Решение № 3691 от 07.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3691 гр. София, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20221110206734 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН

Образувано е по жалба от Л. А. Д., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №22-4332-005798/07.04.2022г., издадено от Д Д Д - Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са му наложени наказания „Глоба” в размер на 1000,00 /хиляда/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба I3-2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точни след влизане в сила на наказателното постановление.

В депозираната жалба са релевирани бланкетни доводи за незаконосъобразност на издадения санкционен акт. Формулирана е молба за цялостната му отмяна.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които излага собствена версия за събитията.

Представлява се от адв. А, който поддържа жалбата. Навежда доводи за несъответствие на детерминираните в наказателното постановление фактически констатации с обективната действителност. Сочи, че жалбоподателят е пристъпил към управление на своя автомобил, тъй като изключителни обстоятелства, свързани с необходимостта да о свободи гаражен изход, са наложили това поведение. Обосновава хипотеза на крайна необходимост, по смисъла на чл.13 от НК. Моли съда за снизхождение.

Въззиваемата страна Началник Сектор СДВР, ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото 1 закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество тя се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от изложените в нея аргументи.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 24.03.2022г., около 22:35 часа, Л. А. Д. управлявал лек автомобил „А”, с рег. № Х Х Х по платното на ул.”Ф Ж К”, гр.София, в посока от ул.“Н М“ към ул.“Н“. Когато достигнал до участък от пътя, разположен пред административен адрес ул.”Ф Ж К”№86, той бил спрян от служителите на Отдел „Специализирани полицейски сили“ – СДВР – свидетелите Д. С. Д., Б. О. З. и колегите им Д А., ДБ и Д И, назначени като автопатрул с позивна 470, които изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред в района. Докато установявали по документи самоличността на водача, полицейските органи се усъмнили, че същият е употребил алкохол, поради доловен, излъчван от него специфичен мирис. По този повод те потърсили съдействие от Отдел „Пътна полиция“ - СДВР. На подадения сигнал на място се отзовал полицейски екип в състав - свид.С. Ц. С. и колегата му В. Н. А., които поканили водача да се подложи на тест с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен № ARNА 0148, за установяване наличието на алкохол в издишания въздух. Предвид отказа на Д. да бъде тестуван на място свид. А. му издал талон за медицинско изследване с №0006072, връчен му на 24.03.2022г., в 23:45 часа с указания, че следва да се яви във МБАЛ „Света Анна“ най-късно до 40 минути.

На същата дата - 24.03.2022г., сви д . С. Ц. С. съставил на въззивника акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на описаните по- горе дата и място управлява лек автомобил „А”, с рег. № С В Х Х, като при проверка „отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство… ”. Отразил, че на водача е издадена заповед за прилагане на принудителни административни мерки и талон за медицинско изследване. В АУАН като съответн а на изложената фактология по нарушението била вписана разпоредбата на „чл.174, ал.3 от ЗДвП”. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и двама свидетели, посочени като очевидци на поведението му – Д. Д. и Б. З., след което бил предявен на Д., който го подписал и получил препис от него. В АУАН не били вписани възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН по преписката също не постъпили такива.

В изпълнение на издадените му с талона за медицинско изследване указания, в 00:15 часа, на 25.03.2022г. Д. посетил посочената му лаборатория към МБАЛ „Света Анна“ и доброволно предоставил кръв. Резултатът от изследването сочел 1,09‰ съдържание на алкохол в кръвта.

2

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление №22-4332-005798/07.04.2022г. от Д Д Д –Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което при почти цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта и допълване на обстоятелството, че е изготвен „ПХЕ (протокол за химическа експертиза) №116/25.03.2022г. с резултат от кръвна проба 1,09 промила, както и че водачът е „управлявал МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително“, квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена „Глоба” в размер на 1000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. Наказателното постановление било връчено на наказаното лице на 12.05.2022г. Жалбата срещу този акт била подадена чрез наказващия орган на същата дата, видно от положения щемпел за входящ номер.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели Д., С., З., А., частично Н. и М и частично обясненията на жалбоподателя, както и в писмените доказателства по делото: талон за изследване №0006072, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 25.03.2022г., протокол за химическо изследване №116/25.03.2022г. от Алкохолна лаборатория към МБАЛ „ Света Анна - София“АД, докладна записка от 24.03.2022г., справка – картон на водача Д., Заповед №513д-2509/21.04.2015г. на Директора на СДВР, Заповед №8121к-13318/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, писмен отговор от ГДНП – МВР, вх.№124974/17.06.2022г., с приложение копие на протокол №59-64-22/16.02.2022г. за периодична проверка на анализатор за алкохол в дъха, отговор от ОПП – СДВР, вх.№128814/22.06.2022г., с приложение извлечение от дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства за 24.03.2022г., ведно с извлечение от паметта на „Алкотест дрекер 7510“ с №ARNA 0148, отговор от УМБАЛ “Света Анна“ с приложения медицинска документация, изготвена по повод посещението на жалбоподателя в Алкохолната лаборатория на 25.03.2022г., отговор от Български институт по метрология (БИМ), вх.

