Определение № 122 от 30.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 30.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно частно търговско дело № 20225001000112 по описа за 2022 година

Производството е по чл.274,ал.1 от ГПК във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на АВ към МП, представлявана от изпълнителния директор Д. М. против Определение № 32 от 08.02.2022 г., постановено от Хасковският окръжен съд по търг.дело№ 172/2021 г.

По силата на обжалваното определение съдът е уважил молбата по чл.248 от ГПК и е изменил Решение № 29 от 19.11.2021 г., постановено от ХОС по търг.дело № 172/2021 г. в частта му за разноските.

Решението е изменено, като съдът е осъдил АВ –С. да заплатят на „А.“ ООД град И. сумата в размер на 207.50 лева, представляваща съдебни разноски, направени в регистърното производство.

Поддържа се оплакването, че съдът не е преценил точно характера на регистърното производство, което е едностранно и безспорно, поради което за него следва да намери приложение разпоредбата на чл.541 от ГПК, съгласно която разноските в охранителните производство остават за сметка на молителя.

Ответника по частната жалба „А. „ООД ЕИК *********, представляван от пълномощника си адвокат А. Г. А., вписан в АК-П. поддържа писмен отговор, съгласно който частната жалба е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд след проверка на изложените в частната 1 жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана в определения в чл.275,ал.1 от ГПК срок от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Действително съдът е следвало да съобрази характера на регистърното производство по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ , което е едностранно и безспорно производство. Вероятната причина за това е объркващата разпоредбата на чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, която най-малко не е юридически издържана. Законодателят очевидно не е съобразил безспорния факт,а именно: едностранният характер на производството по този специален закон. Следва да се отбележи, че отговорността за съдебни разноски по правило е присъща само за спорните съдебни производства.

В тези производства право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор.

Производството по чл.25 от ЗТРЮЛНЦ е регистърно и не е спорно и в това производство АВ не участва като страна .

А. няма процесуалното качество на страна по смисъла на чл.26,ал.1 от ГПК, поради което нито има право на съдебни разноски , нито дължи такива.

В цяла поредица от съдебни актове ВКС възприе принципа, че едностранния характер на производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски. Възприето бе, че новата разпоредба на чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно. Което на практика означава,че трябва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Друга страна в тези производства просто няма.

Той е единствената страна в това безспорно по своя характер производство, поради което и разноските трябва да останат за сметка на молителя. Изрично в този смисъл са и следните съдебни актове: а именно:

Определение № 60421 от 19.11.2021 г. на ВКС, постановено по ч.т.д. № 1978/2021 г.,ІІ т.о. на ТК, докладчик: съдията А. Б., Определение № 60481 от 21.12.2021 г. на ВКС, постановено по ч.т.д.№ 2108/2021 г, ІІ т.о., ТК, 2 докладчик: председателят К. Е., Определение № 60480/ от 20.12.2021 г. на ВКС, по ч.т.д. № 2562/ 2021 г., ІІ ро т.о., ТК, докладчик: съдията Е. С. и от най-новите известни на въззивния съд съдебни актове: Определение № 89 от 02.03.2022 г. на ВКС , постановено по ч.т.д. № 311/ 2022 г. на І во т.о., ТК, докладчик : Р. Б..

Следва да се отмени обжалваното определение, като постановено в нарушение на чл.541 от ГПК и вместо него следва да се постанови съдебен акт, с който да се остави без уважение молбата на молителя „А.“ ООД, подадена чрез пълномощника му адвокат А. Г. А. по чл.248 от ГПК – за изменение на решението в частта относно съдебните разноски.

В този смисъл следва да бъде постановен съдебния акт.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 32 от 08.02.2022 г., постановено от Хасковският окръжен съд по търг.дело № 172/2021 г. , с което съдът на основание чл.248 от ГПК е осъдил АВ –С. да заплати на молителя „А. „ООД ЕИК *********, представлявано от управителя А. Х. В., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 623 от 25.01.2022 г, подадена от адвокат АНГ. Г. АНГ. от АК-П., в качеството му на пълномощник на молителя „А.“ ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град И., Х. област, ул."С. В." № ** по чл.248 от ГПК- за изменение на Решение № 29 от 19.11.2021 г.,постановено от Хасковският окръжен съд по търг.дело №172/2021 г. в частта за разноските с искане за присъждане на сумата 207.50 лева.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4