Решение № 3906 от 20.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3906 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100500821 по описа за 2025 година

С Решение № 19489 от 29.10.2024 г. по гр.д. № 54218/2022 г. по описа на СРС, 127 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от „МОНИКА КОМЕРС-2“ ЕООД, ЕИК 203113916, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 16751 лева представляваща дължимо застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Каско“ № 93002110055264 за имуществени вреди настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие от 29.11.2021 г. в гр. Лондон, Великобритания, вследствие на което застрахованият при ответника лек автомобил „Мерцедес S 320 ЦДИ“ с рег. № ****, бил увреден в степен на „тотална щета“, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 06.10.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер на 83,61 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 10.12.2021 г. ( датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие) до 06.10.2022 г.

В срока по чл.259 ГПК решението е обжалвано от ищеца „МОНИКА КОМЕРС2“ ЕООД с изложени доводи, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Според ищеца, чрез събраните по делото доказателства /авто-техническа 1 експертиза и свидетел/ е установен механизъм на настъпване на ПТП, в резултат на което на застрахования при ответника автомобил са били причинени имуществени вреди по време на сключения договор за имуществена застраховка – покрит от застрахователя риск. С оглед това неправилно, в отклонение от материалния закон и необосновано, с оглед доказаните в процеса обстоятелства, съдът е отхвърлил претенциите му за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение.

Неправилно, според въззивника, съдът е установил релевантни за спора обстоятелства в отклонение от дадените от експерта констатации и в противоречие със събраните гласни доказателства. Съответно, за формиране на крайни изводи по тези въпроси съдът не се е обосновал в постановеното решение. Отправя искане за отмяна на решението като неправилно и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във жалбата относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна в една част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 127-ми състав, решение за валидно, допустимо и неправилно в една част.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Производството е образувано по искова молба на „МОНИКА КОМЕРС-2“ ЕООД, с която срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД са предявени искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 16751 лева представляваща дължимо застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Каско“ № 93002110055264 за имуществени вреди настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие от 29.11.2021 г. в гр. Лондон, Великобритания, вследствие на което застрахованият при ответника лек автомобил „Мерцедес S 320 ЦДИ“ с рег. № ****, бил увреден в степен на „тотална щета“, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 06.10.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер на 83,61 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 10.12.2021 г. ( 2 датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие) до 06.10.2022 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между „МОНИКА КОМЕРС-2“ ЕООД в качеството на лизингодател и М.Д.М. в качеството на лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг № СА2484/26.08.2020 г., по силата на който дружеството предоставило автомобила за ползване срещу възнаграждение при условията по съглашението лек автомобил „Мерцедес S 320 ЦДИ“ с рег. № ****.

Поддържа, че на 24.08.2021 г. бил сключен Договор за застраховка „Каско“ по полица № 93002110055264, с предмет посочения автомобил със застрахователна стойност в размер на 17100 лева, със срок на действие на покритието от 00.00 часа на 27.08.2021 г. до 24.00 часа на 26.08.2022 г. Изложени са твърдения, че на 29.11.2021 г., около 00:50 часа в гр. Лондон, Великобритания, в квартал „Харингей“, лизингополучателя М.М., при управление на автомобила, за да избегне удар с идващия насреща лек автомобил марка „Ауди“ се отклонил вляво на пътното платно за движение, при което задна лява гума се ударила в бордюра на тротоара, водачът изгубил контрол над управлението и автомобила се ударил в стълб. На мястото на пътния инцидент пристигнали полицейски служители, които констатирали настъпването на произшествието. След настъпване на инцидента лизингополучателят заедно със свой роднина откарали повредения автомобил в Metropolitan police service perivale car pound /сервиз за катастрофирали автомобили/ за отстраняване на повредите, като на 08.12.2021 г. е била заплатена такса в размер на 430 паунда за престоя.