№137576/01.07.2022г. по описа на СРС, с приложения – удостоверение за одобрен тип средство за измерване, отговор от ОПП – СДВР, вх.№138892/04.07.2022г. с приложение разпечатка от РСОД за поверена техника на служител и инструкция за ползване на Алкотест Дрегер 7510, писмен отговор от ОПП – СДВР, вх.№152267/21.07.2022г. с приложения – ежедневна форма на отчет, копие на ежедневна ведомост и копие на месечен график на екипите.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите С. и Д., като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за съставяне на АУАН и провеждането на предхождащата го проверка . Актосъставителят С. е категоричен, ч е относно обстоятелствата, при които е спрян водачът, се е водил по информацията, 3 предоставена му от заварените на място свои колеги. Същевременно е допълнил възприятията си за поведението на жалбоподателя и въз основа на лични наблюдения след отправената към него покана да се тестува с техническо средство, респ. заявения от Д. отказ в тази насока, обусловило съставянето на АУАН. Така изложеното от С. намира потвърждение и в спомените на свид. Д. – очевидец на събитията. Убедителни са двамата и относно превозващ се пътник в управляваното от водача превозно средство, което частично се припокрива с твърденията на свид. М за присъствието му на мястото на проверката, макар да опровергава версията му, че не се е качвал в автомобила на своя приятел.

Частичните пропуски и липса на спомени, заявени в показанията на свидетелите С. и Д., съдът отдава на изминалия период от време и естеството на работата на свидетелите (установяване на множество нарушения почти ежедневно, попълване на документация и т. н.). Същите не са от естество да препятстват установяването на фактите относно реда за съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи и процедурата по установяване на виновния водач. Те дават и ясна представа, при какви обстоятелства е протекла контролната дейност спрямо въззивника, респ. за какво по същността си деяние е инициирана административнонаказателната процедура срещу него.

Не компрометира стойността на обсъдените по- горе доказателствени източници и неспособността на другите разпитани по делото лица - свидетелите З. и А., да възпроизведат ясен спомен за проверката, обяснена със значимото отстояние на тези факти от момента на провеждане на разпита им пред съда. Доколкото присъствието им на мястото на контролната дейност се открива като твърдение и в показанията на свидетелите С. и Д., то съдът не разглежда като формално лаконично заявеното от З. и А., че потвърждават участието си в нея, макар да не се ангажират с детайли.

Съдът обсъжда като относими към предмета на доказване показанията на свид. Н. само доколкото последната е категорична, че няма спомен да е присъствала при провеждане на проверка на водача Д. на датата и мястото, посочени в АУАН и НП. Така формулирано изявлението опровергава твърденията на защитата за участие в състава на един от екипите на МВР на служител на институцията от женски пол, който можел да потвърди версията, застъпвана от жалбоподателя, за обстоятелствата, при които е пристъпил към управление на моторното си превозно средство.

С внимание решаващият орган подхожда и към разпита на допуснатия по искане на въззивника свидетел М, като приема, че те остават изолирани от формираната по делото доказателствена съвкупност и са дадени единствено, за да обслужат защитната теза. Изводът се налага предвид констатираните противоречия между заявеното от свидетеля и налагащите се от другите доказателствени източници факти. Така, според М, автомобилът на приятеля му се е придвижвал на заден ход в посока към ул.“Н М“ - обстоятелство, дадено в пълен контраст с установеното по делото, дори заявеното от жалбоподателя. Не следва да се възприеме като достоверно и твърдението за извършвано от М наблюдение отстрани на действията на неговия близък, доколкото подобни факти не са споделени от другите свидетели, а разпитваният не е разпознат от свид. Д. и свид. С., в чиито сведения съдът няма 4 основание да се съмнява, като превозващото се лице на пътническото място в автомобила при спирането му от полицейските органи. Без разумно обяснение останаха и твърденията н а свидетеля за обстоятелствата, при които Д. е предприел управление на автомобила и липсата на други неупотребили алкохол лица наблизо, които да му окажат съдействие, още повече предвид твърденията на М за близки контакти с персонала на заведението, пред което са се развили събитията и допълненото от него, че именно собственикът на същото минути след проверката е закарал лично въззивника до МБАЛ „Света Анна“. По изложените съображения съдът изключва обсъжданите гласни доказателствени средства от материалната основа, върху която гради своите изводи.