Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1103 от 26.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 789/2023
Вид
Определение № 1103
Подписан
26.10.2023
В сила
26.10.2023
Състав
Радка Цариградска, ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ, ЛЮБКА МИЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.74 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1103 гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20234100500789 по описа за 2023 година За да се произнесе съобрази следното:

Предмет на подадената частна жалба от И. К. К. от с. Орешак, общ. Троян е Определение № 2080/11.05.2023 г. по Гр.д. № 941/2023 г. на РС Плевен, с което е прекратено производството по делото, поради неотстраняване на нередовностите, посочени в Разпореждане № 2376/25.02.2023 г. и е постановено исковата молба да се върне на ищеца.

В жалбата се изразява становище, че обжалваното определение на РС Плевен е неправилно, определението е без мотиви и има бланкетен характер.

По отношение на държавната такса, жалбоподателят твърди, че е внесъл такава в указания размер и от исковата молба и допълнителното изложение е ясно какви са твърденията му за извършени от ответника нарушения, които са причинили вреди на ищеца и била изяснена връзката между тях. Счита, че РС неоснователно е прекратил делото

Моли Окръжния съд да отмени определението на РС Плевен и върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав.

Съдът като съобрази доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част.

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество, частната жалба е неоснователна, поради следните 1 съображения:

Производството пред РС Плевен е образувано по подадена искова молба от И. К. К. с ЕГН ********** от с. Орешак, общ. Троян против С. Н. Н., ЧСИ с рег. № 756 с предявени искове, квалифицирани от ищеца като такива по чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.74 от ЗЧСИ, като се търси заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди от ответника на ищеца в размери: 500лв. за имуществени вреди като частичен иск при пълен размер на вредите от 18310 лв. и за неимуществени вреди в размер на 500 лв. за причинени болки и страдания.

В обстоятелствената част на исковата молба са налице твърдения че ответникът като ЧСИ е извършил незаконосъобразни действия, но са изброени такива на други лица като пълномощници, ДСИ, преминаване на неконкретизирано дело от ДСИ към ответника за изпълнение, за чиято неправилност се навеждат доводи, за неконкретизирано постановление за възлагане и антидатирания, неясно от кого и на какво. Липсва каквото и да било описания на вредите за ищеца.

С Разпореждане на Разпореждане № 2376/25.02.2023 г. ИМ е оставена без движение, като е указано на ищеца да внесе държавна такса в размер на 100 лв., да изложи ясни фактически твърдения, на които основана исковете си, като обоснове правния интерес от водене на делото, както и да посочи от кои точно действия на ответника произтичат вредите, в какво се изразяват същите, като даде отделно описание на имуществени и неимуществени вреди.

В дадения срок за отстраняване нередовностите по ИМ е подаденото заявление вх. № 7463/20.03.2023 г. от ищеца. От подаденото заявление и приложените към него писмени доказателства, е видно, че част от посочените с Разпореждане № 2376/25.02.2023 г. нередовности на ИМ не са отстраненипо делото е внесена ДТ в размер на 100 лв., налице е писмено изложение, в което са изброени действия или бездействия на ответника като ЧСИ по вече посочено изп. дело без да се сочи връзката с ищеца. По отношение на вредите само се споменава, че тези незаконосъобразни действия увреждат доброто име на ищеца, накърняват интересите му и губи възможността за сключване на договори, т.е. конкретни настъпили вреди не са посочени. Изцяло липсва изложение на връзката между действия на ответника и вреда за ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, ИМ заедно с приложенията към нея се връщат, а производството по делото се прекратява, което съдът е сторил.

Настоящата инстанция счита за неоснователни доводите на жалбоподателя, изложени в частната жалба до ОС Плевен, препратена от ВТАС на ОС Велико Търново.

С разпореждането първоинстанционният съд е дал указания на ищеца да посочи коректно твърдения, на които основана исковете си, от кои точно действия на ответника произтичат вредите, в какво се изразяват същите, като даде отделно описание на имуществени и неимуществени вреди. На основание чл. 129, ал. 1 от ГПК, първоинстанционният съд е извършил проверка на редовността на подадената ИМ и в съответствие с изискванията 2 на чл. 127, ал. 1 т. 2 от ГПК е оставил исковата молба без движение, като даденото с разпореждането указание е ясно и съответстващо на разпоредбите на чл. 127 и чл. 129 от ГПК.

В дадения от съда срок, ищецът не е изпълнил това разпореждане на съда, като не е уточнил кои действия на ответника до каква вреда за ищеца са довели. Като не са отстранени нередовностите на исковата молба, въпреки дадените от съда указания, правилно първоинстанционния съд е упражнил правомощията си по чл. 129, ал. 3 от ГПК, като исковата молба е върната на подателя, а производството е прекратено.

Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. При неотстраняване в предоставения срок на указаните нередовности, съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Така възложените на съда задължения имат за цел да внесат яснота относно страните, предмета на делото и правната квалификация на предявените искове, като предпоставка за постановяване на допустимо решение по съществото на спора.

Предвид изложеното обжалваното Определение № 2080/11.05.2023 г. по Гр.д. № 941/2023 г. на РС Плевен, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2080/11.05.2023 г. по Гр.д. № 941/2023 г. на РС Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3