Ищецът поддържа, че вследствие на описания пътен инцидент застрахованото превозно средство било увредено в степен на „тотална щета“. Поддържа, че на 10.12.2021 г. лизингополучателят уведомил застрахователя за настъпилото събитие, но ответникът не се е произнесъл по направеното искане за заплащане на застрахователно обезщетение. Излага, че ответникът наред със застрахователно обезщетение дължи и обезщетение за забава.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Излага съображения, че на основание т. 30 във връзка с т. 29 от приложимите към процесния договор за застраховка Общи условия за застрахователяответник не е възникнало основание за изплащане на застрахователно обезщетение за процесния автомобил доколкото застрахованият не е представил следните изискуеми документи: банкова сметка на собственика на застрахования автомобил, талон за годишен технически преглед, както и протокол за събитието, ведно с легализиран превод на български език. В допълнение, застрахованият не е представил моторното превозно средство за извършване на допълнителен оглед на твърдените щети. Оспорва твърденията на ищеца, че процесният автомобил е увреден до степен тотална щета, като посочва, че липсва удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията, което е императивно изискване на чл. 390, ал. 1 КЗ. В 3 условията на евентуалност, оспорва размера на исковата претенция, като счита, че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на размера на действителните вреди. Оспорва и искът за заплащане на законна лихва върху обезщетението.

Претендира разноски.

За да отхвърли предявените искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът е приел, че в производството е доказано, че част от повредите на автомобила по имуществената застраховка са съществували към момента на сключване на договора, а за останалата – че не е доказано настъпване на покрит от застрахователя риск в пряка причинно-следствена връзка с който да са били причинени същите. С постановеното от СРС решение е прието, че в случая не са налице сочените предпоставки на чл.405, ал. 1 КЗ, доколкото не е установено настъпване на застрахователно събитие - покрит от застрахователя риск.

Решението е неправилно в една част.

Основателността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие /пътнотранспортно произшествие/, за което застрахователят носи риска; 3/ размерът на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди; 4/ изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок.

Обемът на застрахователната отговорност при имущественото застраховане, каквото е застраховка "Автокаско" се определя по правилата на КЗ и съдържание на конкретен договор. Страните са свободни да уговарят както основания за носене на отговорност, така и основания за освобождаване от отговорност, но при съобразяване на ограниченията по чл. 408 от КЗ.

При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405 от КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение съобразно чл.396 от КЗ и уговореното в договора. Тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, при условие, че тя не надхвърля уговорената застрахователна сума и отразяват реалната стойност. 3астрахователната сума при имущественото застраховане е максималният размер на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпени вреди от застрахования при настъпване на застрахователно събитие. Застрахователната сума е стойността на имуществото към момента на 4 сключване на договора за застраховка. Застрахователното обезщетение, което следва да изплати застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, е сума в размер на реално претърпените вреди от застрахования поради настъпването на застрахователното събитие, които вреди следва да са изчислени по размер към момента на настъпване на застрахователното събитие. При частична и при пълна увреда на имущество обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на вредите. Това е стойността срещу която може да се закупи застрахованото имущество от същото качество при пълна увреда. Възстановителната стойност е стойността, срещу която може имущество да се възстанови до съС.ие, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н. При определяне на действителната стойност на имущество и на възстановителната стойност не се прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие. При частична увреда релевантна е възстановителната стойност на имуществото към момента на настъпване на застрахователното събитие. (В този смисъл: Решение от 30.01.2012 г. н по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ-ро Т. О.; Решение № 109/14.1.2009 г. по т.д. № 870/2010 г. на ВКС, І-во Т. О.; Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ-ро Т. О.;

Решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г. на ВКС, І-во Т. О.; всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК, които се възприемат от настоящия състав).

Съгласно чл. 408 КЗ при имуществените застраховки застрахователят може да откаже изплащането на обезщетение в случай на умишлено причиняване на застрахователното събитие от лицето, което има право на застрахователното обезщетение, както и при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в договора и пряко е довело до възникване на застрахователното събитие. В този смисъл в тежест на ответника застраховател е да докаже наличието на някое от посочените основания за изключване на застрахователната му отговорност - умишлено поведение на претендиращия обезщетение, респ. твърдяното неизпълнение на договорно задължение, което е значително и което се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.