/ по кадастрален план на село М., община Разград, одобрен със заповед № 1443 от 1986 г., с площ от 1060 кв.м.

/хиляда и шестдесет квадратни метра/, за който е отреден парцел № П-587 /две римско петстотин осемдесет и седем арабско/, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, състояща се от три стаи, със застроена площ от 60 кв.м. /шестдесет квадратни метра/, при граници и съседи на имота: улица, имот № 588 /петстотин осемдесет и осем/, река и имот № 416 /четиристотин и шестнадесет/, поради липса на съвместен принос.

Твърденията, на които основава иска си ищеца са следните: страните са бивши съпрузи, че сключеният на 28.05.1989 г. граждански брак е прекратен през 2018 г. с влязло в сила Решение № 236/19.06.2018 г., постановено по бр. д. № 325/2018 г. по описа на Районен съд – Разград; че фактическата раздяла между съпрузите е от 2010 г., че след това ищцата живеела в Република Германия и ищецът нямал контакти с нея, че ищецът е придобил правото на собственост на 11.06.2013 г. чрез покупкопродажба със средства, спестени от него в периода 2010 – 2013 г.; че ответницата няма принос при спестяване на тези средства. Тези обстоятелства следва да се докажат от ищеца. Не са представени доказателства за произхода на средствата – за спестяването им в посочения в исковата молба период.

Исковата молба е връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК. В писмения отговор особеният представител сочи, че по делото не са представени достатъчно доказателства за основателността на иска. В хода на 1 устните състезания сочи, че фактическата раздяла между съпрузите е установена, че процесният имот е придобит след тази раздяла, поради което счита, че не следва изобщо да се обсъжда презумпцията за съвместен принос.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и като съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са бивши съпрузи – бракът между двамата е сключен на 28.05.1989 г. и е прекратен на 07.09.2018 г. с влязло в сила съдебно решение.

Това решение е постановено по искова молба, предявена от Ю. Р. О., която е твърдяла, че от 2010 г. съпрузите не живеят заедно като семейство.

Видно от служебна справка от НБД Население на 14.07.2005 г. ответницата е регистрирала настоящ адрес в Република Турция, който не е променян след това

На 11.06.2013 г. ищецът Е. И. М. / с името Е. И. М., което е също негово име, видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена /изх.

№079/30.03.2020 г. на с.М., общ.Разград/ е закупил от Г. Б. С. недвижим имот, представляващ дворно място, представляващо поземлен имот № 587 /петстотин осемдесет и седем/ в квартал 74 /седемдесет и четири/ по кадастрален план на село М., община Разград, одобрен със заповед № 1443 от 1986 г., с площ от 1060 кв.м. /хиляда и шестдесет квадратни метра/, за който е отреден парцел № П-587 /две римско петстотин осемдесет и седем арабско/, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, състояща се от три стаи, със застроена площ от 60 кв.м. /шестдесет квадратни метра/, при граници и съседи на имота: улица, имот № 588 /петстотин осемдесет и осем/, река и имот № 416 /четиристотин и шестнадесет/ срещу заплащане на сумата 4 500 лв., за която сума в нотариалния акт е записано, че е изплатена напълно и в брой от купувача на продавача.

В удостоверението за данъчна оценка като собственик на недвижимия имот е записан само ищеца.

От 2010 г. до 2015 г. ищецът е работел и реализирал доходи в Република България.

В различни периоди от време ищецът е работил във Федерална Република Германия и е реализирал доходи до 14 900 евро годишно.

Разпитаните по делото като свидетели С. М. и М. К. знаят процесния имот, известно им е, че ищецът сам е закупил и сам е ремонтирал къщата. Първият свидетел е роднина на ищеца и съобщава, че от 15 и повече години страните по делото са разделени, че ищецът е шофьор на ТИР, от където получавал и доходите за имота. Вторият свидетел е съсед на процесния имот и съобщава, че никога не е виждал бившата съпруга на ищеца, че последният сам организира и финансира ремонтите и строежите в този имот.

Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Предявеният иск е за установяване на обстоятелството, че процесният имот е лична собственост на ищеца.

Към датата на придобиване на имота – 2013 г. са действали разпоредбите на Семейния кодекс от 2007 г. По делото не бе установено съпрузите да са уредили или преуредили имуществените си отношения, следователно по отношение на тези отношения действат диспозитивните норми на този нормативен акт.

СК от 2007 г. продължава да възприема като общ принцип съпружеската 2 имуществена общност – според разпоредбата на чл.21 вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.

Съответно чл.23 от СК сочи, че лични са вещните права, придобити през време на брака изцяло с лично имущество.

Събраните в настоящото производство доказателства сочат на извод, че към датата на придобиване на процесния имот от ищеца, бракът му с ответницата е съществувал само формално, съпрузите не са имали общ живот и домакинство, не са имали и деца, за да се изследва съвместен принос, изразяващ се в грижи за децата и работа в домакинството, още по-малко са вложени средства и труд в придобиването на недвижимия имот.

Следователно в придобиването на имота е вложено единствено лично имущество на ищеца /доходи, получени след фактическата раздяла/ и единствено негов личен принос, поради което единствено и само той е негов собственик на осн. разпоредбата на чл.23 от СК.

По гореизложените съображения, Съдът:

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. Р. О., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Л. ********, че Е. И. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. М., ул. ********* е единствен и изключителен собственик на дворно място, представляващо поземлен имот № 587 /петстотин осемдесет и седем/ в квартал 74 /седемдесет и четири/ по кадастрален план на село М., община Разград, одобрен със заповед № 1443 от 1986 г., с площ от 1060 кв.м. /хиляда и шестдесет квадратни метра/, за който е отреден парцел № II -587 /две римско петстотин осемдесет и седем арабско/, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, състояща се от три стаи, със застроена площ от 60 кв.м.

/шестдесет квадратни метра/, при граници и съседи на имота: улица, имот № 588 /петстотин осемдесет и осем/, река и имот № 416 /четиристотин и шестнадесет/, който е закупен от него с нотариален акт за покупко-продажба, №********* г. на нотариус с рег. №312 и район на действие РС – Разград.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3