Решение № 322 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900623 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от Д. К. Т., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез адв. С. С., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30677.51 евро /60000.00 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 03.01.2023 г. ПТП, както и сумата от 900.69 евро /1761.60 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 26.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на 03.01.2023 г. на път VAR-1215, на пътна отсечка с. Д. – с. М., двете община П., обл. Варна, И.В.Н. при управление на моторно превозно средство - автобус марка „Мерцедес", модел "Спринтер", с peг. ******, нарушил правила за движение по пътищата - чл.20, ал.1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата, в резултат на което изгубил контрол на управляваното МПС, излязъл извън пътното платно и се блъснал в крайпътно дърво, в следствие на което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Д. К. Т. – пътник в автобуса, изразяваща се в счупване на 1 дясна лакътна кост в долна трета с разместване на фрагменти, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период около 2, 5 - 3 месеца при благоприятно протичане на оздравителния пропее и счупване /авулзия/ на главата на лява фибула /малък пищял/ на лявата подбедрица, обусловило затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около 1, 5 месеца - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б", вр.чл.342, ал.1 от НК.

По случая е било образувано досъдебно производство – АНД № 58/2025 г. по описа на Районен съд - П., което е приключило със споразумение, влязло в сила на 04.03.2025 г.

Излага се, че ищцата е постъпила на 09.01.2023 г. в Клиниката по ортопедия и травматология в МБАЛ „Св. Анна" и останала там до 11.01.2023 г., като е претърпяла оперативна интервенция - открита репозиция на фрактура с вътрешна фиксация 1/3 тубуларна плака, видно от Епикриза с ИЗ №110/23г.

Сочи се, че с оглед извършените медицински интервенции и проведено лечение ищцата е направила разходи по лечение за сумата общо от 1761,60 лв.

В следствие на получените травматични увреждания, ищцата е претърпяла силни болки страдания в един продължителен период от време, като към настоящия момент не се е възстановила в пълен обем. Наред с това, същата е претърпяла силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън - често сънувала кошмари, липса на апетит, страх да пътува в превозни средства. В резултат на травматичните увреждания се нарушил ежедневният й ритъм на живот. Не можела продължително време да се обслужва сама, което налагало чужда помощ. В тази връзка се твърди, че ищцата е претърпяла неимуществените вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания и медицински интервенции, както и силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания.

Сочи се, че към момента на произшествието причинилото вреда МПС е имало действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен със Застрахователна компания Лев Инс"АД , ЕИК121130788, гр. София, по застрахователна полица, валидна до 05.04.2023 г.

Излага се, че с оглед изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ, ищцата е предявила писмена застрахователна претенция пред ответното дружество с вх.

№ 857/26.01.2023 г., като към настоящия момент няма никакъв писмен отговор за определяне размер на обезщетение. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове в предявените им размери. Оспорва настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди в сочения размер и интензитет, както и тяхната продължителност, както и твърдението за психически увреди и стрес на ищцата, причинени от процесното ПТП. Оспорва претендираните 2 имуществени вреди по отношение на представена фактура и фискален бон за сумата от 50.00 лева, представляваща такса за медицинско удостоверение към „съдебна медицина" МБАЛ „Св. Анна-Варна", тай като не съставлявала разход, свързан с лечението на ищцата. Твърди, че претендирания от ищцата размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен и несъответстващ на практиката на съдилищата по аналогични случаи.

Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на МПС - автобус "Мерцедес Спринтер" с рег.

№ ****** по силата на Застрахователна полица №22/12 2001005118, сключена с „Лев Инс" АД, действаща към датата на ПТП - 03.01.2023 г., както и че връзка с предявената застрахователна претенция на ищцата, в ответното дружество е образувана щета № 0000 1000 03 23 7054/26.01.2023 г., по която твърди, че са изискани допълнителни документи, но такива не били представени, което е поставило ответното дружество в невъзможност да определи размер на обезщетението. Искането е за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е подадена допълнителна искова молба, с която се поддържа изложеното в първоначалната искова молба, като са изложени съображения, с които се оспорват наведените от ответника твърдения и възражения.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал допълнителен писмен отговор.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата адв. С. С. поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В проведено открито съдебно заседание ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Н. В., изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.

Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото 3 лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици.

Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинноследствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

С Определение, обективирано в протокол № 18/04.03.2025 г. по АНД № 58/2025 г. по описа на Районен съд – П., е било одобрено споразумение, с което И.В.Н. е признат за виновен в това, че на 03.01.2023 г. на път VAR-1215, на пътна отсечка с. Д. – с. М., двете община П., обл. Варна, при управление на моторно превозно средство - автобус марка „Мерцедес", модел "Спринтер", с peг. ******, нарушил правила за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата, в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. К. Т., изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост в долна трета с разместване на фрагменти, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период около 2, 5 - 3 месеца при благоприятно протичане на оздравителния пропее и счупване /авулзия/ на главата на лява фибула /малък пищял/ на лявата подбедрица, обусловило затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около 1, 5 месеца, което съставлява престъпление по чл.343, ал.1, б. „б", вр.чл.342, ал.1 от НК, поради което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв.

По силата на чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Затова и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК със задължителна сила за гражданския съд е установено обстоятелството, че И.В.Н. е извършил посоченото в споразумението действие, като поведението му е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично установени в закона – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ задължения, нарушението на които е скрепено с наказателна санкция. Тези нарушения са признати от закона за престъпления, което също сочи на противоправност на поведението, тъй като и в наказателноправната разпоредба се съдържа законова забрана за извършването на такива действия под страх от наказателна отговорност. Освен това, със задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това свое поведение И.В.Н. e причинил средна телесна повреда на Д. К. Т.. Това е така, тъй като както чл.

300 от ГПК, така и чл. 413 от НПК под извършване на деянието разбират осъществяване на фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието. Поради това, в случаите, когато в този състав като квалифициращ признак се включва причиняването на вреди, констатациите на наказателния съд за реализирането на такива вреди са задължителни за гражданския съд като тази обвързаност се разпростира и по отношение на причинната връзка 4 между действието и настъпилите вреди. Налице е установено противоправно поведение от страна на И.В.Н. и причинени на трето лице вреди, както и причинната връзка между тях. Това са три от елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент, а именно - вината се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но в случая и той е установен със задължителна сила.

По делото е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че е налице е валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за моторно превозно средство - автобус марка „Мерцедес", модел "Спринтер", с peг.

******. С оглед на изложеното, съдът намира, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие застрахователната полица е била валидна и е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя – ответник в настоящото производство за настъпилите при това ПТП вреди.

Доколкото застраховката

„Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД за причинените му от И.В.Н. вреди на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.