Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 11.01.2023, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 883/2022
Вид
Решение № 15
Подписан
11.01.2023
В сила
05.05.2023
Състав
ЕВА ДИМИТРОВА ПЕЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.81 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 2, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.1 · Търговски закон

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 15/11.1.2023г.

Гр. Пазарджик,

11 януари 2023 година

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,

ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание от 09 януари 2023год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕВА ПЕЛОВА

При секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 883/2022год., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 284-286 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / ЗИНЗС/.

Образувано е по иск, предявен от С.И.Д., чрез адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., за периода от 31.12.2018г. до 30.07.2019г., за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответната страна.

В исковата молба е посочено, че за процесния периода, в килиите, в които е бил настанен С.Д. по време на задържането си в Затвора – гр. Пазарджик били пренаселени, с разполагаема под 3 кв.м. жилищна площ, без санитарен възел и течаща топла вода, хигиената в корпуса била лоша, имало хлебарки и дървеници.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът участва лично и се представлява от адв. С., който моли съда да уважи изцяло исковата претенция, която счита за основателна и доказана.

Ответникът – ГДИН, се представляват от юрк. Р., който намира исковата претенция за неоснователна и недоказана, подробни съображения излага в представени писмени бележки по същество на делото.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик дава заключение, че за неоснователност на исковата претенция, моли съда да я отхвърли.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С.И.Д. бил задържан в ареста на гр. Пазарджик на 31.12.2018г. в 14.30 ч. за срок от 72 часа, с постановление на РП-гр.Пазарджик, по ДП № 1433/2018г., по описа на РУ – гр. Пазарджик, като на 02.01.2019г. с протоколно определение на РС-гр.Пазарджик му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”.

За периода от 31.12.2018г. - 21.02.2019г. ищецът бил задържан в ареста към Затвора на гр. Пазарджик и настанен в килия №308, с площ 13,06 кв.м. и санитарен възел с площ от 2,05 кв.м., където били настанени общо 3-ма души.

Килията била оборудвана с три единични легла с размери

70/190см., три нощни шкафчета с размери 45/40см., маса за хранене1.50/50см., три броя столове <35/35см., и един брой метална поставка за телевизор укрепена за стената 35/35см.

В килията имало санитарен възел-тоалетна и душ, чийто подови настилки били от теракота.

Графика за къпане на задържаните в ареста бил всяка сряда и неделя от 12:30ч. до 13:30ч., като топла вода имало само в тези дни. Течаща студена вода имало по всяко време на денонощието, ежемесечно администрацията на Затвора – гр. Пазарджик осигурявала перилни и почистващи препарати на задържаните.

Ищецът С.Д. не бил подавал оплаквания за лоши условия в килията, където е бил настанен.

На 21.02.2019г. с постановление на прокурор при РП – гр.Пазарджик задържания С.Д. ***.

Съгласно постъпилата по делото справка от Сектор

„Финанси, логистика и капиталови разходи“ в затвора, има основна задача финансово-икономическото и ресурсно осигуряване на дейностите по изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Бюджетната рамка на затвора позволява създаването на всички условия, осигуряващи бита на лишените от свобода, по време на престоя им в затвора. Помещенията, в които се настаняват лишените от свобода, са проектирани и оборудвани по начин, гарантиращ спазване на изискванията за минимални стандарти за жилищна площ в затворническите институции. Мебелите във всяко помещение са достатъчно на брой, в добро състояние, съобразно установения регламент. Всяко спално помещение разполага със санитарен възел, и достъпът до него е постоянен. Всички санитарни възли са проектирани и изградени така, че всяко помещение разполага с течаща вода - студена и топла. Студената вода е постоянно течаща. Топлата вода е по график, с оглед осигуряване на достатъчно количества топла вода, както за лична хигиена на лишените от свобода, така и за всички битови дейности в затвора. Организацията на хигиенното осигуряване в затвора гр. Пазарджик, е регламентирана с утвърдени вътрешни правила за хигиенното и противоепидемично осигуряване в местата за лишаване от свобода. Същите са разработени и функционират в съответствие с изискванията на действащата нормативна база, и се изпълняват при строго съблюдаване изпълнението на задълженията на съответните длъжностни лица, ангажирани с конкретните задачи. Извършвали се дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения на лишените от свобода, кухненския блок, общите помещения на територията на целия сграден фонд на затвора, както и прилежащите пространства за провеждане на престой на открито. Тези дейности се осъществявали от лицензирана фирма и лица, притежаващи квалификация, съгласно изискванията на Наредба №1 за условията и реда за извършване на дизинфекции, дезинсекции и дератизации. Направленията за извършване на необходимите дезинфекционни дейности в затвора, са съобразени с утвърдения алгоритъм на дезинфекционни мероприятия в обекти с обществено предназначение. За периода на пенитенциарна изолация на лишения от свобода С.Д., услугите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация били осъществявани, от „ДДД-1“ ООД гр. София, на основание сключен договор по Закона за обществените поръчки с ГД „Изпълнение на наказанията“ - гр. София. Поддържането на хигиена в спалните помещения, е ангажимент на настанените в съответното помещение лишени от свобода.

Администрацията осигурява средства, относно закупуване на полагащите се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати, и хигиенни консумативи.

Съгласно договор рег. №

11179/13.11.2018г. между ГДИН и лицензиран търговец „ДДД-1“ООД – гр. София, дезинсекция на сградите на ГДИН се извършва 6 пъти годишно, а дератизация – 2 пъти годишно. Представени са протоколи за ДДД обработка, на помещенията в Затвора – гр. Пазарджик от 15.01.2019г., 06.03.2019г.,14.05.2019г., 30.05.2019г., 11.07.2019г.

Видно от показанията на св. Б., докато е бил задържан в Затвора

– гр. Пазарджик, с ищецът били в един коридор, в една килия, в различни периоди от време. За процесния период бил в Осмо отделение, а ищецът в Шесто отделение, където не бил направен ремонт и имало хлебарки и дървеници, с над 20 човека в една килия, повечето от ромски произход, където останал до изтърпяване на наказанието си. В килиите имало мухъл, влага, чешмите били счупени, а тоалетните постоянно се задръствали. Дрехите се сушели в килиите, по вишките, където спят хората, което правело въздуха по-задушен, с влага и мухъл, поради наличието на дървеници през нощта било невъзможно да се спи. Ищецът не работел, въпреки депозираните за това молби. Мивките били чупени предимно от затворниците от ромски произход, като при използване на санитарния възел, поради използването на парцали, канализацията се запушвала. В затвора имало пералня, която се ползвала единствено за изпирането на дрехи и бельо веднъж седмично.

Било извършвано пръскане срещу хлебарки и дървеници многократно, но неефективно.

Лишените от свобода копаели дупки, за да крият мобилни апарати, наркотици, ножове и др.

Показанията на свидетеля са ясни, непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло, като обективни и безпристрастни, извън настояването, че в килията, обитавана от ищеца е имало 20 души, тъй като това му изявление противоречи на изложеното в справката, изходяща от затворническата администрация.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода от 31.12.2018г. до 30-07.2019г., в който е търпяло мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № № 1433/2018г., по описа на РУ – гр. Пазарджик, в Затвора – гр. Пазарджик, е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК, вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица.

Основателността на предявения иск предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Изброяването е неизчерпателно.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

Предмет на разглежданата искова претенция е обезщетяване на претърпени от С.Д. неимуществени вреди – обида, огорчение, чувство за малоценност и принуда да търпи и извършва противни на волята му действия, като последица от проявните форми на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 3 КЗПЧОС: наличие на вредители –дървеници и хлебарки, непредприемане на ефективни мерки за дезинсекция, пренаселени килии, от които се пада под 3 кв.м. жилищна площ, лоша хигиена, липсата на санитарен възел с течаща топла вода.

В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.